Национален отбор по футбол на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Испания
Nuvola Spain flag.svg
Прякор La Furia Roja
(Червената фурия)
Асоциация Кралска испанска футболна федерация
(Real Federación Española de Fútbol)
Конфедерация УЕФА (Европа)
Треньор Flag of Spain.svg Хулен Лопетеги
Капитан Flag of Spain.svg Серхио Рамос
С най-много мачове Flag of Spain.svg Икер Касияс (167)
С най-много голове Flag of Spain.svg Давид Вия (59)
Код на ФИФА ESP
ФИФА позиция 8 Понижение 2 (14 юли 2016 г.)
Най-висока позиция ФИФА 1 (юли 2008 – юни 2009, октомври 2009 – март 2010, юли 2010 – юли 2011, октомври 2011 – юли 2014)
Най-ниска позиция ФИФА 25 (март 1998)
Домакин
Гост
Първи мач
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Испания 1 – 0 Дания Flag of Denmark.svg
(Брюксел, Белгия; 28 август 1920 г.)
Най-голяма победа
Flag of Spain (1931 - 1939).svg Испания 13 – 0 България Flag of Bulgaria.svg
(Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)
Най-голяма загуба
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Испания 1 – 7 Италия Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg
(Амстердам, Холандия; 4 юни 1928 г.)
Flag of England.svg Англия 7 – 1 Испания Flag of Spain (1931 - 1939).svg
(Лондон, Англия; 9 декември 1931 г.)
Световно първенство по футбол
Участия 13 (първо през 1934)
Най-голям успех Шампион – 2010
Европейско първенство по футбол
Участия 9 (първо през 1964)
Най-голям успех Шампион – 1964, 2008, 2012
Купа на Конфедерациите
Участия 2 (първо през 2009)
Най-голям успех Финалист, 2013

Испанският национален отбор по футбол представя Испания в международните футболни състезания и срещи. Управлява се от Кралската испанска футболна федерация.

Испания е световен шампион от ЮАР 2010 г. и четвърта на световното първенство в Бразилия през 1950 г. Отборът е и три пъти европейски шампион – през 1964, 2008 и 2012 г., като по този показател дели първото място с Германия. Младежкият национален отбор е олимпийски шампион от летните олимпийски игри през 1992 г. в Барселона и световен първенец от първенството за младежи в Нигерия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Испания прави своя международен футболен дебют през 1920 г. на олимпийските игри в Антверпен, печелейки сребърен медал. Изиграва своя първи домакински международен мач през 1921 г., побеждавайки Белгия с 2 – 0 в Билбао. Става първият небритански отбор, който побеждава Англия – в приятелска среща с 4 – 3, играна в Мадрид през 1929 г. Испания обаче не участва на Световното първенство през 1930 г. Четири години по-късно се класира за Световното първенство в Италия и стига до четвъртфиналите, където губи от домакините с 1 – 0 в преиграване, след 1 – 1 в първия мач. Испанската гражданска война и Втората световна война не позволяват на Испания да играе официален мач до 1950 г.

Четвърта в света и Европейски шампион (1950 – 1964)[редактиране | редактиране на кода]

На Световното първенство в Бразилия през 1950 г. отборът достига до финалната четворка, състояща се от победителите от четирите групи. Другите класирали се отбора са Бразилия, Уругвай и Швеция. Испанците се задоволяват с четвъртото място след като постигат само една точка – след реми с Уругвай 2:2, тежка загуба от Бразилия с 1:6 и загуба от Швеция в решаващия за бронзовите медали мач с 1:3. Едва ли обаче и най-големите песимисти по това време в Испания предполагат, че оттук-нататък за да премине четвъртфиналите на световно първенство на отбора ще бъдат необходими 60 години.

След относителния успех в Бразилия, въпреки тоталното надмощие на Реал Мадрид на клубно ниво през втората половина на 50-те години националният отбор попада в период на криза като пропуска световните първенства в Швейцария’54 и Швеция’58. В осминафиналите на първото европейското първенство от 1958 – 60 г. стига до четвъртфиналите след като побеждава Полша с 4:2 и 3:0. След отказ да играе в Москва срещу СССР обаче, заради личната забрана на диктатора Франсиско Франко националният отбор да пътува до съветската столица, Испания е дисквалифицирана от състезанието.

През 1962 г. под ръководството на френско-аржентинския треньор Еленио Ерера, Испания участва на световното първенство в Чили, включвайки в състава си емигриралия след събитията в Унгария през 1956 г. Ференц Пушкаш и звездата на Реал Мадрид Алфредо ди Стефано, който обаче контузен не може да вземе участие в нито един мач. Отборът се представя разочароващо, губейки в първия мач от Чехословакия и побеждавайки трудно Национален отбор по футбол на Мексико във втория. В третия испанците най-накрая демонстрират очакваното от тях, но противникът е устремилата се към втората си световна титла Бразилия. Отпадането в предварителната група е отчетено от ръководителите на испанската федерация като провал и води до уволняването на Ерера, който е заместен от Хосе Луис Вилялонга.

На европейското първенство от 1962-64 г. с Вилялонга на кормилото Испания печели първата си престижна титла. След леки победи над Румъния в осмина и Ейре – на четвъртфиналите, на страната е поверено домакинството на финалния кръг на турнира. На полуфинала в Мадрид с 2:1 е победена Унгария. На финала на стадион „Сантяго Бернабеу“ отборът воден от лидера си Луис Суарес с голове на Переда и Марселино побеждава с 2:1 СССР и става за пръв път европейски шампион.

Eпохата на Гордильо (1966 – 1985)[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство в Англия през 1966 г. испанците са отново елиминирани в предварителната група, успявайки да победят само Швейцария с 2:1 и губейки минимално с 1:2 от Аржентина и ФРГ. Следва нов период на неуспехи – последователно отборът не успява да се класира за ЕП’68, СП’70 в Мексико (трети в групата след Белгия и Югославия), ЕП’72, СП’74 в Германия (губейки в допълнителен мач от Югославия с 0:1) и ЕП’76. Испанците отново се връщат на световната сцена през 1978 г. в Аржентина, където като повторение на Чили’62 загубата им в първия мач от един от най-силните европейски отбори по това време – Австрия става фатална за по-нататъшното им продължаване на борбата. На европейското първенство в Италия’80 Испания се нарежда между осемте най-силни отбора на континента, записвайки равенство 0:0 с домакините и минимални загуби с 1:2 от Белгия и Англия.

Идва дванадесетото световно първенство, на което Испания е домакин. За съжаление на всички свои фенове по думите на един от тогавашните журналисти „единственият футболен аргумент на испанският национален отбор е домакинството“. Измъчено равенство 1:1 след гол от спорна дузпа в първия мач срещу Хондурас, победа с 2:1 над Югославия във втория (след несъществуваща дузпа, която освен всичко друго съдията нарежда да се изпълни отново след като е пропусната веднъж) и конфузна загуба с 0:1 срещу скромния отбор на Северна Ирландия е активът на отбора от предварителната група. В четвъртфиналната група (по тогавашния регламент) след загуба от ФРГ с 1:2 Испания е вън от надпреварата, като в последния си без значение мач, в духа на феър-плея след 0:0 елиминира от по-нататъшно участие отбора на Англия.

Това което испанският отбор не успява да направи под домашните стени му се удава две години по-късно на европейското първенство в съседна Франция. Но за да стигне до финалите е необходимо „футболно чудо“. Преди последния квалификационен мач – домакинството срещу аутсайдера Малта, Испания изостава на две точки от Холандия и има с 11 гола по-лоша голова разлика от прекия си конкурент. Крайният резултатът в този странен мач е 12:1 и Испания се класира с повече отбелязани голове – 24:8 срещу 22:6 за Холандия. Вече на самото европейско първенство след 1:1 с Румъния и 1:1 с Португалия, в последния мач от групата испанците въпреки, че се класират и с равенство, поднасят подарък на своите португалски „братовчеди“ елиминирайки ФРГ с гол Маседа в 90-тата минута. Отново след 1:1 след редовното време и продълженията на полуфинала след дузпи е елиминиран „датския динамит“. На финала срещу Франция груба грешка на вратаря Арконада при изпълнение на пряк свободен удар от Платини в 57-тата минута довежда до 0:1 и разстройва психически отбора. След още един гол – на Белон и 0:2 Испания трябва да се задоволи с второто място.

Eпохата на Субисарета (1986 – 1998)[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство в Мексико’86 Испания дебютира със загуба с 0:1 срещу Бразилия, след като не е зачетен редовен неин гол (нито главния, нито страничния съдия забелязват, че след удар в напречната греда топката преминава голлинията). Все пак испанците нямат проблеми по-нататък в групата и след 2:1 срещу Северна Ирландия и 3:0 срещу Алжир продължават на осминафиналите. Там в повторение от Франция’84 отново е елиминирана Дания – този път с 5:1 като четири гола отбелязва Емилио Бутрагеньо. На четвъртфиналите обаче след 1:1 в редовното време и продълженията испанците са принудени след дузпи да дадат път на Белгия.

На европейското първенство във ФРГ през 1988 г. Испания е отново между осемте най-силни на континента, но след победа над Дания с 3:2, губи от Италия с 0:1 и от домакините с 0:2 и напуска борбата.

На световното първенство в Италия’90 след равенство 0:0 с Уругвай, испанците побеждават Южна Корея с 3:1 и Белгия с 2:1, достигайки осминафиналите. Там губят от последния и един от най-силните в историята национален отбор на обединената все още Югославия с 1:2 (1:1) след продължения. 

На СП в САЩ’94 Испания започва изненадващо с равенство 2:2 с Южна Корея, но след 1:1 с Германия и 3:1 срещу Боливия прекрачва в осминафиналите. Там лесно е преодоляна Швейцария с 3:0. И отново четвъртфиналите са непреодолима бариера – в рядко оспорван мач испанците губят от Италия 1:2 след гол на Роберто Баджо в последните минути.

За четвърти път Испания достига до четвъртфинал на Евро 96. На световното първенство през 1998 г. във Франция отпада в груповата фаза.

Златната епоха „тики-таки“. Световни и двукратни Европейски шампиони 2008 – 2013[редактиране | редактиране на кода]

Истински празник за отбора на Испания става победата на Европейския шампионат 2008 г., когато „Ла Фурия рьоха“ на финала побеждава Германия с 1:0. Победния гол вкарва Фернандо Торес след спечелено единоборство и технично изпълнение. Това е повторение на най-големия успех до момента – европейската титла от 1964 г.

В стартовия мач от груповия етап на Световното първенство през 2010 г. против Швейцария испанците сензационно отстъпват с резултат 0:1, макар че по време на цялата игра владеят преимуществото, нанасяйки 23 удара към вратата на швейцарците. Швейцария насочва топката към вратата на испанците 8 пъти, една от които Икер Касияс е принуден да извади от мрежата. След тази засечка отборът започва да играе по-добре от мач на мач и след тактична игра и минимални победи в етапа на елиминациите достига до финала на шампионата. Там в оспорван мач от най-високо качество след продължения побеждава с резултат 1:0 Холандия с гол на Андрес Иниеста в 116-та минута. Така Испания за пръв път в своята история става световен шампион по футбол.

Отборът на Испания спечелва Евро-2012, разгромявайки на финала Италия с 4:0, което е рекорден резултат в историята за финал на Европейско първенство. Испания става първият отбор два пъти поред шампион на Европа (2008, 2012) и спечелил последователно три основни шампионата (ЕП-2008, СП-2010, СП-2012). Ядрото на състава, завоювал трите шампионски титли, са Икер Касияс, (Хосе Рейна), Раул Албиол, Серхио Рамос, Шаби Алонсо, Андрес Иниеста, Шави Ернандес, Фернандо Торес, Сеск Фабрегас и Давид Силва. Испания изключително издига репутацията си в световния футбол и от началото на 2010 г. отборът се счита за един от най-силните в историята за всички времена.

Испания – Европейски шампион за 2008. На преден план Касияс, Албиол и Торес.
Испания – Европейски шампион за 2012. С купата Торес, Мата и Рамос.
Парад на шампионите със световната купа пред сградата на ВВС в Мадрид – 2010 г.

След 2013 г.[редактиране | редактиране на кода]

Отборът без трудности се класира за финалния турнир на световния шампионат през 2014 г., където попада в „групата на смъртта“ B при финалиста от миналото световно първенство Нидерландия, испаноговорящите чилийци, с които също се срещат на шампионата в ЮАР и австралийците.

Преди Мундиал 2014 отборът на Испания е установил нов рекорд на световните първенства. На 31 юли 2013 г. старши треньорът Висенте дел Боске обявява окончателната заявка за състава на отбора. От 23 футболисти, заявени за СП-2014, 16 са взели участие в миналия шампионат от 2010 година. До тогава рекордът е принадлежал на отборите на САЩ (14 участници от миналото първенство през 1998) и Франция (14 участници от миналото първенство през 2002). В стартовия мач от груповия етап на световния шампионат през 2014 г. против отбора на Нидерландия действащите световни и европейски шампиони сензационно са разгромени с резултат 1:5, като 4 гола във вратата на испанците са вкарани през второто полувреме всичко за 27 минути. До тази среща отборът на Испания не е допускал 5 гола в един мач цели 51 години – от 13 юни 1963 г., когато отстъпва в приятелски мач на Шотландия с 2:6. Във втория мач от групата срещу Чили, испанците отново претърпяват поражение с 0:2 и окончателно изгубват всички шансове за класиране на 1/8 финала. Испания става първият в историята световен шампион, който на следващия Мундиал изгубва първите две срещи [1]. В тези два загубени мача Испания вкарва всичко един гол и то от дузпа. В последния групов мач испанците разгромяват отбора на Австралия с резултат 3:0 и напускат шампионата, отпадайки в групата.

На Европейското първенство през 2016 г. отборът вече е в променен състав – без Алонсо, Шави, Вийя и Торес. В първите две срещи от групата Испания побеждава и си осигурява класирането за следващия етап. В третия мач на испанците е достатъчен равен резултат, за да останат първи в групата и да избегнат ранни срещи с другите фаворити за титлата в стадия на директните елиминации. Те не играят с пълни сили и отстъпват с 1:2 на отлично представилия се отбор на Хърватия, който заема първото място в групата. Така Испания остава втора и на осминафинала среща отбора на Италия, амбициран за реванш за голямата загуба на финала на Евро 2012. Капитанът Рамос извършва ненужен фаул и след изпълнението на прекия свободен удар италианците повеждат. През второто полувреме Испания установява трайно надмощие и води играта почти изцяло в половината на съперника. Сгъстената италианска отбрана обаче показва класата си, и най-вече вратарят Буфон, който спасява трудни положения. В добавеното време при контраатака срещу разредената испанска защита италианците отбелязват втори гол и след резултат 0:2 Испания губи право да защитава титлата си.

Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
Flag of Uruguay.svg 1930 не участва
old 1934 1/4-финал 5 3 1 1 1 4 2
Flag of France.svg 1938 Забрана
Flag of Brazil.svg 1950 1/2 финал 4 6 3 1 2 10 12
Flag of Switzerland.svg 1954 не се класира
Flag of Sweden.svg 1958 не се класира
Flag of Chile.svg 1962 Групова фаза 12 3 1 0 2 2 3
Flag of England.svg 1966 Групова фаза 10 3 1 0 2 4 5
Flag of Mexico.svg 1970 не се класира
Flag of Germany.svg 1974 не се класира -
alt 1978 Групова фаза 10 3 1 1 1 2 2
Flag of Spain.svg 1982 2 Групова фаза 12 5 1 2 2 4 5
Flag of Mexico.svg 1986 1/4-финал 7 5 3 1 1 11 4
Flag of Italy.svg 1990 1/8-финал 10 4 2 1 1 6 4
Flag of the United States.svg 1994 1/4-финал 8 5 2 2 1 10 6
Flag of France.svg 1998 Групова фаза 17 3 1 1 1 8 4
Flag of South Korea.svgFlag of Japan.svg 2002 1/4 финал 5 5 3 2 0 10 5
Flag of Germany.svg 2006 1/8-финал 9 4 3 0 1 9 4
Flag of South Africa.svg 2010 ШАМПИОН 1 7 6 0 1 8 2
Flag of Brazil.svg 2014 Групова фаза 23 3 1 0 2 4 7
Flag of Russia.svg 2018
Общо 14/20 1Gold medal blank.svg 59 29 12 18 92 66

Европейски Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
Flag of France.svg 1960 Отказва се
Flag of Spain.svg 1964 ШАМПИОН 1 2 2 0 0 4 2
Flag of Italy.svg 1968 не се класира
Flag of Belgium.svg 1972 не се класира
Flag of SFR Yugoslavia.svg 1976 не се класира
Flag of Italy.svg 1980 Групова фаза 7 3 0 1 2 2 4
Flag of France.svg 1984 Финалист 2 5 1 3 1 4 5
Flag of Germany.svg 1988 Групова фаза 6 3 1 0 2 3 5
Flag of Sweden.svg 1992 не се класира
Flag of England.svg 1996 1/4-финал 5 4 1 3 0 4 3
Flag of Belgium.svgFlag of the Netherlands.svg 2000 1/4-финал 5 4 2 0 2 7 7
Flag of Portugal.svg 2004 Групова фаза 10 3 1 1 1 2 2
Flag of Switzerland.svgFlag of Austria.svg 2008 ШАМПИОН 1 6 5 1 0 12 3
Flag of Poland.svgFlag of Ukraine.svg 2012 ШАМПИОН 1 6 4 2 0 12 1
Flag of France.svg 2016 1/8-финал 10 4 2 0 2 5 4
Общо 10/15 3Gold medal blank.svg, 1Silver medal blank.svg 36 17 11 8 50 32

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

  • До 1 май 2016 г.

Участия[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Мача Гола
1 Икер Касияс 2000– 166 0
2 Шави 2000 – 2014 133 12
3 Серхио Рамос 2005- 131 10
4 Андони Субисарета 1985 – 1998 126 0
5 Шаби Алонсо 2003 – 2014 114 16
6 Фернандо Торес 2005- 110 38
7 Андрес Иниеста 2006- 107 13
8 Сеск Фабрегас 2006- 103 14
9 Раул 1996 – 2006 102 44
10 Карлес Пуйол 2000 – 2013 100 3

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Гола Мача Гола %
1 Давид Виля 2005-2014 59 97 0.61
2 Раул 1996-2006 44 102 0.43
3 Фернандо Торес 2003-2014 38 110 0.35
4 Фернандо Йеро 1989-2002 29 89 0.32
5 Фернандо Мориентес 1998-2007 27 47 0.57
6 Емилио Бутрагеньо 1984-1992 26 69 0.38
7 Алфредо ди Стефано 1957-1961 23 31 0.74
8 Давид Силва 2006- 23 96 0.24
9 Хулио Салинас 1986-1996 22 56 0.39
10 Мичел 1985-1992 21 66 0.32

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актуален състав[редактиране | редактиране на кода]

Актуален разширен състав за Световните квалификации - Русия 2018г. срещу Италия на 6 октомври и срещу Албания на 9 октомври 2016г. .

Мачове и голове обновени след приключване на Европейското първенство.

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
1 Давид де Хеа 7 ноември 1990 г. (1990-11-07) (26 г.) 17 0 Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
13 Серхио Рико 1 септември 1993 г. (1993-09-01) (23 г.) 1 0 Flag of Spain.svg Севиля
23 Пепе Рейна 31 август 1982 г. (1982-08-31) (34 г.) 33 0 Flag of Italy.svg Наполи
Защитници
2 Дани Карвахал 11 януари 1992 г. (1992-01-11) (24 г.) 7 0 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
3 Жерар Пике 2 февруари 1987 г. (1987-02-02) (29 г.) 85 5 Flag of Spain.svg Барселона
4 Начо 18 януари 1990 г. (1990-01-18) (26 г.) 5 0 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
14 Сержи Роберто 7 февруари 1992 г. (1992-02-07) (24 г.) 3 1 Flag of Spain.svg Барселона
15 Серхио Рамос Капитан 3 юни 1986 г. (1986-30-03) (30 г.) 140 10 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
16 Иниго Мартинес 17 май 1991 г. (1991-05-17) (25 г.) 3 0 Flag of Spain.svg Реал Сосиедад
18 Начо Монреал 26 февруари 1986 г. (1986-02-26) (30 г.) 17 0 Flag of England.svg Арсенал
Полузащитници
5 Серхио Бускетс 16 юли 1988 г. (1988-07-16) (28 г.) 92 2 Flag of Spain.svg Барселона
6 Андрес Иниеста 11 май 1984 г. (1984-05-11) (32 г.) 115 13 Flag of Spain.svg Барселона
8 Коке 8 януари 1992 г. (1992-01-08) (24 г.) 28 0 Flag of Spain.svg Атлетико Мадрид
10 Тиаго 11 април 1991 г. (1991-04-11) (25 г.) 16 0 Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен
12 Андер Ерера 14 август 1989г. (27г.) 0 0 Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
21 Давид Силва 8 януари 1986 г. (1986-01-08) (30 г.) 107 28 Flag of England.svg Манчестър Сити
22 Иско 21 април 1992 г. (1992-04-21) (24 г.) 15 1 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Нападатели
7 Алваро Мората 23 октомври 1992 г. (1992-10-23) (24 г.) 16 8 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
9 Хосе Кайехон 11 февруари 1987 г. (1987-02-11) (29 г.) 2 0 Flag of Italy.svg Наполи
11 Витоло 2 ноември 1989 г. (1989-11-02) (27 г.) 7 2 Flag of Spain.svg Севиля
17 Лукас Васкес 1 юли 1991 г. (1991-07-01) (25 г.) 3 0 Flag of Spain.svg Реал Мадрид
19 Диего Коста 7 октомври 1988 г. (1988-10-07) (28 г.) 14 4 Flag of England.svg Челси
20 Нолито 15 октомври 1986 (29г.) 15 6 Flag of England.svg Манчестър Сити

Идеален състав за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на Испания от 2007-2013 г., който печели всички големи шампионски титли – 1 световна (2010) и 2 европейски (2008 и 2012), е считан от много футболни специалисти, журналисти и фенове за най-силния отбор в цялата история на футбола. Той е основата на идеалния състав на Испания за всички времена.

1 – Икер Касияс;
2 – Серхио Рамос; 3 – Карлес Пуйол; 5 – Фернандо Йеро; 4 – Жерар Пике;
6 – Андрес Иниеста; 10 – Сеск Фабрегас; 8 – Шави Ернандес;
7 – Давид Виля; 9 – Фернандо Торес; 11 – Раул

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

  • До 21 юли 2016 г.
Треньор Период Мача Победи Равни Загуби ВГ ДГ Победи %
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Франсиско Бру 1920 5 4 0 1 9 5 80,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хулиан Руете 1921–1922 4 4 0 0 11 2 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Анхел Бераондо 1921–1928 6 2 3 1 14 12 33,33%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Мануел Кастро Гонсалес 1921–1927 10 9 0 1 21 7 90,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Мария Матеос 1922–1933 23 16 3 4 64 24 69,56%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Салвадор Диас Ираола 1922 1 1 0 0 4 0 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Луис Аргуейо Брахе 1923 2 1 0 1 3 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Педро Парагес 1923–1924 3 1 1 1 3 1 33,33%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Гарсия Сернуда 1923–1924 2 1 1 0 3 0 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Луис Колина Алварес 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Росич Рубиера 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хулиан Олаве Видеа 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Фернандо Гутиерес Алсага 1925 3 3 0 0 6 0 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Рикардо Кабот Монталт 1925 2 2 0 0 2 0 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Есекиел Монтеро Роман 1926–1927 4 3 0 1 9 5 75,00%
Flag of Spain (1931 - 1939).svg Амадео Гарсия Саласар 1934–1936 12 6 2 4 30 15 50,00%
Flag of the Philippines.svg Едуардо Теус Лопес 1941–1942 6 3 2 1 15 10 50,00%
Flag of Spain (1938 - 1945).svg Хасинто Кинкосес 1945 2 1 1 0 6 4 50,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Луис Касас Пасарин 1946 1 0 0 1 0 1 0,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Пабло Ернандес Коронадо 1947–1962 6 2 0 4 9 10 33,33%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Гийермо Ейсагире 1948–1956 19 8 6 5 40 33 42,10%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Феликс Кесада 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Луис Икета 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
Flag of the Philippines.svg Flag of Spain (1945 - 1977).svg Паулино Алкантара 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Рикардо Самора 1952 2 1 1 0 6 0 50,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Педро Ескартин 1952–1961 12 7 3 2 18 10 58,33%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Луис Ирибарен Каванийес 1953–1954 4 1 2 1 8 6 25,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Рамон Мелкон Бартоломе 1955 2 0 1 1 2 3 0,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Хосе Луис дел Вайе 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Емилио Хименес Мияс 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Хуан Тусон 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Мануел Меана 1957–1959 12 7 3 2 35 16 58,33%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Хосе Луис Коста 1959–1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Хосе Луис Ласпласас 1959–1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Рамон Габилондо 1959–1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Хосе Виялонга Европейски шампион 1964 1962–1966 22 9 5 8 35 28 40,90%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Доминго Балманя 1966–1968 11 4 3 4 11 9 36,36%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Едуардо Тоба 1968–1969 4 1 2 1 5 4 25,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Луис Молоуни 1969 4 2 1 1 3 3 50,00%
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Салвадор Артигас 1969 4 2 1 1 3 3 50,00%
Flag of Hungary.svg Flag of Spain (1945 - 1977).svg Ласло Кубала 1969–1980 68 30 22 16 98 59 44,11%
Flag of Uruguay.svg Flag of Spain (1977 - 1981).svg Хосе Сантамария 1980–1982 24 10 8 6 31 22 41,66%
Flag of Spain.svg Мигел Муньос 1982–1988 63 32 16 15 104 60 50,79%
Flag of Spain.svg Луис Суарес 1988–1991 27 15 4 8 55 28 55,55%
Flag of Spain.svg Висенте Миера 1991–1992 8 4 2 2 11 7 50,00%
Flag of Spain.svg Хавиер Клементе 1992–1998 62 36 20 6 126 43 58,06%
Flag of Spain.svg Хосе Антонио Камачо 1998–2002 44 28 9 7 105 37 63,63%
Flag of Spain.svg Иняки Саес 2002–2004 23 15 6 2 44 11 65,21%
Flag of Spain.svg Луис Арагонес Европейски шампион 2008 2004–2008 54 38 12 4 99 32 70,37%
Flag of Spain.svg Висенте дел Боске Европейски шампион 2012 2008–2016 114 87 10 17 254 79 76,32%
Flag of Spain.svg Хулен Лопетеги 2016–настоящ 0 0 0 0 0 0 0,00%

България – Испания[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
21.05.1933 Flag of Spain.svg Мадрид Контрола Flag of Spain.svg Испания 13:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА
18.12.1985 Flag of Spain.svg Валенсия Контрола Flag of Spain.svg Испания 2:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА
09.06.1996 Flag of England.svg Лийдс ЕВ. П-ВО Flag of Spain.svg Испания 1:1 Flag of Bulgaria.svg България ДА
24.06.1998 Flag of France.svg Лион СВ. П-ВО Flag of Spain.svg Испания 6:1 Flag of Bulgaria.svg България ДА
20.11.2002 Flag of Spain.svg Гранада Контрола Flag of Spain.svg Испания 1:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Публиката на Испания по време на победното Евро-2008
Състезание 1 2 1 Общо
Олимпийски игри 1 2 0 3
Купа на конфедерациите 0 1 1 2
Лигата на необикновенните „Никола Николов“ 1 0 0 1
Европейско първенство по футбол 3 1 0 4
Универсиада 1 0 0 1
Средиземноморски игри 2 1 2 5
Общо 8 5 3 16

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Spain national football team“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
  1. Сборная Испании потеряла шансы на выход в плей-офф ЧМ-2014