Национален отбор по футбол на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Испания
Nuvola Spain flag.svg
Прякор La Furia Roja
(Червената фурия)
Асоциация Кралска испанска футболна федерация
(Real Federación Española de Fútbol)
Конфедерация УЕФА (Европа)
Треньор Испания Хулен Лопетеги
Капитан Испания Серхио Рамос
С най-много мачове Испания Икер Касияс (167)
С най-много голове Испания Давид Вия (59)
Код на ФИФА ESP
ФИФА позиция 11 (10 август 2017 г.) [1]
Най-висока позиция ФИФА 1 (юли 2008 – юни 2009, октомври 2009 – март 2010, юли 2010 – юли 2011, октомври 2011 – юли 2014)
Най-ниска позиция ФИФА 25 (март 1998)
Домакин
Гост
Първи мач
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Испания 1 – 0 Дания Дания
(Брюксел, Белгия; 28 август 1920 г.)
Най-голяма победа
Flag of Spain (1931 - 1939).svg Испания 13 – 0 България България
(Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)
Най-голяма загуба
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Испания 1 – 7 Италия Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg
(Амстердам, Холандия; 4 юни 1928 г.)
Англия Англия 7 – 1 Испания Flag of Spain (1931 - 1939).svg
(Лондон, Англия; 9 декември 1931 г.)
Световно първенство по футбол
Участия 13 (първо през 1934)
Най-голям успех Шампион – 2010
Европейско първенство по футбол
Участия 9 (първо през 1964)
Най-голям успех Шампион – 1964, 2008, 2012
Купа на Конфедерациите
Участия 2 (първо през 2009)
Най-голям успех Финалист, 2013

Испанският национален отбор по футбол представя Испания в международните футболни състезания и срещи. Управлява се от Кралската испанска футболна федерация.

Испания е световен шампион от ЮАР 2010 г. и четвърта на световното първенство в Бразилия през 1950 г. Отборът е и три пъти европейски шампион – през 1964, 2008 и 2012 г., като по този показател дели първото място с Германия. Младежкият национален отбор е олимпийски шампион от летните олимпийски игри през 1992 г. в Барселона и световен първенец от първенството за младежи в Нигерия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Испания прави своя международен футболен дебют през 1920 г. на олимпийските игри в Антверпен, печелейки сребърен медал. Изиграва своя първи домакински международен мач през 1921 г., побеждавайки Белгия с 2 – 0 в Билбао. Става първият небритански отбор, който побеждава Англия – в приятелска среща с 4 – 3, играна в Мадрид през 1929 г. Испания обаче не участва на Световното първенство през 1930 г. Четири години по-късно се класира за Световното първенство в Италия и стига до четвъртфиналите, където губи от домакините с 1 – 0 в преиграване, след 1 – 1 в първия мач. Испанската гражданска война и Втората световна война не позволяват на Испания да играе официален мач до 1950 г.

Четвърта в света и Европейски шампион (1950 – 1964)[редактиране | редактиране на кода]

На Световното първенство в Бразилия през 1950 г. отборът достига до финалната четворка, състояща се от победителите от четирите групи. Другите класирали се отбора са Бразилия, Уругвай и Швеция. Испанците се задоволяват с четвъртото място след като постигат само една точка – след реми с Уругвай 2:2, тежка загуба от Бразилия с 1:6 и загуба от Швеция в решаващия за бронзовите медали мач с 1:3. Едва ли обаче и най-големите песимисти по това време в Испания предполагат, че оттук-нататък за да премине четвъртфиналите на световно първенство на отбора ще бъдат необходими 60 години.

След относителния успех в Бразилия, въпреки тоталното надмощие на Реал Мадрид на клубно ниво през втората половина на 50-те години националният отбор попада в период на криза като пропуска световните първенства в Швейцария’54 и Швеция’58. В осминафиналите на първото европейското първенство от 1958 – 60 г. стига до четвъртфиналите след като побеждава Полша с 4:2 и 3:0. След отказ да играе в Москва срещу СССР обаче, заради личната забрана на диктатора Франсиско Франко националният отбор да пътува до съветската столица, Испания е дисквалифицирана от състезанието.

През 1962 г. под ръководството на френско-аржентинския треньор Еленио Ерера, Испания участва на световното първенство в Чили, включвайки в състава си емигриралия след събитията в Унгария през 1956 г. Ференц Пушкаш и звездата на Реал Мадрид Алфредо ди Стефано, който обаче контузен не може да вземе участие в нито един мач. Отборът се представя разочароващо, губейки в първия мач от Чехословакия и побеждавайки трудно Национален отбор по футбол на Мексико във втория. В третия испанците най-накрая демонстрират очакваното от тях, но противникът е устремилата се към втората си световна титла Бразилия. Отпадането в предварителната група е отчетено от ръководителите на испанската федерация като провал и води до уволняването на Ерера, който е заместен от Хосе Луис Вилялонга.

На европейското първенство от 1962-64 г. с Вилялонга на кормилото Испания печели първата си престижна титла. След леки победи над Румъния в осмина и Ейре – на четвъртфиналите, на страната е поверено домакинството на финалния кръг на турнира. На полуфинала в Мадрид с 2:1 е победена Унгария. На финала на стадион „Сантяго Бернабеу“ отборът воден от лидера си Луис Суарес с голове на Переда и Марселино побеждава с 2:1 СССР и става за пръв път европейски шампион.

Eпохата на Гордильо (1966 – 1985)[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство в Англия през 1966 г. испанците са отново елиминирани в предварителната група, успявайки да победят само Швейцария с 2:1 и губейки минимално с 1:2 от Аржентина и ФРГ. Следва нов период на неуспехи – последователно отборът не успява да се класира за ЕП’68, СП’70 в Мексико (трети в групата след Белгия и Югославия), ЕП’72, СП’74 в Германия (губейки в допълнителен мач от Югославия с 0:1) и ЕП’76. Испанците отново се връщат на световната сцена през 1978 г. в Аржентина, където като повторение на Чили’62 загубата им в първия мач от един от най-силните европейски отбори по това време – Австрия става фатална за по-нататъшното им продължаване на борбата. На европейското първенство в Италия’80 Испания се нарежда между осемте най-силни отбора на континента, записвайки равенство 0:0 с домакините и минимални загуби с 1:2 от Белгия и Англия.

Идва дванадесетото световно първенство, на което Испания е домакин. По думите на един от тогавашните журналисти „единственият футболен аргумент на испанският национален отбор е домакинството“. Измъчено равенство 1:1 след гол от спорна дузпа в първия мач срещу Хондурас, победа с 2:1 над Югославия във втория (след несъществуваща дузпа, която освен всичко друго съдията нарежда да се изпълни отново след като е пропусната веднъж) и конфузна загуба с 0:1 срещу скромния отбор на Северна Ирландия е активът на отбора от предварителната група. В четвъртфиналната група (по тогавашния регламент) след загуба от ФРГ с 1:2 Испания е вън от надпреварата, като в последния си без значение мач, в духа на феър-плея след 0:0 елиминира от по-нататъшно участие отбора на Англия.

Това което испанският отбор не успява да направи под домашните стени му се удава две години по-късно на европейското първенство в съседна Франция. Но за да стигне до финалите е необходимо „футболно чудо“. Преди последния квалификационен мач – домакинството срещу аутсайдера Малта, Испания изостава на две точки от Холандия и има с 11 гола по-лоша голова разлика от прекия си конкурент. Крайният резултатът в този странен мач е 12:1 и Испания се класира с повече отбелязани голове – 24:8 срещу 22:6 за Холандия. Вече на самото европейско първенство след 1:1 с Румъния и 1:1 с Португалия, в последния мач от групата испанците въпреки, че се класират и с равенство, поднасят подарък на своите португалски „братовчеди“ елиминирайки ФРГ с гол Маседа в 90-тата минута. Отново след 1:1 след редовното време и продълженията на полуфинала след дузпи е елиминиран „датския динамит“. На финала срещу Франция груба грешка на вратаря Арконада при изпълнение на пряк свободен удар от Платини в 57-тата минута довежда до 0:1 и разстройва психически отбора. След още един гол – на Белон и 0:2 Испания трябва да се задоволи с второто място.

Eпохата на Субисарета (1986 – 1998)[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство в Мексико’86 Испания дебютира със загуба с 0:1 срещу Бразилия, след като не е зачетен редовен неин гол (нито главния, нито страничния съдия забелязват, че след удар в напречната греда топката преминава голлинията). Все пак испанците нямат проблеми по-нататък в групата и след 2:1 срещу Северна Ирландия и 3:0 срещу Алжир продължават на осминафиналите. Там в повторение от Франция’84 отново е елиминирана Дания – този път с 5:1 като четири гола отбелязва Емилио Бутрагеньо. На четвъртфиналите обаче след 1:1 в редовното време и продълженията испанците са принудени след дузпи да дадат път на Белгия.

На европейското първенство във ФРГ през 1988 г. Испания е отново между осемте най-силни на континента, но след победа над Дания с 3:2, губи от Италия с 0:1 и от домакините с 0:2 и напуска борбата.

На световното първенство в Италия’90 след равенство 0:0 с Уругвай, испанците побеждават Южна Корея с 3:1 и Белгия с 2:1, достигайки осминафиналите. Там губят от последния и един от най-силните в историята национален отбор на обединената все още Югославия с 1:2 (1:1) след продължения. 

На СП в САЩ’94 Испания започва изненадващо с равенство 2:2 с Южна Корея, но след 1:1 с Германия и 3:1 срещу Боливия прекрачва в осминафиналите. Там лесно е преодоляна Швейцария с 3:0. И отново четвъртфиналите са непреодолима бариера – в рядко оспорван мач испанците губят от Италия 1:2 след гол на Роберто Баджо в последните минути.

За четвърти път Испания достига до четвъртфинал на Евро 96. На световното първенство през 1998 г. във Франция отпада в груповата фаза.

Златната епоха „тики-таки“. Световни и двукратни Европейски шампиони 2008 – 2013[редактиране | редактиране на кода]

Истински празник за отбора на Испания става победата на Европейския шампионат 2008 г., когато „Ла Фурия рьоха“ на финала побеждава Германия с 1:0. Победния гол вкарва Фернандо Торес след спечелено единоборство и технично изпълнение. Това е повторение на най-големия успех до момента – европейската титла от 1964 г.

В стартовия мач от груповия етап на Световното първенство през 2010 г. против Швейцария испанците сензационно отстъпват с резултат 0:1, макар че по време на цялата игра владеят преимуществото, нанасяйки 23 удара към вратата на швейцарците. Швейцария насочва топката към вратата на испанците 8 пъти, една от които Икер Касияс е принуден да извади от мрежата. След тази засечка отборът започва да играе по-добре от мач на мач и след тактична игра и минимални победи в етапа на елиминациите достига до финала на шампионата. Там в оспорван мач от най-високо качество след продължения побеждава с резултат 1:0 Холандия с гол на Андрес Иниеста в 116-та минута. Така Испания за пръв път в своята история става световен шампион по футбол.

Отборът на Испания спечелва Евро-2012, разгромявайки на финала Италия с 4:0, което е рекорден резултат в историята за финал на Европейско първенство. Испания става първият отбор два пъти поред шампион на Европа (2008, 2012) и спечелил последователно три основни шампионата (ЕП-2008, СП-2010, ЕП-2012). Ядрото на състава, завоювал трите шампионски титли, са Икер Касияс, (Хосе Рейна), Раул Албиол, Серхио Рамос, Шаби Алонсо, Андрес Иниеста, Шави Ернандес, Фернандо Торес, Сеск Фабрегас и Давид Силва. Испания изключително издига репутацията си в световния футбол и от началото на 2010 г. отборът се счита за един от най-силните в историята за всички времена.

Испания – Европейски шампион за 2008. На преден план Касияс, Албиол и Торес.
Испания – Европейски шампион за 2012. С купата Торес, Мата и Рамос.
Парад на шампионите със световната купа пред сградата на ВВС в Мадрид – 2010 г.

След 2013 г.[редактиране | редактиране на кода]

Отборът без трудности се класира за финалния турнир на световния шампионат през 2014 г., където попада в „групата на смъртта“ B при финалиста от миналото световно първенство Нидерландия, испаноговорящите чилийци, с които също се срещат на шампионата в ЮАР и австралийците.

Преди Мундиал 2014 отборът на Испания е установил нов рекорд на световните първенства. На 31 юли 2013 г. старши треньорът Висенте дел Боске обявява окончателната заявка за състава на отбора. От 23 футболисти, заявени за СП-2014, 16 са взели участие в миналия шампионат от 2010 година. Дотогава рекордът е принадлежал на отборите на САЩ (14 участници от миналото първенство през 1998) и Франция (14 участници от миналото първенство през 2002). В стартовия мач от груповия етап на световния шампионат през 2014 г. против отбора на Нидерландия действащите световни и европейски шампиони сензационно са разгромени с резултат 1:5, като 4 гола във вратата на испанците са вкарани през второто полувреме всичко за 27 минути. До тази среща отборът на Испания не е допускал 5 гола в един мач цели 51 години – от 13 юни 1963 г., когато отстъпва в приятелски мач на Шотландия с 2:6. Във втория мач от групата срещу Чили, испанците отново претърпяват поражение с 0:2 и окончателно изгубват всички шансове за класиране на 1/8 финала. Испания става първият в историята световен шампион, който на следващия Мундиал изгубва първите две срещи [2]. В тези два загубени мача Испания вкарва всичко един гол и то от дузпа. В последния групов мач испанците разгромяват отбора на Австралия с резултат 3:0 и напускат шампионата, отпадайки в групата.

На Европейското първенство през 2016 г. отборът вече е в променен състав – без Алонсо, Шави, Вийя и Торес. В първите две срещи от групата Испания побеждава и си осигурява класирането за следващия етап. В третия мач на испанците е достатъчен равен резултат, за да останат първи в групата и да избегнат ранни срещи с другите фаворити за титлата в стадия на директните елиминации. Те не играят с пълни сили и отстъпват с 1:2 на отлично представилия се отбор на Хърватия, който заема първото място в групата. Така Испания остава втора и на осминафинала среща отбора на Италия, амбициран за реванш за голямата загуба на финала на Евро 2012. Капитанът Рамос извършва ненужен фаул и след изпълнението на прекия свободен удар италианците повеждат. През второто полувреме Испания установява трайно надмощие и води играта почти изцяло в половината на съперника. Сгъстената италианска отбрана обаче показва класата си, и най-вече вратарят Буфон, който спасява трудни положения. В добавеното време при контраатака срещу разредената испанска защита италианците отбелязват втори гол и след резултат 0:2 Испания губи право да защитава титлата си.

Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
Уругвай 1930 не участва
Италия 1934 1/4-финал 5 3 1 1 1 4 2
Франция 1938 Забрана
Бразилия 1950 1/2 финал 4 6 3 1 2 10 12
Швейцария 1954 не се класира
Швеция 1958 не се класира
Чили 1962 Групова фаза 12 3 1 0 2 2 3
Англия 1966 Групова фаза 10 3 1 0 2 4 5
Мексико 1970 не се класира
Германия 1974 не се класира -
Аржентина 1978 Групова фаза 10 3 1 1 1 2 2
Испания 1982 2 Групова фаза 12 5 1 2 2 4 5
Мексико 1986 1/4-финал 7 5 3 1 1 11 4
Италия 1990 1/8-финал 10 4 2 1 1 6 4
Съединени американски щати 1994 1/4-финал 8 5 2 2 1 10 6
Франция 1998 Групова фаза 17 3 1 1 1 8 4
Южна КореяЯпония 2002 1/4 финал 5 5 3 2 0 10 5
Германия 2006 1/8-финал 9 4 3 0 1 9 4
Република Южна Африка 2010 ШАМПИОН 1 7 6 0 1 8 2
Бразилия 2014 Групова фаза 23 3 1 0 2 4 7
Русия 2018
Общо 14/20 1Gold medal blank.svg 59 29 12 18 92 66

Европейски Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
Франция 1960 Отказва се
Испания 1964 ШАМПИОН 1 2 2 0 0 4 2
Италия 1968 не се класира
Белгия 1972 не се класира
Социалистическа федеративна република Югославия 1976 не се класира
Италия 1980 Групова фаза 7 3 0 1 2 2 4
Франция 1984 Финалист 2 5 1 3 1 4 5
Германия 1988 Групова фаза 6 3 1 0 2 3 5
Грешка в Lua: not enough memory. 1992 не се класира
Грешка в Lua: not enough memory. 1996 1/4-финал 5 4 1 3 0 4 3
Грешка в Lua: not enough memory.Грешка в Lua: not enough memory. 2000 1/4-финал 5 4 2 0 2 7 7
Грешка в Lua: not enough memory. 2004 Групова фаза 10 3 1 1 1 2 2
Грешка в Lua: not enough memory.Грешка в Lua: not enough memory. 2008 ШАМПИОН 1 6 5 1 0 12 3
Грешка в Lua: not enough memory.Грешка в Lua: not enough memory. 2012 ШАМПИОН 1 6 4 2 0 12 1
Грешка в Lua: not enough memory. 2016 1/8-финал 10 4 2 0 2 5 4
Общо 10/15 3Gold medal blank.svg, 1Silver medal blank.svg 36 17 11 8 50 32

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

  • До 1 май 2016 г.

Участия[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Мача Гола
1 Икер Касияс 2000– 166 0
2 Шави 2000 – 2014 133 12
3 Серхио Рамос 2005 - 131 10
4 Андони Субисарета 1985 – 1998 126 0
5 Шаби Алонсо 2003 – 2014 114 16
6 Фернандо Торес 2005 - 110 38
7 Андрес Иниеста 2006 - 107 13
8 Сеск Фабрегас 2006 - 103 14
9 Раул 1996 – 2006 102 44
10 Карлес Пуйол 2000 – 2013 100 3

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Гола Мача Гола %
1 Давид Виля 2005 – 2014 59 97 0.61
2 Раул 1996 – 2006 44 102 0.43
3 Фернандо Торес 2003 – 2014 38 110 0.35
4 Фернандо Йеро 1989 – 2002 29 89 0.32
5 Фернандо Мориентес 1998 – 2007 27 47 0.57
6 Емилио Бутрагеньо 1984 – 1992 26 69 0.38
7 Алфредо ди Стефано 1957 – 1961 23 31 0.74
8 Давид Силва 2006 - 23 96 0.24
9 Хулио Салинас 1986 – 1996 22 56 0.39
10 Мичел 1985 – 1992 21 66 0.32

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актуален състав[редактиране | редактиране на кода]

Актуален разширен състав за приятелската среща срещу Колумбия на 7 юни 2017 г. и Световна квалификация – Русия 2018 г. срещу Македония на 11 юни 2017 г..

*Мачове и голове обновени след приключване на Световната квалификация срещу Македония.

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
1 Давид де Хеа 7 ноември 1990 г. (1990-11-07) (27 г.) 21 0 Грешка в Lua: not enough memory. Манчестър Юнайтед
13 Кепа Арисабалага 3 октомври 1994 г. (1994-10-03) (23 г.) 0 0 Грешка в Lua: not enough memory. Атлетик Билбао
23 Пепе Рейна 31 август 1982 г. (1982-08-31) (35 г.) 35 0 Грешка в Lua: not enough memory. Наполи
Защитници
2 Сесар Аспиликуета 28 август 1989 г. (1989-08-28) (28 г.) 19 0 Грешка в Lua: not enough memory. Челси
3 Жерар Пике 2 февруари 1987 г. (1987-02-02) (30 г.) 89 5 Грешка в Lua: not enough memory. Барселона
4 Начо 18 януари 1990 г. (1990-01-18) (27 г.) 9 0 Грешка в Lua: not enough memory. Реал Мадрид
12 Дани Карвахал 11 януари 1992 г. (1992-01-11) (25 г.) 12 0 Грешка в Lua: not enough memory. Реал Мадрид
15 Серхио Рамос Капитан 3 юни 1986 г. (1986-30-03) (31 г.) 143 10 Грешка в Lua: not enough memory. Реал Мадрид
16 Начо Монреал 26 февруари 1986 г. (1986-02-26) (31 г.) 19 1 Грешка в Lua: not enough memory. Арсенал
18 Жорди Алба 21 март 1989 г. (27 г.) 54 6 Грешка в Lua: not enough memory. Барселона
Полузащитници
5 Серхио Бускетс 16 юли 1988 г. (1988-07-16) (29 г.) 97 2 Грешка в Lua: not enough memory. Барселона
6 Андрес Иниеста 11 май 1984 г. (1984-05-11) (33 г.) 119 13 Грешка в Lua: not enough memory. Барселона
8 Коке 8 януари 1992 г. (1992-01-08) (25 г.) 34 0 Грешка в Lua: not enough memory. Атлетико Мадрид
10 Тиаго 11 април 1991 г. (1991-04-11) (26 г.) 21 0 Грешка в Lua: not enough memory. Байерн Мюнхен
14 Асиер Ияраменди 8 март 1990 г. (27 г.) 1 0 Грешка в Lua: not enough memory. Реал Сосиедад
20 Марко Асенсио 21 януари 1996 г. (21 г.) 3 0 Грешка в Lua: not enough memory. Реал Мадрид
21 Давид Силва 8 януари 1986 г. (1986-01-08) (31 г.) 113 32 Грешка в Lua: not enough memory. Манчестър Сити
24 Саул 21 ноември 1994 г. (22 г.) 3 0 Грешка в Lua: not enough memory. Атлетико Мадрид
25 Иско 21 април 1992 г. (1992-04-21) (25 г.) 20 3 Грешка в Lua: not enough memory. Реал Мадрид
Нападатели
7 Алваро Мората 23 октомври 1992 г. (1992-10-23) (25 г.) 20 9 Грешка в Lua: not enough memory. Реал Мадрид
9 Педро 28 юли 1987 г. (1987-07-28) (30 г.) 63 17 Грешка в Lua: not enough memory. Челси
11 Витоло 2 ноември 1989 г. (1989-11-02) (28 г.) 11 4 Грешка в Lua: not enough memory. Лас Палмас
17 Яго Аспас 1 август 1987 г. (1987-08-01) (30 г.) 4 1 Грешка в Lua: not enough memory. Селта
19 Диего Коста 7 октомври 1988 г. (1988-10-07) (29 г.) 16 6 Грешка в Lua: not enough memory. Челси
22 Жерар Деулофеу 13 март 1994 г. (1994-03-13) (23 г.) 3 1 Грешка в Lua: not enough memory. Барселона

Идеален състав за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на Испания от 2007 – 2013 г., който печели всички големи шампионски титли – 1 световна (2010) и 2 европейски (2008 и 2012), е считан от много футболни специалисти, журналисти и фенове за най-силния отбор в цялата история на футбола. Той е основата на идеалния състав на Испания за всички времена.

1 – Икер Касияс;
2 – Серхио Рамос; 3 – Карлес Пуйол; 5 – Фернандо Йеро; 4 – Жерар Пике;
6 – Андрес Иниеста; 10 – Сеск Фабрегас; 8 – Шави Ернандес;
7 – Давид Виля; 9 – Фернандо Торес; 11 – Раул

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

  • До 21 юли 2016 г.
Треньор Период Мача Победи Равни Загуби ВГ ДГ Победи %
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Франсиско Бру 1920 5 4 0 1 9 5 80,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хулиан Руете 1921 – 1922 4 4 0 0 11 2 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Анхел Бераондо 1921 – 1928 6 2 3 1 14 12 33,33%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Мануел Кастро Гонсалес 1921 – 1927 10 9 0 1 21 7 90,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Мария Матеос 1922 – 1933 23 16 3 4 64 24 69,56%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Салвадор Диас Ираола 1922 1 1 0 0 4 0 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Луис Аргуейо Брахе 1923 2 1 0 1 3 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Педро Парагес 1923 – 1924 3 1 1 1 3 1 33,33%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Гарсия Сернуда 1923 – 1924 2 1 1 0 3 0 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Луис Колина Алварес 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хосе Росич Рубиера 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хулиан Олаве Видеа 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Фернандо Гутиерес Алсага 1925 3 3 0 0 6 0 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Рикардо Кабот Монталт 1925 2 2 0 0 2 0 100,00%
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Есекиел Монтеро Роман 1926 – 1927 4 3 0 1 9 5 75,00%
Flag of Spain (1931 - 1939).svg Амадео Гарсия Саласар 1934 – 1936 12 6 2 4 30 15 50,00%
Flag of the Philippines.svg Едуардо Теус Лопес 1941 – 1942 6 3 2 1 15 10 50,00%
Flag of Spain (1938 - 1945).svg Хасинто Кинкосес 1945 2 1 1 0 6 4 50,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Луис Касас Пасарин 1946 1 0 0 1 0 1 0,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Пабло Ернандес Коронадо 1947 – 1962 6 2 0 4 9 10 33,33%
Flag of Spain (1945-1977).svg Гийермо Ейсагире 1948 – 1956 19 8 6 5 40 33 42,10%
Flag of Spain (1945-1977).svg Феликс Кесада 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
Flag of Spain (1945-1977).svg Луис Икета 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
Flag of the Philippines.svg Flag of Spain (1945-1977).svg Паулино Алкантара 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
Flag of Spain (1945-1977).svg Рикардо Самора 1952 2 1 1 0 6 0 50,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Педро Ескартин 1952 – 1961 12 7 3 2 18 10 58,33%
Flag of Spain (1945-1977).svg Луис Ирибарен Каванийес 1953 – 1954 4 1 2 1 8 6 25,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Рамон Мелкон Бартоломе 1955 2 0 1 1 2 3 0,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Хосе Луис дел Вайе 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Емилио Хименес Мияс 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Хуан Тусон 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Мануел Меана 1957 – 1959 12 7 3 2 35 16 58,33%
Flag of Spain (1945-1977).svg Хосе Луис Коста 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
Flag of Spain (1945-1977).svg Хосе Луис Ласпласас 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
Flag of Spain (1945-1977).svg Рамон Габилондо 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
Flag of Spain (1945-1977).svg Хосе Виялонга Европейски шампион 1964 1962 – 1966 22 9 5 8 35 28 40,90%
Flag of Spain (1945-1977).svg Доминго Балманя 1966 – 1968 11 4 3 4 11 9 36,36%
Flag of Spain (1945-1977).svg Едуардо Тоба 1968 – 1969 4 1 2 1 5 4 25,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Луис Молоуни 1969 4 2 1 1 3 3 50,00%
Flag of Spain (1945-1977).svg Салвадор Артигас 1969 4 2 1 1 3 3 50,00%
Грешка в Lua: not enough memory. Flag of Spain (1945-1977).svg Ласло Кубала 1969 – 1980 68 30 22 16 98 59 44,11%
Грешка в Lua: not enough memory. Flag of Spain (1977 - 1981).svg Хосе Сантамария 1980 – 1982 24 10 8 6 31 22 41,66%
Грешка в Lua: not enough memory. Мигел Муньос 1982 – 1988 63 32 16 15 104 60 50,79%
Грешка в Lua: not enough memory. Луис Суарес 1988 – 1991 27 15 4 8 55 28 55,55%
Грешка в Lua: not enough memory. Висенте Миера 1991 – 1992 8 4 2 2 11 7 50,00%
Грешка в Lua: not enough memory. Хавиер Клементе 1992 – 1998 62 36 20 6 126 43 58,06%
Грешка в Lua: not enough memory. Хосе Антонио Камачо 1998 – 2002 44 28 9 7 105 37 63,63%
Грешка в Lua: not enough memory. Иняки Саес 2002 – 2004 23 15 6 2 44 11 65,21%
Грешка в Lua: not enough memory. Луис Арагонес Европейски шампион 2008 2004 – 2008 54 38 12 4 99 32 70,37%
Грешка в Lua: not enough memory. Висенте дел Боске Европейски шампион 2012 2008 – 2016 114 87 10 17 254 79 76,32%
Грешка в Lua: not enough memory. Хулен Лопетеги 2016–настоящ 0 0 0 0 0 0 0,00%

България – Испания[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
21.05.1933 Грешка в Lua: not enough memory. Мадрид Контрола Грешка в Lua: not enough memory. Испания 13:0 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА
18.12.1985 Грешка в Lua: not enough memory. Валенсия Контрола Грешка в Lua: not enough memory. Испания 2:0 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА
09.06.1996 Грешка в Lua: not enough memory. Лийдс ЕВ. П-ВО Грешка в Lua: not enough memory. Испания 1:1 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА
24.06.1998 Грешка в Lua: not enough memory. Лион СВ. П-ВО Грешка в Lua: not enough memory. Испания 6:1 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА
20.11.2002 Грешка в Lua: not enough memory. Гранада Контрола Грешка в Lua: not enough memory. Испания 1:0 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Публиката на Испания по време на победното Евро-2008
Състезание 1 2 1 Общо
Олимпийски игри 1 2 0 3
Купа на конфедерациите 0 1 1 2
Лигата на необикновените „Никола Николов“ 1 0 0 1
Европейско първенство по футбол 3 1 0 4
Универсиада 1 0 0 1
Средиземноморски игри 2 1 2 5
Общо 8 5 3 16

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Spain national football team“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Грешка в Lua: not enough memory.