Европейско първенство по футбол 1980

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейско първенство по футбол 1980
Italia 1980
Информация
Домакин Италия
Откриване11 юни
Финал22 юни
Участници8 (от 8 федерации)
Стадиони4 (в 4 града)
Шампион ФР Германия
Статистика
Мачове14
Голове27 (1,93 средно на мач)
Голмайстор Клаус Алофс
(3 гола)
Европейско първенство по футбол
ЕП 1976 ЕП 1984
Европейско първенство по футбол 1980 в Общомедия

Шестото Европейско първенство по футбол се провежда в Италия от 11 до 22 юни 1980 г.

Преглед[редактиране | редактиране на кода]

Това е първото Европейско първенство, във финалната фаза на което участват осем, а не четири отбора, Класирането на седем от тях става чрез квалификации, а осмият е домакинът (в този случай Италия), който за първи път получава това право автоматично.

Заради разширения формат, финалната фаза е променена на две групи от четири отбора, в които се играе на принципа „всеки срещу всеки“. Победителите от групата се класират на финала (няма полуфинали), докато заелите второ място в групата играят мач за третото място.

Посещаемостта на това първенство може да се приеме за много слаба (освен на мачовете с участието на Италия). За пръв път на европейско ниво се появява футболното хулиганството (все по-нарастващ проблем през 1970-те) – още на първия мач между Англия и Белгия, където се стига до размирици, като полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне хората, отлагайки началото на срещата. На това първенство се отличават новото поколение германски звезди като Бернд Шустер, Ханс-Петер Бригел, Хорст Хрубеш, Ханзи Мюлер и Карл-Хайнц Румениге, и представянето на офанзивния белгийски отбор (изграден около изгряващи звезди като Ян Кулеманс, Ерик Геретс, Жан-Мари Пфаф и Ервин Ванденберг), който достига финала, губейки само от Западна Германия (1:2) след гол на Хрубеш, вкаран две минути преди края.

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

Държавите финалистки в турнира

Във финалната фаза участват следните отбори:

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Рим Милано Неапол Торино
Стадио Олимпико Джузепе Меаца Стадио Сан Паоло Стадио Комунале
Капацитет: 86 500 Капацитет: 85 700 Капацитет: 72 800 Капацитет: 50 000

Съдии[редактиране | редактиране на кода]

Ерих Линемайр
Адолф Прокоп
Патрик Партридж
Робер Вурц
Карол Палотаи
Алберто Микелоти
Чарлъс Корвер
Антонио Гаридо
Румъния Николае Райнеа
Бρайън Макгинли
Хилми Ок
Хайнц Алдингер

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Групова фаза[редактиране | редактиране на кода]

Група А[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
ФР Германия 3 2 1 0 4 2 +2 5
Чехословакия 3 1 1 1 4 3 +1 3
Нидерландия 3 1 1 1 4 4 ±0 3
Гърция 3 0 1 2 1 4 −3 1
Чехословакия 0 – 1 ФР Германия
Румениге  57'
Стадио Олимпико, Рим
11 059 зрители
Съдия: Алберто Микелоти

Нидерландия 1 – 0 Гърция
Кист  65' (дуз.)
Стадио Сан Паоло, Неапол
14 990 зрители
Съдия: Адолф Прокоп

ФР Германия 3 – 2 Нидерландия
Алофс  20'60'65' Реп  79' (дуз.)
ван де Керкхоф  85'
Стадио Сан Паоло, Неапол
26 546 зрители
Съдия: Робер Вурц

Гърция 1 – 3 Чехословакия
Анастопулос  14' Паненка  6'
Визек  26'
Нехода  63'
Стадио Олимпико, Рим
4726 зрители
Съдия: Патрик Партридж


Гърция 0 – 0 ФР Германия
Стадио Комунале, Торино
13 901 зрители
Съдия: Брайън МакГинли

Група В[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Белгия 3 1 2 0 3 2 +1 4
Италия 3 1 2 0 1 0 +1 4
Англия 3 1 1 1 3 3 0 3
Испания Испания 3 0 1 2 2 4 −2 1
Белгия 1 – 1 Англия
Кулеманс  29' Уилкинс  26'
Стадио Комунале, Торино
15 186 зрители
Съдия: Хайнц Алдингер

Испания Испания 0 – 0 Италия
Стадио Джузепе Меаца, Милано
46 816 зрители
Съдия: Кароли Палотай

Белгия 2 – 1 Испания Испания
Геретс  17'
Коолс  65'
Кини  36'
Стадио Джузепе Меаца, Милано
11 430 зрители
Съдия: Чарълс Корвер

Англия 0 – 1 Италия
Тардели  79'
Стадио Комунале, Торино
59 646 зрители
Съдия: Николае Райнеа

Испания Испания 1 – 2 Англия
Дани  48' (дуз.) Брукинг  19'
Удкок  61'
Стадио Сан Паоло, Неапол
14 440 зрители
Съдия: Ерих Линемайр

Италия 0 – 0 Белгия
Стадио Олимпико, Рим
42 318 зрители
Съдия: Антонио Гаридо

Мач за трето място[редактиране | редактиране на кода]

  Дузпи  
Масни
Нехода
Ондруш
Юркемик
Паненка
Гьог
Гайдушек
Козак
Бармош
9 – 8 Каузио
Алтобели
Барези
Кабрини
Бенети
Грациани
Ширеа
Тардели
Коловати


Финал[редактиране | редактиране на кода]

Белгия 1 – 2 ФР Германия
Вандерейкен  75' (дуз.) Хрубеш  10'88'
Стадио Олимпико, Рим
47 864 зрители
Съдия: Николае Райнеа
ЕВРО 1980
Победител
ФРГ
ФР Германия
Втора титла

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

3 гола

2 гола

1 гол

  • Най-бързо отбелязан гол: 6-а минута – Антонин Паненка за Чехословакия срещу Гърция