Европейско първенство по футбол 1980

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейско първенство
по футбол 1980

Italia 1980
Gtk-go-back-ltr.svg ЕП 1976 ЕП 1984 Gtk-go-forward-ltr.svg
Подробности
Домакин Италия Италия
Откриване 11 юни
Финал 22 юни
Участници (от 8 федерации)
Стадиони (в 4 града)
Шампион Flag of Germany.svg ФР Германия (2 титли)
Статистика
Мачове 14
Голове 27  (1.93 средно на мач)
Голмайстор Flag of Germany.svg Клаус Алофс
(3 гола)

Шестото Европейско първенство по футбол се провежда в Италия от 11-ти до 22-ри юни 1980 г.

Преглед[редактиране | редактиране на кода]

Това е първото Европейско първенство, във финалната фаза на което участват осем, а не четири отбора, Класирането на седем от тях става чрез квалификации, а осмият е домакинът (в този случай Италия), който за първи път получава това право автоматично.

Заради разширеният формат, финалната фаза е променена на две групи от четири отбора, в които се играе на принципа "всеки срещу всеки". Победителите от групата се класират на финала (няма полуфинали), докато заелите второ място в групата играят мач за третото място.

Посещаемостта на това първенство може да се приеме за много слаба (освен на мачовете с участието на Италия). За пръв път на европейско ниво се появява футболното хулиганството (все по-нарастващ проблем през '70-те) - още на първия мач между Англия и Белгия, където се стига до размирици като на полицията е необходимо да използва сълзотворен газ, за да разпръсне хората, отлагайки началото на срещата. На това първенство се отличават новото поколение германски звезди като Бернд Шустер, Ханс-Петер Бригел, Хорст Хрубеш, Ханзи Мюлер и Карл-Хайнц Румениге, и представянето на офанзивният белгийски отбор (изграден около изгряващи звезди като Ян Кулеманс, Ерик Геретс, Жан-Мари Пфаф и Ервин Ванденберг), който достига финала, губейки само от Западна Германия (1:2) след гол на Хрубеш, вкаран две минути преди края.

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

Държавите финалистки в турнира

Във финалната фаза участват следните отбори:

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Рим Милано Неапол Торино
Стадио Олимпико Джузепе Меаца Стадио Сан Паоло Стадио Комунале
Капацитет: 86,500 Капацитет: 85,700 Капацитет: 72,800 Капацитет: 50,000

Съдии[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Austria.svg Ерих Линемайр
Flag of East Germany.svg Адолф Прокоп
Flag of England.svg Патрик Партридж
Flag of France.svg Роберт Вурц
Flag of Hungary.svg Карол Палотаи
Flag of Italy.svg Алберто Микелоти
Flag of the Netherlands.svg Чарлъс Корвер
Flag of Portugal.svg Антонио Гаридо
Румъния Николае Райнеа
Flag of Scotland.svg Бρайън Макгинли
Flag of Turkey.svg Хилми Ок
Flag of Germany.svg Хайнц Алдингер

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Групова фаза[редактиране | редактиране на кода]

Група А[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Flag of Germany.svg ФР Германия 3 2 1 0 4 2 +2 5
Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия 3 1 1 1 4 3 +1 3
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 3 1 1 1 4 4 ±0 3
Flag of Greece.svg Гърция 3 0 1 2 1 4 −3 1
Чехословакия Flag of the Czech Republic.svg 0 – 1 Flag of Germany.svg ФР Германия
Румениге Гол 57'
Стадио Олимпико, Рим
11,059 зрители
Съдия: Flag of Italy.svg Алберто Мичелоти

Нидерландия Flag of the Netherlands.svg 1 – 0 Flag of Greece.svg Гърция
Кист Гол 65' (дуз.)
Стадио Сан Паоло, Неапол
14,990 зрители
Съдия: Flag of East Germany.svg Адолф Прокоп

ФР Германия Flag of Germany.svg 3 – 2 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Алофс Гол 20'60'65' Реп Гол 79' (дуз.)
ван де Керкхоф Гол 85'
Стадио Сан Паоло, Неапол
26,546 зрители
Съдия: Flag of France.svg Роберт Вурц

Гърция Flag of Greece.svg 1 – 3 Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия
Анастопулос Гол 14' Паненка Гол 6'
Визек Гол 26'
Нехода Гол 63'
Стадио Олимпико, Рим
4,726 зрители
Съдия: Flag of England.svg Патрик Партридж

Нидерландия Flag of the Netherlands.svg 1 – 1 Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия
Кист Гол 59' Нехода Гол 16'
Стадио Джузепе Меаца, Милано
11,889 зрители
Съдия: Flag of Turkey.svg Хилми Ок

Гърция Flag of Greece.svg 0 – 0 Flag of Germany.svg ФР Германия
Стадио Комунале, Торино
13,901 зрители
Съдия: Flag of Scotland.svg Брайън МакГинли

Група В[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Flag of Belgium.svg Белгия 3 1 2 0 3 2 +1 4
Flag of Italy.svg Италия 3 1 2 0 1 0 +1 4
Flag of England.svg Англия 3 1 1 1 3 3 0 3
Испания Испания 3 0 1 2 2 4 −2 1
Белгия Flag of Belgium.svg 1 – 1 Flag of England.svg Англия
Кулеманс Гол 29' Уилкинс Гол 26'
Стадио Комунале, Торино
15,186 зрители
Съдия: Flag of Germany.svg Хайнц Алдингер

Испания Испания 0 – 0 Flag of Italy.svg Италия
Стадио Джузепе Меаца, Милано
46,816 зрители
Съдия: Flag of Hungary.svg Кароли Палотаи

Белгия Flag of Belgium.svg 2 – 1 Испания Испания
Геретс Гол 17'
Коолс Гол 65'
Кини Гол 36'
Стадио Джузепе Меаца, Милано
11,430 зрители
Съдия: Flag of the Netherlands.svg Чарълс Корвер

Англия Flag of England.svg 0 – 1 Flag of Italy.svg Италия
Тардели Гол 79'
Стадио Комунале, Торино
59,646 зрители
Съдия: Flag of Romania (1965-1989).svg Николае Райнеа

Испания Испания 1 – 2 Flag of England.svg Англия
Дани Гол 48' (дуз.) Брукинг Гол 19'
Удкок Гол 61'
Стадио Сан Паоло, Неапол
14,440 зрители
Съдия: Flag of Austria.svg Ерих Линемайр

Италия Flag of Italy.svg 0 – 0 Flag of Belgium.svg Белгия
Стадио Олимпико, Рим
42,318 зрители
Съдия: Flag of Portugal.svg Антонио Гаридо

Мач за трето място[редактиране | редактиране на кода]

Чехословакия Flag of the Czech Republic.svg 1 – 1 Flag of Italy.svg Италия
Юркемик Гол 54' Грациани Гол 73'
Стадио Сан Паоло, Неапол
Съдия: Flag of Austria.svg Ерих Линемайр
  Дузпи  
Масни Гол
Нехода Гол
Ондруш Гол
Юркемик Гол
Паненка Гол
Гьог Гол
Гаждусек Гол
Козак Гол
Бармос Гол
9 – 8 Гол Каузио
Гол Алтобели
Гол Барези
Гол Кабрини
Гол Бенети
Гол Грациани
Гол Ширеа
Гол Тардели
Пропусната (спасена) Коловати


Финал[редактиране | редактиране на кода]

Белгия Flag of Belgium.svg 1 – 2 Flag of Germany.svg ФР Германия
Вандерейкен Гол 75' (дуз.) Хрубеш Гол 10'88'
Стадио Олимпико, Рим
47,864 зрители
Съдия: Flag of Romania (1965-1989).svg Николае Райнеа
ЕВРО 1980
Победител
ФРГ
ФР Германия
Втора Титла

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

3 гола

2 гола

1 гол