Европейско първенство по футбол 1964
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: правилна транскрипция на имената. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Европейско първенство по футбол 1964 | ||||
| Eurocopa España 1964 | ||||
Участниците в Европейското първенство по футбол през 1964 г. Победителят от Евро 1964 (Испания) Завършилият на второ място (СССР) Завършилият на трето място (Унгария) Завършилият на четвърто място (Дания) | ||||
| Информация | ||||
|---|---|---|---|---|
| Домакин | ||||
| Откриване | 17 юни 1964 г. | |||
| Финал | 21 юни 1964 г. | |||
| Участници | 4 (от 4 федерации) | |||
| Стадиони | 2 (в 2 града) | |||
| Шампион | ||||
| Статистика | ||||
| Мачове | 4 | |||
| Голове | 13 (3,25 средно на мач) | |||
| Посещаемост | 156 253 (39 063 средно на мач) | |||
| Голмайстори | Хесус Мариа Переда Ференц Бене Десо Новак (2 гола) | |||
| Най-добър играч | Луис Суарес | |||
| Европейско първенство по футбол | ||||
| ||||
| Европейско първенство по футбол 1964 в Общомедия | ||||
Европейското първенство по футбол през 1964 година е второто Европейско първенство организирано от УЕФА. Финалната фаза е проведена в Испания. Европейски шампион става Испания след като побеждава с 2:1 защитаващия титлата си отбор на СССР.
Във фазата на директните елиминации участват 29 отбора (Гърция се отказва след като първия мач с Албания завършва без победител) като СССР, Австрия и Люксембург получават правото да участват директно в осминафиналите. Както и на първото европейско първенство домакинът на финалния турнир е избран между един от четирите отбора достигнали полуфиналите.
Изненадата във фазата на директните елиминации е Люксембург, който побеждава Холандия с общ резултат 3:2 (1:1 и 2:1) и завършва наравно на четвъртфиналите с Дания – 3:3 и 2:2, преди да загуби в допълнителния мач с 0:1. С това Дания се присъединява към останалите полуфиналисти – СССР, Испания и Унгария.
В полуфиналите в Барселона СССР побеждава Дания с 3:0, а в Мадрид Испания побеждава Унгария с 2:1 след продължения; победният гол е вкаран от Амансио. На финала пред повече от 79 хил. зрители на стадион Сантяго Бернабеу в Мадрид, домакините побеждават с 2:1 след късен гол на Марселино Мартинез.
Квалификации
[редактиране | редактиране на кода]Заб. Гърция се оттегля от надпреварата след равенство в първия мач срещу Албания.
Първи срещи
[редактиране | редактиране на кода]Втори срещи
[редактиране | редактиране на кода]Република Ирландия побеждава с общ резултат 5–3.
Швеция побеждава с общ резултат 3–1.
Испания побеждава с общ резултат 7–3.
Северна Ирландия побеждава с общ резултат 4–0.
Дания побеждава с общ резултат 9–2.
България и Португалия завършват наравно с общ резултат 4–4. Преиграването се състои на 23 януари 1963.
Франция побеждава с общ резултат 6–3.
Унгария побеждава с общ резултат 4–2.
Италия побеждава с общ резултат 7–0.
Холандия побеждава с общ резултат 4–2.
ГДР побеждава с общ резултат 3–2.
Югославия побеждават с общ резултат 4–2.
Преиграване
[редактиране | редактиране на кода]България побеждават с общ резултат 5–4.
Осминафинали
[редактиране | редактиране на кода]Испания побеждава с общ резултат 2–1.
Швеция побеждава с общ резултат 3–2.
Дания побеждава с общ резултат 4–1.
Люксембург побеждава с общ резултат 3–2.
Република Ирландия побеждава с общ резултат 3–2.
Франция побеждава с общ резултат 3–2.
СССР побеждава с общ резултат 3–1.
Унгария побеждава с общ резултат 5–4.
Четвъртфинали
[редактиране | редактиране на кода]Дания побеждава с общ резултат 6–5.
Испания побеждава с общ резултат 7–1.
Унгария побеждава с общ резултат 5–2.
СССР побеждава с общ резултат 4–2.
Финална фаза
[редактиране | редактиране на кода]Участници
[редактиране | редактиране на кода]
Стадиони
[редактиране | редактиране на кода]| Мадрид | Барселона |
|---|---|
| Сантяго Бернабеу | Камп Ноу |
| Капацитет: 91 000 | Капацитет: 120 000 |
| Полуфинали | Финал | ||||||
| 17 юни – Мадрид | |||||||
| |
1 | ||||||
| |
2 | ||||||
| 21 юни – Мадрид | |||||||
| |
2 | ||||||
| |
1 | ||||||
| 17 юни – Барселона | |||||||
| |
0 | ||||||
| |
3
|
||||||
Полуфинали
[редактиране | редактиране на кода]Трето място
[редактиране | редактиране на кода]Финал
[редактиране | редактиране на кода]| ЕВРО 1964 Победител |
|---|
| Испания Първа титла |
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]- 2 гола
- 1 гол
Амансио Амаро
Марселино Мартинес Као
Валери Воронин
Виктор Понеделник
Валентин Козмич Иванов
Галимзиан Хусаинов
Карл Бертелсен
Най-бързо вкаран гол: 6-а минута – Хесус Мариа Переда за Испания срещу СССР
| |||||||||||