Георги Аспарухов – Гунди
Тази статия е за футболиста. За стадиона вижте Георги Аспарухов (стадион).
- За филма вижте Гунди – Легенда за любовта.
| Георги Аспарухов | |||
| български футболист | |||
 | |||
| Роден | Георги Аспарухов Рангелов
| ||
|---|---|---|---|
| Починал | |||
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България | ||
| Спортна кариера | |||
| Спорт | футбол | ||
| Награди | 
 | ||
| Ръст | 184 cm | ||
| Тегло | 76 kg | ||
| Прякор | Гунди | ||
| Пост | централен нападател | ||
| |||
| |||
| |||
| Георги Аспарухов в Общомедия | |||
Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен от класация на вестник „Нощен труд“ за най-добър футболист на България за XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 година. Стадионът на ПФК „Левски“ (София) „Георги Аспарухов“ е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 май 1943 година в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 година. През 1960 година, когато е приет в първия отбор на „Левски“, Аспарухов е на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година – на 5 юни 1960 г. срещу „Локомотив“ (София), а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1).
Георги Аспарухов играе за „Ботев“ от 1961 до 1963 г., където отбива военната си служба. С пловдивския клуб печели първия си трофей при мъжете – Купата на България през 1962 г., и става вицешампион на страната през 1963 г. Прави своя дебют в Европа с „жълто-черните“, вкарва първия си хеттрик, достига до четвъртфинал и става голмайстор на Купата на носителите на национални купи през сезон 1962 – 1963 г. Никой български отбор до този момент не е стигал толкова напред в европейски клубен турнир. Динко Дерменджиев, Георги Попов и Георги Аспарухов формират едно от най-запомнящите се нападения в родния футбол, известно като „Чико-Тумби-Гунди-Гол“. Тази комбинация от талантливи футболисти оставя значителен отпечатък както на клубно, така и на национално ниво. Изявите на Георги Аспарухов за пловдивчани го изстрелват в представителния отбор на България, с който като играч на „Ботев“ участва на световното първенство в Чили през 1962 г.
След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли – през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната – през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).
Играе в 265 мача (200 за „Левски“ и 65 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 160 гола (125 за „Левски“ и 35 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезон 1964/65 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезон 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време – „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Българският шампион завършва първия мач в Португалия наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов.
В българската футболна история често се твърди, че през 1967 година Георги Аспарухов е бил поканен да заиграе в „Милан“, въпреки че по това време излизането на водещ футболист от България в западен клуб е било силно ограничено и подлежащо на държавен контрол.[1] Предполагаемият интерес се свързва с известния треньор на „росонерите“ Нерио Роко. На Аспарухов често се приписва и следният емблематичен отговор, превърнал се в част от футболната митология:
| „ | Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор – „Левски“. Може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра! | “ |
Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година. | ||
Въпреки широкото разпространение на тази история, тя следва да се разглежда с известна предпазливост поради конкретния исторически контекст. След неуспешното представяне на Италия на световните първенства по футбол през 1962 г. и 1966 г., Италианската футболна федерация въвежда забрана върху привличането на чуждестранни футболисти в клубовете от Серия А, които остават в сила до 1980 г.[3][4] Правилото не засяга чужденци, които вече имат професионални договори с италиански клубове, както и т.нар. oriundi – играчи от италиански произход, родени в чужбина, които могат да получат италианско гражданство. Това означава, че към 1967 г. не е съществувал ясен регулаторен механизъм, който да позволи картотекирането на български футболист в италианското първенство, дори при наличие на интерес от страна на треньора или ръководството.
Гунди има 19 мача (13 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 7 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 20 гола (14 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 6 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.
За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства, 7 мача и 2 гола са във финалната фаза на световните първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на Великобритания на стадион „Уембли“. Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров - Червения, които през 1956 г. вкарват на олимпийския отбор на Великобритания. При това Гунди бележи единствения гол за 1:1 срещу тогавашния световен шампион Англия.[5] Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали, и я вкарва във вратата.
Той играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу Унгария (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва първия гол за България на световен финален турнир.[6][7] С това се нарежда на 8-о място сред най-младите голмайстори на световно първенство. Четири години по-късно на СП в Англия отново той отбелязва единствения гол за България отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола за 2 минути и класира България за финалите в Англия); 12.11.1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.
Има и 6 участия в юношеския национален отбор с 2 гола. Освен това е автор на 71 гола за „Левски“, „Ботев“ (Пловдив) и „А“ националния отбор в играните 107 други официални международни срещи. От есента на 1970 до 1971 г. има и 7 срещи за „Б“ националния отбор, в които отбелязва 5 гола. За „А“ националния отбор участва в 23 контролни срещи, в които отбелязва 11 попадения. Има 4 изиграни контролни срещи през есента на 1961 г. за ЦДНА, в които отбелязва и 3 гола. Печели и турнира „Тракийска купа“ с ЦДНА. През ноември с.г. участва и в една контролна среща на „Славия“ срещу състава на „Левски“ (Кюстендил) – 5:2, в която отбелязва един гол. След това преминава в „Ботев“ (Пловдив) за две години, където отбива военната си служба.
Спортист № 1 (1965), футболист № 1, голмайстор на „А“ група, носител на Купата за индивидуално спортсменство и на Купата на в. „Поглед“ за най-популярен български спортист, осми в Европа в авторитетната анкета на „Франс футбол“ и избран сред петимата най-добри спортисти на Балканите за 1965 г. През периода 1965 – 1971 г. е включван многократно в символичните отбори на Европа и света (за срещите в чест на Яшин и Тургай, по случай 10-годишнината от световната титла на Бразилия и други юбилейни поводи, но не е участвал поради недобро здравословно състояние или заетост). Списание „Мироар спринт“ го поставя сред „най-големите футболисти на века“. Включен е в през 1974 г. от спортните журналисти в идеалния отбор на страната за 30-летието (1944 – 1974).
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.
На погребението на двамата футболисти присъстват към 550 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на трима загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.[8]
Статистика по сезони
[редактиране | редактиране на кода]| Сезон | Клуб | Мачове | Голове |
|---|---|---|---|
| 1959/60 | Левски | 2 | 0 |
| 1960/61 | Левски | 14 | 3 |
| 1961/62 | Левски | 7 | 4 |
| 1961/62 | Ботев (Пд) | 14 | 13 |
| 1962/63 | Ботев (Пд) | 19 | 16 |
| 1963/64 | Ботев (Пд) | 6 | 4 |
| 1963/64 | Левски | 22 | 15 |
| 1964/65 | Левски | 29 | 27 |
| 1965/66 | Левски | 22 | 13 |
| 1966/67 | Левски | 11 | 7 |
| 1967/68 | Левски | 25 | 14 |
| 1968/69 | Левски | 27 | 22 |
| 1969/70 | Левски | 24 | 12 |
| 1970/71 | Левски | 16 | 8 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Четвъртфинал и V място на европейско първенство по футбол – 1968
- Участник на три световни първенства по футбол – 1962, 1966 и 1970.
С „Левски“
[редактиране | редактиране на кода]- Шампионска титла на България – 3 пъти (1964/65, 1967/68 и 1969/70)
- Вицешампион – 6 пъти (1959/60, 1960/61, 1963/64, 1965/66, 1968/69 и 1970/71)
- Купа на Съветската Армия – 3 пъти (1966/67, 1969/70 и 1970/71)
- Купа на Съветската Армия – финалист – 2 пъти (1964/65 и 1968/69)
- Голмайстор на А група – 1964/65 (27 гола)
- Четвъртфинал на КНК – 1969/70
- Вицешампион – 1962/63
- Купа на Съветската Армия – 1 (1962)
- Четвъртфинал на КНК – 1962/63
- Голмайстор на КНК – 1962/63 (6 гола)
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Най-добър футболист на България за XX век
- Спортист на годината – 1965
- Футболист на годината – 1965
- Футболист на годината (II място) – 1964, 1966, 1968
- Златна топка на Франс Футбол 1965 – 8-о място
- Вечна ранглиста по голове в България:
- Всички турнири – III място
- Шампионат – III място
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Георги Аспарухов – Гунди е наречена и улица в квартал „Христо Смирненски“ в София (Карта).
През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.
На 21 май 2014 година, с указ на президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.[9]
На 1 октомври 2023 г. в столичния парк „Гео Милев“ е открит паметник в цял ръст на Гунди.[10]
През октомври 2024 г. е премиерата на биографичната драма „Гунди – Легенда за любовта“, която разказва за живота на Георги Аспарухов.[11] Според филма Гунди е жертва на ДС. Дългогодишният директор на Шести отдел, Димитър Иванов (по прякор „шестака“) обаче твърди, че Гунди е бил майор в ДС. А е бил е такъв, понеже е футболист от „Левски-Спартак“ – ведомствения отбор на МВР.[12] Подобни твърдения има и от агента на ДС Бончо Асенов – че след обединяването през януари 1969 г. на „Левски“ и „Спартак“ Аспарухов заедно с други футболисти е назначен на щат в МВР и по-точно в ДС, има и служебна карта на служител в ДС. Жена му също била служителка в ДС. На първи юли 1971 в. „Работническо дело“ отпечатва следният текст: „На 30 юни 1971 при автомобилна катастрофа, в изпълнение на служебния си дълг загинаха наши изтъкнати футболисти - заслужилите майстори на спорта, служители на МВР, майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков...“. Обяснява се, че Гунди не е бил оперативен работник, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, а е бил просто футболист.[13]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Повече информация
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978
- Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988
- Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bulgarian football and international transfers during the socialist period // Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski".
- ↑ В Италия: Гунди отказал $5 млн. от Милан // 26 January 2017. Посетен на 13 June 2022.
- ↑ Football nationalism and globalisation: A comparison of English and Italian football between 1930 and 2010 // 2017.
- ↑ Beckenbauer: how the Germany legend almost joined Inter in 1966 // 2024.
- ↑ Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“!, архив на оригинала от 4 март 2008, https://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133, посетен на 4 март 2008
- ↑ World Cup 1962, RSSSF.
- ↑ Според ФИФА автор на гола е Георги Соколов: Hungary – Bulgaria 6-1, FIFA.
- ↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 167 – 168.
- ↑ Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен // Държавен вестник, dv.parliament.bg. Република България, 30 май 2014. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Тодоров, Найден. Паметникът на Гунди се извиси над морето от хора в парк "Гео Милев" (снимки) // 24chasa.bg. 1 октомври 2023.
- ↑ Излезе трейлърът на филма за Гунди (ВИДЕО) // dariknews.bg. 9 май 2024.
- ↑ Исторически обрат: Иван и Андрей излъгали, Гунди бил част от ДС // sportlive.bg. 15 декември 2025. Посетен на 26 декември 2025.
- ↑ Човек от ДС шокира: Гунди и Лита бяха мои колеги - служители от Държавна сигурност // sportlive.bg. 20 ноември 2024. Посетен на 26 декември 2025.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Легендарният гол на Аспарухов срещу Англия на Уембли в
- Балада за Гунди
- Bits of Brilliance: Gundi. Part1, You Tube
- Bits of Brilliance: Gundi. Part2, You Tube
- Bits of Brilliance: Gundi. Part3, You Tube
- Как Гунди е отхвърлил офертата на „Милан“, You Tube
- Как Гунди отказал офертата от „Милан“, You Tube
- Как Гунди отказал офертата от „Милан“ 2, You Tube
- Георги Аспарухов – Гунди, You Tube
- Георги Аспарухов, You Tube
- Георги Калоянчев – разговор за Гунди, You Tube
- Песен за Гунди, You Tube
- Балада за Гунди, You Tube
- Балада за Гунди – 2, You Tube
- Balada za Gundi i Kotkov, You Tube
- Микс – Balada za Gundi i Kotkov, You Tube
- Национален клуб „Гунди“ Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine. Сдружение с нестопанска цел
- Профил и статистика в levskisofia.info
- Георги Аспарухов – легенда, идол, икона „Тема Спорт“, 4 май 2013 г.
- Отбелязване на 70 години от рождението на Георги Аспарухов – Гунди Архив на оригинала от 2013-09-28 в Wayback Machine. – 4 май 2013 г.
- Отбелязване на 42 години от гибелта на Гунди и Котков Архив на оригинала от 2014-06-18 в Wayback Machine. – 30 юни 2013 г.
- Гунди за „Ботев“, YouTube
| Награди | ||
|---|---|---|
| Предходна година Никола Котков |
Футболист №1 на България 1965 |
Следваща година Александър Шаламанов |
| Предходна година Боян Радев |
Спортист № 1 на България 1965 |
Следваща година Продан Гарджев |
| |||||
| |||||