Никола Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Станчев
Информация
Дата на раждане 11 септември 1930 г.(1930-09-11)
Място на раждане Твърдица,България България
Дата на смъртта 13 юли 2009 г. (на 78 г.)
Стил свободен
Категория 75 kg
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Мелбърн 1956 борба свободен стил

Никола Станчев Николов (бай Кольо) е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 септември 1930 г. в с. Твърдица, Бургаско. Състезател по борба в свободния и класическия стил.

Спортната си кариера започва като на летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г. става олимпийски шампион по свободна борба в категория до 79 кг. Побеждава Георгий Схиртладзе (СССР). Губи от Кацурамото (Япония). Събира 5 наказателни точки и трябва да побеждава само с туш съперниците си. Печели с туш срещу Щер (Германия) и Линдбланд (Швеция), а на финала отново с туш срещу Ходж (САЩ).

Той е първият олимпийски шампион на България и светът изслушва за пръв път българския химн на олимпийски игри. Златният медал му връчва председателя на БОК генерал-полковник Владимир Стойчев.

Печели сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул (1956). Балкански шампион през в Истанбул (1956). През кариерата си е 11 пъти шампион на България, 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.

Въпреки славата и успехите на тепиха, животът на Никола Станчев след прекратяване на спортната кариера не е лек. Работи като треньор. Живее със скромна пенсия от 1990 г. Подпомаган е от известни български борци и треньори.

В бургаски комплекс „Меден рудник“ спортна зала е наименувана „Никола Станчев“. Треньора Райко Петров го нарича „Гагарин на българския спорт“, а колегата и приятеля му Боян Радев „Патриарх на големия български спорт“.[1] Никола Станчев умира на 13 юли 2009 година.Негов паметник в с. Твърдица е открит през 2011 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]