Направо към съдържанието

Летни олимпийски игри 1964

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Летни олимпийски игри 1964
Информация
Град домакинТокио, Япония
Страни93
Спортисти5151 (5151 мъже, 678 жени)[1]
Състезания163 в 21 спорта
Откриване10 октомври, 1964
Закриване24 октомври, 1964
Открити отХирохито
Клетва спортистиТакаши Оно
Клетва съдииняма
Олимпийски огънЙошинори Сакаи
СтадионНационален олимпийски стадион
Летни олимпийски игри 1964 в Общомедия

XVIII летни олимпийски игри се провеждат в Токио, Япония от 10 до 24 октомври 1964 г. За първи път се провеждат в Азия.[1]

Игрите се организират в Япония 24 години, след като Олимпиадата през 1940 г. е провалена поради Втората световна война.[2]

Това е първата олимпиада, на която е забранено да участва ЮАР заради режима на апартейд, който страната води.[3] Германия и Корея участват с общи отбори въпреки разделението на страните (ГДР и ФРГ; КНДР и Република Корея).[4]

Освен Токио за организиране на Игрите се кандидатират Детройт, Буенос Айрес и Виена.[4]

Церемониите са подготвяни в продължение на цяла година.[2]

Церемония по откриването

[редактиране | редактиране на кода]
Олимпийският огън

Церемонията по откриването се провежда на 10 октомври 1964 г. Йошинори Сакаи, който внася олимпийския огън, е студент, роден на 6 август в Хирошима – деня, в който пада атомната бомба. Игрите са открити от император Хирохито. Клетвата на атлетите е казана от състезателката по художествена гимнастика Такаши Оно.[1] По време на откриването 5 самолета прелитат над стадиона и оставят следи с цветовете на 5-те кръга на олимпийското движение.[2]

Церемония по закриването

[редактиране | редактиране на кода]

Церемонията по закриването се провежда на 24 октомври 1964 г.[1]

На Олимпиадата се провеждат състезания в 163 дисциплини от 21 спорта.[5]

Дебют правят спортовете – джудо за мъже и волейбол за жени и мъже. Волейболът е първият отборен спорт за жени в олимпийската програма.[1] Япония печели 3 златни медала в джудото.

За последен път бяганията в леката атлетика се провеждат на писта от пепел. В състезанията по овчарски скок за първи път се използва прът от стъклопласт. На тези олимпийски игри за последен път времето се отчита ръчно. Абебе Бикила печели за втори пореден път маратона, като по този начин става първият атлет постигнал това[1].

По време на игрите са поставени 77 олимпийски и 33 световни рекорда. 71 от олимпийските и 11 от световните рекорди са в състезания по лека атлетика.[4]

Били Милс прекосява финалната линия в маратона

Най-добрият боксьор на Игрите е Валерий Попечанко, награден с купа „Паркър“. Американецът Доналд Шоландер печели 4 златни медала в плуването (на 100 метра с олимпийски рекорд, на 400 метра със световен рекорд и в щафетите 4 × 100 метра и 4 × 200 метра свободен стил). Друга звезда на плуването е 16-годишната Галина Прозуменшчикова. Даун Фрейзър печели за трети пореден път златен медал на 100 метра свободен стил с олимпийски рекорд. Питър Снел от Нова Зеландия става шампион на 800 и 1500 метра гладко бягане. Американският атлет Били Милс сътворява най-голямата изненада като печели златен медал на 10 000 метра. Той е единственият американец шампион в тази дисциплина. В хокея на трева Индия се завръща като победител, побеждавайки отбора на Пакистан.[4] В гимнастиката почти всички медали са взети от Лариса Латинина (СССР) и Вера Чеславска (Чехословакия).[6]

Японецът Осаму Уатанабе печели златен медал в борбата, като не позволява на съперниците си да му вземат нито една точка. Боб Хейс изравнява световния рекорд на 100 метра гладко бягане с 10 секунди и печели златото. Унгария побеждава Чехословакия с 2 – 1 на финала на футболния турнир.

Отборът на СССР става първият олимпийски шампион по волейбол за мъже. При жените домакините печелят първата титла при жените;[7]

Демонстративни спортове

[редактиране | редактиране на кода]
Страни участници (в синьо – участващи за първи път; в зелено – участващи за пореден път; в сиво – не участват)
Брой на участниците по страна

В Игрите участват 5151 спортисти от 93 страни[1] (според друг източник 5140 спортисти от 93 страни).[5]

ДържаваУчастници[5]
Австралия243
Австрия56
Алжир1
Аржентина102
Афганистан8
Бахамски острови11
Белгия61
Бермуди4
Бирма11
Боливия1
Бразилия61
България63
Великобритания204
Венецуела16
Виетнам16
Гана33
Гвиана1
Германия337
Гърция18
Дания60
Доминиканска република1
Етиопия12
Израел10
Индия53
Ирак13
Иран62
Ирландия25
Исландия4
Испания51
Италия168
Камбоджа13
Камерун1
Канада115
Кения37
Китай40
Колумбия20
Република Конго2
Коста Рика2
Кот д'Ивоар9
Куба27
Ливан5
Либерия1
Либия1
Лихтенщайн2
Люксембург12
Мадагаскар3
Малайзия61
Мали2
Мароко20
Мексико94
Монако1
Монголия21
Непал6
Нигер1
Нигерия18
Нова Зеландия64
Норвегия26
ОАЕ73
Пакистан41
Панама10
Перу31
Полша140
Португалия20
Пуерто Рико32
Родезия29
Румъния138
САЩ346
Северна Родезия12
Сенегал12
СССР317
Тайланд54
Танганайка4
Тунис9
Турция23
Уганда13
Унгария182
Уругвай23
Филипините47
Финландия89
Франция138
Холандия125
Холандски Антили4
Хонг Конг39
Цейлон6
Чад2
Чехословакия104
Чили14
Швейцария66
Швеция94
Югославия75
Южна Корея154
Ямайка21
Япония328

Класиране по медали

[редактиране | редактиране на кода]
Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 САЩ 36 26 28 90
2 СССР 30 31 35 96
3 Япония 16 5 8 29
4 Германия 10 22 18 50
5 Италия 10 10 7 27
6 Унгария 10 7 5 22
7 Полша 7 6 10 23
8 Австралия 6 2 10 18
9 Чехословакия 5 6 3 14
10 Великобритания 4 12 2 18
11 България България 3 5 2 10

България на игрите

[редактиране | редактиране на кода]

На Олимпиадата в Токио България печели 10 медала, от които 3 златни.[3]

Отборът по вдигане на тежести се състои от 5 щангисти, без треньор и с недостатъчно добра екипировка.[3]

Gold Silver Bronze Total
България35210

Добри класирания за България постигат и Вирджиния Михайлова (четвърта в хвърлянето на диск), Диана Йоргова (пета в скока на дължина), Георги Стайковски (седми в тройния скок) и мъжки отбор по волейбол (завършил на пето място). [4] Волейболният отбор е в състав Димитър Каров, Иван Кочев, Георги Константинов, Петко Пантелеев, Петър Кръчмаров, Симеон Сръндев, Лъчезар Стоянов, Борис Гюдеров, Кирил Иванов, Славко Славов, Георги Спасов и Ангел Коритаров, треньор Димитър Захариев.[8] Общият брой на българските олимпийци е 63.[5]

Шведските участици в състезанията с яхти Ларш Гунар Шел и Стиг Ленарт Шел прекратяват състезанието си, за да спасят живота на друг участник. За постъпката си са удостоени с първия трофей за спортсменството.[1]

Организаторите на игрите получават 3 награди от МОК за добрата организация на игрите.[1] Бюджетът на олимпиадата е близо 1,8 млн. щатски долара, а игрите са най-скъпите дотогава. Изградена е инфраструктура специално за Игрите. Разширен е стадион, построени са зала за спортна гимнастика и олимпийски плувен басейн. Олимпийското село се намира на два километра от спортните съоръжения.[2]

  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Вж. страницата на МОК
  2. 1 2 3 4 Токио 1964: Градът инвестира 1.8 млн. долара в нова инфраструктура // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 25 юли 2012.
  3. 1 2 3 Богомил Петров за олимпиадата в Токио`1964 // Радио Видин. Българско национално радио, 20 август 2012.
  4. 1 2 3 4 5 Токио (10 – 24 октомври 1964 г.) // sportni.bg. НетИнфо.БГ. Архивиран от оригинала на 24 август 2012. Посетен на 11 ноември 2012.
  5. 1 2 3 4 Токио 1964 – XVIII летни олимпийски игри // meganews.bg. Мега Медиа Груп, 26 юли 2012.[неработеща препратка]
  6. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Токио 1964 // официален сайт на БОК. БОК. Архивиран от оригинала на 17 юни 2008. Посетен на 11 ноември 2012.
  7. Олимпийската история на волейбола: Токио 1964 // bgvolleyball.com. bgvolleyball.com. Посетен на 11 ноември 2012.
  8. Олимпийската история на волейбола: Токио 1964 // Sportal.bg. Sportal Media Group, 22 юли 2012. Архивиран от оригинала на 24 юли 2012. Посетен на 11 ноември 2012.