Направо към съдържанието

Летни олимпийски игри 1964

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Летни олимпийски игри 1964
Град домакинТокио, Япония
Участващи страни93
Участващи спортисти5151 (5151 мъже, 678 жени)[1]
Състезания163 в 21 спорта
Откриване10 октомври, 1964
Закриване24 октомври, 1964
Открити отХирохито
Клетва на спортиститеТакаши Оно
Клетва на съдиитеняма
Олимпийски огън отЙошинори Сакаи
Олимпийски стадионНационален олимпийски стадион
Летни олимпийски игри 1964 в Общомедия

XVIII летни олимпийски игри се провеждат в Токио, Япония от 10 до 24 октомври 1964 г. За първи път се провеждат в Азия.[1]

Игрите се организират в Япония 24 години, след като Олимпиадата през 1940 г. е провалена поради Втората световна война.[2]

Това е първата олимпиада, на която е забранено да участва ЮАР заради режима на апартейд, който страната води.[3] Германия и Корея участват с общи отбори въпреки разделението на страните (ГДР и ФРГ; КНДР и Република Корея).[4]

Освен Токио за организиране на Игрите се кандидатират Детройт, Буенос Айрес и Виена.[4]

Церемониите са подготвяни в продължение на цяла година.[2]

Церемония по откриването

[редактиране | редактиране на кода]
Олимпийският огън

Церемонията по откриването се провежда на 10 октомври 1964 г. Йошинори Сакаи, който внася олимпийския огън, е студент, роден на 6 август в Хирошима – деня, в който пада атомната бомба. Игрите са открити от император Хирохито. Клетвата на атлетите е казана от състезателката по художествена гимнастика Такаши Оно.[1] По време на откриването 5 самолета прелитат над стадиона и оставят следи с цветовете на 5-те кръга на олимпийското движение.[2]

Церемония по закриването

[редактиране | редактиране на кода]

Церемонията по закриването се провежда на 24 октомври 1964 г.[1]

На Олимпиадата се провеждат състезания в 163 дисциплини от 21 спорта.[5]

Дебют правят спортовете – джудо за мъже и волейбол за жени и мъже. Волейболът е първият отборен спорт за жени в олимпийската програма.[1] Япония печели 3 златни медала в джудото.

За последен път бяганията в леката атлетика се провеждат на писта от пепел. В състезанията по овчарски скок за първи път се използва прът от стъклопласт. На тези олимпийски игри за последен път времето се отчита ръчно. Абебе Бикила печели за втори пореден път маратона, като по този начин става първият атлет постигнал това[1].

По време на игрите са поставени 77 олимпийски и 33 световни рекорда. 71 от олимпийските и 11 от световните рекорди са в състезания по лека атлетика.[4]

Били Милс прекосява финалната линия в маратона

Най-добрият боксьор на Игрите е Валерий Попечанко, награден с купа „Паркър“. Американецът Доналд Шоландер печели 4 златни медала в плуването (на 100 метра с олимпийски рекорд, на 400 метра със световен рекорд и в щафетите 4 × 100 метра и 4 × 200 метра свободен стил). Друга звезда на плуването е 16-годишната Галина Прозуменшчикова. Даун Фрейзър печели за трети пореден път златен медал на 100 метра свободен стил с олимпийски рекорд. Питър Снел от Нова Зеландия става шампион на 800 и 1500 метра гладко бягане. Американският атлет Били Милс сътворява най-голямата изненада като печели златен медал на 10 000 метра. Той е единственият американец шампион в тази дисциплина. В хокея на трева Индия се завръща като победител, побеждавайки отбора на Пакистан.[4] В гимнастиката почти всички медали са взети от Лариса Латинина (СССР) и Вера Чеславска (Чехословакия).[6]

Японецът Осаму Уатанабе печели златен медал в борбата, като не позволява на съперниците си да му вземат нито една точка. Боб Хейс изравнява световния рекорд на 100 метра гладко бягане с 10 секунди и печели златото. Унгария побеждава Чехословакия с 2 – 1 на финала на футболния турнир.

Отборът на СССР става първият олимпийски шампион по волейбол за мъже. При жените домакините печелят първата титла при жените;[7]

Демонстративни спортове

[редактиране | редактиране на кода]
Страни участници (в синьо – участващи за първи път; в зелено – участващи за пореден път; в сиво – не участват)
Брой на участниците по страна

В Игрите участват 5151 спортисти от 93 страни[1] (според друг източник 5140 спортисти от 93 страни).[5]

Държава Участници[5]
Австралия 243
Австрия 56
Алжир 1
Аржентина 102
Афганистан 8
Бахамски острови 11
Белгия 61
Бермуди 4
Бирма 11
Боливия 1
Бразилия 61
България 63
Великобритания 204
Венецуела 16
Виетнам 16
Гана 33
Гвиана 1
Германия 337
Гърция 18
Дания 60
Доминиканска република 1
Етиопия 12
Израел 10
Индия 53
Ирак 13
Иран 62
Ирландия 25
Исландия 4
Испания 51
Италия 168
Камбоджа 13
Камерун 1
Канада 115
Кения 37
Китай 40
Колумбия 20
Република Конго 2
Коста Рика 2
Кот д'Ивоар 9
Куба 27
Ливан 5
Либерия 1
Либия 1
Лихтенщайн 2
Люксембург 12
Мадагаскар 3
Малайзия 61
Мали 2
Мароко 20
Мексико 94
Монако 1
Монголия 21
Непал 6
Нигер 1
Нигерия 18
Нова Зеландия 64
Норвегия 26
ОАЕ 73
Пакистан 41
Панама 10
Перу 31
Полша 140
Португалия 20
Пуерто Рико 32
Родезия 29
Румъния 138
САЩ 346
Северна Родезия 12
Сенегал 12
СССР 317
Тайланд 54
Танганайка 4
Тунис 9
Турция 23
Уганда 13
Унгария 182
Уругвай 23
Филипините 47
Финландия 89
Франция 138
Холандия 125
Холандски Антили 4
Хонг Конг 39
Цейлон 6
Чад 2
Чехословакия 104
Чили 14
Швейцария 66
Швеция 94
Югославия 75
Южна Корея 154
Ямайка 21
Япония 328

Класиране по медали

[редактиране | редактиране на кода]
Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 САЩ 36 26 28 90
2 СССР 30 31 35 96
3 Япония 16 5 8 29
4 Германия 10 22 18 50
5 Италия 10 10 7 27
6 Унгария 10 7 5 22
7 Полша 7 6 10 23
8 Австралия 6 2 10 18
9 Чехословакия 5 6 3 14
10 Великобритания 4 12 2 18
11 България България 3 5 2 10

България на игрите

[редактиране | редактиране на кода]

На Олимпиадата в Токио България печели 10 медала, от които 3 златни.[3]

Отборът по вдигане на тежести се състои от 5 щангисти, без треньор и с недостатъчно добра екипировка.[3]

Gold Silver Bronze Total
България 3 5 2 10

Добри класирания за България постигат и Вирджиния Михайлова (четвърта в хвърлянето на диск), Диана Йоргова (пета в скока на дължина), Георги Стайковски (седми в тройния скок) и мъжки отбор по волейбол (завършил на пето място). [4] Волейболният отбор е в състав Димитър Каров, Иван Кочев, Георги Константинов, Петко Пантелеев, Петър Кръчмаров, Симеон Сръндев, Лъчезар Стоянов, Борис Гюдеров, Кирил Иванов, Славко Славов, Георги Спасов и Ангел Коритаров, треньор Димитър Захариев.[8] Общият брой на българските олимпийци е 63.[5]

Шведските участици в състезанията с яхти Ларш Гунар Шел и Стиг Ленарт Шел прекратяват състезанието си, за да спасят живота на друг участник. За постъпката си са удостоени с първия трофей за спортсменството.[1]

Организаторите на игрите получават 3 награди от МОК за добрата организация на игрите.[1] Бюджетът на олимпиадата е близо 1,8 млн. щатски долара, а игрите са най-скъпите дотогава. Изградена е инфраструктура специално за Игрите. Разширен е стадион, построени са зала за спортна гимнастика и олимпийски плувен басейн. Олимпийското село се намира на два километра от спортните съоръжения.[2]

  1. а б в г д е ж з и Вж. страницата на МОК
  2. а б в г Токио 1964: Градът инвестира 1.8 млн. долара в нова инфраструктура // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 25 юли 2012.
  3. а б в Богомил Петров за олимпиадата в Токио`1964 // Радио Видин. Българско национално радио, 20 август 2012.
  4. а б в г д Токио (10 – 24 октомври 1964 г.) // sportni.bg. НетИнфо.БГ. Архивиран от оригинала на 2012-08-24. Посетен на 11 ноември 2012.
  5. а б в г Токио 1964 – XVIII летни олимпийски игри // meganews.bg. Мега Медиа Груп, 26 юли 2012.[неработеща препратка]
  6. а б в г д е ж з и к л Токио 1964 // официален сайт на БОК. БОК. Архивиран от оригинала на 2008-06-17. Посетен на 11 ноември 2012.
  7. Олимпийската история на волейбола: Токио 1964 // bgvolleyball.com. bgvolleyball.com. Посетен на 11 ноември 2012.
  8. Олимпийската история на волейбола: Токио 1964 // Sportal.bg. Sportal Media Group, 22 юли 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-24. Посетен на 2012-11-11.