Зимни олимпийски игри 1984
| Зимни олимпийски игри 1984 | |
|---|---|
| Град домакин | Сараево, Босна и Херцеговина |
| Страни взели участие | 49 |
| Спортисти взели участие | 1437 (1127 мъже и 283 жени) |
| Състезания | 38 |
| Откриване | 8 февруари 1984 |
| Закриване | 19 февруари 1984 |
| Открити от | Мика Шпиляк |
| Клетва на спортистите | Боян Крижай |
| Клетва на съдиите | Драган Перович |
| Внасяне на олимпийския огън | Санда Дубравчич |
| Олимпийски стадион | Асим Ферхатович |
| Зимни олимпийски игри 1984 в Общомедия | |
Четиринадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Сараево, Босна и Херцеговина, Югославия от 8 до 19 февруари 1984 г.[1]
Това са първите и единствени зимни олимпийски игри, организирани на Балканския полуостров и първите игри под ръководството на Хуан Антонио Самаранч.[1]
Поради продължаващата политика на МОК за забрана на участието на професионални спортисти в олимпийските игри олимпийските шампиони от Лейк Плесид 1980, Ингемар Стенмарк и Хани Венцел не са допуснати до участие. Това е последният път, когато МОК забранява участието на професионални спортисти.[1]
Кандидатура[редактиране | редактиране на кода]
Сараево е един от трите града-кандидати за домакинство, заедно със Сапоро и Гьотеборг. Комитетът по организирането на олимпиадата е създаден на 31 май 1977 г. с подкрепата на Югославския олимпийски комитет, Югославската асоциация за физическа култура, Федералния изпълнителен съвет, президентската институция на Съюзна република Босна и Херцеговина, изпълнителния съвет на републиката и градския съвет на Сараево. В първия кръг на гласуването за домакин Сапоро води с 36 гласа пред Сараево с 32 и Гьотеборг с 8. Във втория кръг Сараево печели с 39 гласа срещу 36 за Сапоро. [2]
Церемонии[редактиране | редактиране на кода]
Олимпийският огън е запален на 29 януари 1984 г. в Олимпия и е връчен на делегацията от Сараево на панатинския стадион в Атина. Огънят преминава общо 5289 km в две посоки – изток (2602 km) и запад (2687 km) през всички региони на Югославия, посещавайки столици, исторически места, свързани с олимпизма в Югославия и т.н. Огънят бива носен от 4000 души пред публика от общо над 1,5 млн. души. Югославският олимпиец Санда Дубравчич запалва огъня в стадиона. [2]
Церемонията по откриването се провежда на стадион „Кошево“ пред 45 000 зрители на 8 февруари. Игрите са открити от президента на СФРЮ Мика Шпиляк. Клетвата на съдиите е произнесена от Драган Перович. [2]
Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]
Участници[редактиране | редактиране на кода]
МОК спонсорира участието на поне един спортист от всяка държава, което дава възможност на Мексико, Египет и Сенегал да дебютират на зимни олимпийски игри.[1] В олимпийските игри взимат участие рекордния за времето си брой 1437 състезатели (1127 мъже и 283 жени) от 49 страни. [2]
|
Приходите от телевизионни предавания се увеличават близо пет пъти спрямо предишната зимна олимпиада и достигат 102,682 млн. щатски долара (спрямо 20,726 млн. долара в през 1980 г.).[1][3] Предавания на живо са излъчени в над 100 държави и са гледани от над 2,5 млрд. зрители в световен мащаб. [2] Представителите на медиите са 7393 (2363 от печатни издания и 5030 от радио и телевизия). В организацията на игрите участват 10 450 доброволци. [3] 98% от тях са доброволци. [2]
Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]
Между 15 юли 1979 и 1 декември 1983 г. са построени писти за ски бягане, стрелбище за състезанията по биатлон, шанца и помощни съоръжения в Игман, писти за алпийски ски в Белашница и Яхорина, улей за бобслей и спортни шейни в Требевич, залите Зетра и Скендерия, стадион Кошево, олимпийското село с 639 апартамента и 2250 легла, четири хотела и прес център. [2]
Посетители[редактиране | редактиране на кода]
Състезанията са наблюдавани от над 646 000 души на живо – по-малък брой спрямо предишни зимни олимпийски игри поради големия брой телевизионни предавания. [3]
Медали[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
| 1 |  ГДР |
9 | 9 | 6 | 24 |
| 2 |  СССР |
6 | 10 | 9 | 25 |
| 3 |  САЩ |
4 | 4 | 0 | 8 |
| 4 |  Финландия |
4 | 3 | 6 | 13 |
| 5 |  Швеция |
4 | 2 | 2 | 8 |
| 6 |  Норвегия |
3 | 2 | 4 | 9 |
| 7 |  Швейцария |
2 | 2 | 1 | 5 |
| 8 |  Канада |
2 | 1 | 1 | 4 |
| 9 |  ФРГ |
2 | 1 | 1 | 4 |
| 10 |  Италия |
2 | 0 | 0 | 5 |
Българско участие[редактиране | редактиране на кода]
България е представена от
- алпийските скиори Петър Попангелов, Валентин Гичев, Митко Хаджиев и Борислав Киряков
- биатлонистите Владимир Величков, Юри Митев и Спас Златев
- ски бегачите Атанас Симидчиев, Светослав Атанасов и Милуш Иванчев
- ски скачачите Владимир Брейчев, Валентин Божков и Ангел Стоянов
- състезателите по фигурно пързаляне Кристина Боянова и Явор Иванов. [4]
Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]
Програмата на игрите включва 38 дисциплини от които 24 за мъже, 12 за жени и две смесени и 97 състезания от които 73 за мъже, 19 за жени и 5 комбинирани. Първият хокеен мач се провежда на 7 февруари, ден преди официалното откриване на игрите. Хокейните мачове и състезанията по фигурно пързаляне се провеждат по план, има малки промени в програмите на бързото пързаляне с кънки, бобслей и спортни шейни и огромно закъснение на състезанията по ски алпийски дисциплини поради метеорологичните условия. [2]
Същевременно се провеждат и състезания за инвалиди в Инсбрук на зимните параолимпийски игри. В тях участват атлети от Австрия, Канада, Испания, Норвегия, САЩ, Франция, ФРГ, Швейцария, Швеция и Югославия. [2]
- Всички дати са в Централно европейско време (UTC+1)
| ЦО | Церемония по откриването | ● | Състезания | 1 | Финали | ЦЗ | Церемония по закриването |
| Февруари | 7 Вт |
8 Ср |
9 Чет |
10 Пет |
11 Съб |
12 Нед |
13 Пон |
14 Вт |
15 Ср |
16 Чет |
17 Пет |
18 Съб |
19 Нед |
Състезания | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Церемонии |
ЦО | ЦЗ | |||||||||||||
 Биатлон
|
1 | 1 | 1 | 3 | |||||||||||
 Бобслей
|
● | 1 | ● | 1 | 2 | ||||||||||
 Бързо пързаляне с кънки
|
1 | 2 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 9 | ||||||
 Северна комбинация
|
● | 1 | 1 | ||||||||||||
 Ски алпийски дисциплини
|
1 | 1 | 2 | 1 | 1 | 6 | |||||||||
 Ски бягане
|
1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 8 | ||||||
 Ски скокове
|
1 | 1 | 2 | ||||||||||||
 Спортни шейни
|
● | ● | ● | 2 | 1 | 3 | |||||||||
 Фигурно пързаляне
|
● | 1 | ● | 1 | ● | 1 | 1 | 4 | |||||||
 Хокей на лед
|
● | ● | ● | ● | ● | ● | 1 | 1 | |||||||
| Общо състезания за деня | 2 | 3 | 2 | 7 | 3 | 4 | 3 | 5 | 2 | 5 | 3 | 39 | |||
| Общо състезания от началото | 2 | 5 | 7 | 14 | 17 | 21 | 24 | 29 | 31 | 36 | 39 | ||||
| Февруари | 7 Вт |
8 Ср |
9 Чет |
10 Пет |
11 Съб |
12 Нед |
13 Пон |
14 Вт |
15 Ср |
16 Чет |
17 Пет |
18 Съб |
19 Нед |
Състезания | |
Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]
- Скиорът Юре Франко печели първият медал от зимни олимпийски игри за Югославия. [3]
- Бил Джонсън става първият американец спечелил ски спускане.
- Близнаците Фил и Стив Мар стават първи и втори в слалома. [3]
- Дебют прави дисциплината 20 km ски бягане за жени.
- Катарина Вит става втората състезателка по фигурно пързаляне при жените, която успява да защити олимпийската си титла след Соня Хени.[5]
- В бързото пързаляне с кънки, канадецът Гаетан Буше и източногерманката Карин Енке печелят по два златни медала. [3]
- Норвежкият биатлонист Ейрик Квалфос печели златен, сребърен и бронзов медал. [3]
- Маря-Лииса Кирвесмиеми-Хемелейнен от Финландия става първата жена, участвала на шест олимпийски игри. Доминира във всичките три състезания по ски-бягане при жените, печелейки с поне 10-секундна разлика всяко от тях. Печели и бронзов медал в щафетата 4 x 7,5 km. [3]
- Британските състезатели по фигурно пързаляне Джейн Торвил и Кристофър Дийн получават перфектни оценки от съдиите за артистичност за изпълнението си на „Болеро“ на Морис Равел. [3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Росен Бабоев. Сараево, някъде на Изток. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
- ↑ а б в г д е ж з и к Sarajevo '84 Final Report, PDF, 202 стр., издание на организационния комитет на олимпиадата
- ↑ а б в г д е ж з и sarajevo 1984 Winter Olympics. // www.olympic.org. Международен олимпийски комитет. Посетен на 30 октомври 2014.
- ↑ Bulgaria at the 1984 Sarajevo Winter Games | Olympics at Sports-Reference.com. // Olympics at Sports-Reference.com. Посетен на 23 септември 2015. (на английски) Архив на оригинала от 2009-02-01 в Wayback Machine.
- ↑ Росен Бабоев. Най-красивото лице на социализма. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
