Зимни олимпийски игри 1984

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1984
Информация
Град домакин Сараево, Босна и Херцеговина
Страни взели участие 49
Спортисти взели участие 1437 (1127 мъже и 283 жени)
Състезания 38
Откриване 8 февруари, 1984
Закриване 19 февруари, 1984
Открити от Мика Шпиляк
Клетва на спортистите Боян Крижай
Клетва на съдиите Драган Перович
Внасяне на олимпийския огън Санда Дубравчич
Олимпийски стадион Асим Ферхатович
Зимни олимпийски игри 1984 в Общомедия

Четиринадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Сараево, Босна и Херцеговина, Югославия от 8 до 19 февруари 1984 г. [1]

Това са първите и единствени зимни олимпийски игри организирани на Балканския полуостров и първите игри под ръководството на Хуан Антонио Самаранч[1]

Поради продължаващата политика на МОК за забрана на участието на професионални спортисти в олимпийските игри олимпийските шампиони от Лейк Плесид 1980 Ингемар Стенмарк и Хани Венцел не са допуснати до участие. Това е последният път, когато МОК забранява участието на професионални спортисти. [1]

Кандидатура[редактиране | редактиране на кода]

Сараево е един от трите града-кандидати за домакинство, заедно със Сапоро и Гьотеборг. Комитетът по организирането на олимпиадата е създаден на 31 май 1977 г. с подкрепата на Югославския олимпийски комитет, Югославската асоциация за физическа култура, Федералния изпълнителен съвет, президентската институция на Съюзна република Босна и Херцеговина, изпълнителния съвет на републиката и градския съвет на Сараево. В първия кръг на гласуването за домакин Сапоро води с 36 гласа пред Сараево с 32 и Гьотеборг с 8. Във втория кръг Сараево печели с 39 гласа срещу 36 за Сапоро. [2]

Церемонии[редактиране | редактиране на кода]

Церемония по откриването

Олимпийският огън е запален на 29 януари 1984 г. в Олимпия и е връчен на делегацията от Сараево на панатинския стадион в Атина. Огънят преминава общо 5289 km в две посоки – изток (2602 km) и запад (2687 km) през всички региони на Югославия, посещавайки столици, исторически места, свързани с олимпизма в Югославия и т.н. Огънят бива носен от 4000 души пред публика от общо над 1,5 млн. души. Югославският олимпиец Санда Дубравчич запалва огъня в стадиона. [2]

Церемонията по откриването се провежда на стадион „Кошево“ пред 45 000 зрители на 8 февруари. Игрите са открити от президента на СФРЮ Мика Шпиляк. Клетвата на съдиите е произнесена от Драган Перович. [2]

Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

МОК спонсорира участието на поне един спортист от всяка държава, което дава възможност на Мексико, Египет и Сенегал да дебютират на зимни олимпийски игри. [1] В олимпийските игри взимат участие рекордния за времето си брой 1437 състезатели (1127 мъже и 283 жени) от 49 страни. [2]

Участници по страни [2]

Приходите от телевизионни предавания се увеличават близо пет пъти спрямо предишната зимна олимпиада и достигат 102,682 млн. щатски долара (спрямо 20,726 млн. долара в през 1980 г.). [1][3] Предавания на живо са излъчени в над 100 държави и са гледани от над 2,5 млрд. зрители в световен мащаб. [2] Представителите на медиите са 7 393 (2 363 от печатни издания и 5 030 от радио и телевизия). В организацията на игрите участват 10 450 доброволци. [3] 98% от тях са доброволци. [2]

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Между 15 юли 1979 и 1 декември 1983 г. са построени писти за ски бягане, стрелбище за състезанията по биатлон, шанца и помощни съоръжения в Игман, писти за алпийски ски в Белашница и Яхорина, улей за бобслей и спортни шейни в Требевич, залите Зетра и Скендерия, стадион Кошево, олимпийското село с 639 апартамента и 2250 легла, четири хотела и прес център. [2]

Посетители[редактиране | редактиране на кода]

Състезанията са наблюдавани от над 646 000 души на живо – по-малък брой спрямо предишни зимни олимпийски игри поради големия брой телевизионни предавания. [3]

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Златен медал от игрите
Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . ГДР 9 9 6 24
2 . СССР 6 10 9 25
3 . САЩ 4 4 0 8
4 . Финландия 4 3 6 13
5 . Швеция 4 2 2 8
6 . Норвегия 3 2 4 9
7 . Швейцария 2 2 1 5
8 . Канада 2 1 1 4
9 . ФРГ 2 1 1 4
10 . Италия 2 0 0 5

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

България е представена от

Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Програмата на игрите включва 38 дисциплини от които 24 за мъже, 12 за жени и две смесени и 97 състезания от които 73 за мъже, 19 за жени и 5 комбинирани. Първият хокеен мач се провежда на 7 февруари, ден преди официалното откриване на игрите. Хокейните мачове и състезанията по фигурно пързаляне се провеждат по план, има малки промени в програмите на бързото пързаляне с кънки, бобслей и спортни шейни и огромно закъснение на състезанията по ски алпийски дисциплини поради метеорологичните условия. [2]

Същевременно се провеждат и състезания за инвалиди в Инсбрук на зимните параолимпийски игри. В тях участват атлети от Австрия, Канада, Испания, Норвегия, САЩ, Франция, ФРГ, Швейцария, Швеция и Югославия. [2]

Всички дати са в Централно европейско време (UTC+1)
ЦО Церемония по откриването Състезания 1 Финали ЦЗ Церемония по закриването
Февруари 7
Вт
8
Ср
9
Чет
10
Пет
11
Съб
12
Нед
13
Пон
14
Вт
15
Ср
16
Чет
17
Пет
18
Съб
19
Нед
Състезания
Церемонии ЦО ЦЗ
Биатлон 1 1 1 3
Бобслей 1 1 2
Бързо пързаляне с кънки 1 2 1 1 1 1 1 1 9
Северна комбинация 1 1
Ски алпийски дисциплини 1 1 2 1 1 6
Ски бягане 1 1 1 1 1 1 1 1 8
Ски скокове 1 1 2
Спортни шейни 2 1 3
Фигурно пързаляне 1 1 1 1 4
Хокей на лед 1 1
Общо състезания за деня 2 3 2 7 3 4 3 5 2 5 3 39
Общо състезания от началото 2 5 7 14 17 21 24 29 31 36 39
Февруари 7
Вт
8
Ср
9
Чет
10
Пет
11
Съб
12
Нед
13
Пон
14
Вт
15
Ср
16
Чет
17
Пет
18
Съб
19
Нед
Състезания

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Скиорът Юре Франко печели първият медал от зимни олимпийски игри за Югославия. [3]
  • Бил Джонсън става първият американец спечелил ски спускане.
  • Близнаците Фил и Стив Мар стават първи и втори в слалома. [3]
  • Дебют прави дисциплината 20 km ски бягане за жени.
  • Катарина Вит става втората състезателка по фигурно пързаляне при жените, която успява да защити олимпийската си титла след Соня Хени.[5]
  • В бързото пързаляне с кънки, канадецът Гаетан Буше и източногерманката Карин Енке печелят по два златни медала. [3]
  • Норвежкият биатлонист Ейрик Квалфос печели златен, сребърен и бронзов медал. [3]
  • Маря-Лииса Кирвесмиеми-Хемелейнен от Финландия става първата жена, участвала на шест олимпийски игри. Доминира във всичките три състезания по ски-бягане при жените, печелейки с поне 10 секундна разлика всяко от тях. Печели и бронзов медал в щафетата 4 x 7,5km. [3]
  • Британските състезатели по фигурно пързаляне Джейн Торвил и Кристофър Дийн получават перфектни оценки от съдиите за артистичност за изпълнението си на „Болеро“ на Морис Равел. [3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Росен Бабоев. Сараево, някъде на Изток. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. а б в г д е ж з и к Sarajevo '84 Final Report, PDF, 202 стр., издание на организационния комитет на олимпиадата
  3. а б в г д е ж з и sarajevo 1984 Winter Olympics. // www.olympic.org. Международен олимпийски комитет. Посетен на 30 октомври 2014.
  4. ((en))  Bulgaria at the 1984 Sarajevo Winter Games | Olympics at Sports-Reference.com. // Olympics at Sports-Reference.com. Посетен на 23 септември 2015.
  5. Росен Бабоев. Най-красивото лице на социализма. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.