Летни олимпийски игри 1976
Облик
| Летни олимпийски игри 1976 Games of the XXI Olympiad | |
Префонтен и Хендерсън запалват олимпийския огън | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | |
| Град домакин | Монреал |
| Страни | 92 |
| Спортисти | 6073 (4813 мъже, 1260 жени) |
| Състезания | 198 в 21 спорта (27 дисциплини) |
| Откриване | 17 юли 1976 г. |
| Закриване | 1 август 1976 г. |
| Открити от | Елизабет II |
| Клетва спортисти | Пиер Сен-Жан |
| Клетва съдии | Морис Форже |
| Олимпийски огън | Стефан Префонтен Сандра Хендерсън |
| Стадион | Олимпийски стадион |
Хронология на игрите | |
| Летни олимпийски игри 1976 в Общомедия | |
Двадесет и първите летни олимпийски игри се провеждат в Монреал, Канада от 17 юли до 1 август 1976 г. Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Москва и Лос Анжелис.
Игрите са организирани с огромен финансов дефицит.[1]
Накратко
[редактиране | редактиране на кода]- Игрите са открити от кралица Елизабет II (като държавен глава на Канада).
- Канада, държавата домакин, печели само 5 сребърни и 6 бронзови медала. Това е първият път, когато домакин на Олимпиада не печели златен медал.[2]
- Тайван се отказва от участие, след като са информирани, че не могат да участват под името „Република Китай“.
- Република Конго повежда бойкот на 28 африкански държави, защото МОК не е спрял от участие Нова Зеландия, чийто отбор по ръгби прави турне в Република Южна Африка (ЮАР) по-рано през годината. МОК отказва да спре Нова Зеландия от участие в Игрите, тъй като ръгбито не е олимпийски спорт и Федерацията по ръгби на Нова Зеландия не е подчинена на Олимпийския комитет на страната. Някои държави (включително Мароко, Камерун и Египет) по време на бойкота вече са пристигнали, обаче извикват отборите си обратно още първия ден. От южна и централна Африка само Сенегал и Кот д'Ивоар вземат участие. Ирак и Гвиана също се включват към бойкота.
- Олимпийският огън е пренесен по „електронен“ път чрез сателит от Атина до Отава чрез електронен пулс от истинския огън.
- Виктор Санеев (СССР) печели трети пореден златен медал на троен скок, докато Клаус Дибиаси от Италия също печели трети златен медал в гмуркането.
- Алберто Хуанторена от Куба става първият спортист печелил в надпреварите на 400 m и 800 m на едни и същи олимпийски игри. Финландецът Ласе Вирен също печели два златни медала на 5000 и 10 000 m.
- Представени са женски състезания в баскетбола, хандбала и гребането.
- Петима американски боксьора – Шугър Рей Лионард, Лион Спинкс, Майкъл Спинкс, Лио Рандолф и Хауърд Дейвис Джуниър печелят златни медали в бокса, което се счита за най-големия успех на олимпийски игри на САЩ в бокса.
- Източногерманският женски отбор по плуване не успява да спечели само два от златните медали, а по-късно е установено, че са им прилагани тестостеронни инжекции от техните треньори и лекари.
- Румънската гимнастичка Надя Команечи е първата в олимпийската история, която получава максимална оценка 10 (за изпълнението си на смесена успоредка). Тя става и най-младият победител в многобоя на Олимпийски игри.
Медали
[редактиране | редактиране на кода]| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
| 1 | 49 | 41 | 35 | 125 | |
| 2 | 40 | 25 | 25 | 90 | |
| 3 | 34 | 35 | 25 | 94 | |
| 4 | 10 | 12 | 17 | 39 | |
| 5 | 9 | 6 | 10 | 25 | |
| 6 | 7 | 6 | 13 | 26 | |
| 7 | 6 | 9 | 7 | 22 | |
| 8 | 6 | 4 | 3 | 13 | |
| 9 | 4 | 9 | 14 | 27 | |
| 10 | 4 | 5 | 13 | 22 |
Бойкотиращи държави
[редактиране | редактиране на кода]Следните държави бойкотират игрите.[3] Бойкотът е заради участието на Нова Зеландия: отборът по ръгби на Нова Зеландия участва в Ръгби юниън с ЮАР.[4] (На ЮАР е забранено участието на Игрите от 1964 заради апартейда).
Забележка: Заир не участва по финансови причини. Република Китай и Китайска народна република бойкотират Игрите заради непризнаването помежду им.
България на игрите
[редактиране | редактиране на кода]Медали
[редактиране | редактиране на кода]България завършва на седмо място в крайното класиране по държави с 6 златни от общо 22 спечелени медала.
Злато
[редактиране | редактиране на кода]- Иванка Христова – Лека атлетика, Тласкане на гюле
- Светла Оцетова и Здравка Йорданова – Гребане двойка скул
- Сийка Келбечева и Стоянка Кубратова-Груйчева – Гребане двойка без кърмчия
- Нораир Нурикян – Вдигане на тежести, мъже категория 56 кг.
- Йордан Митков – Вдигане на тежести, мъже категория 75 кг.
- Хасан Исаев – Борба, свободен стил категория 48 кг.
Сребро
[редактиране | редактиране на кода]- Николина Щерева – Атлетика, бягане на 800 метра, жени
- Мария Петкова-Вергова – Атлетика, хвърляне на диск
- Капка Георгиева-Панайотова, Гинка Гюрова, Марийка Модева и Рени Йорданова – Гребане с едно гребло четворки
- Георги Тодоров – Вдигане на тежести, мъже категория перо
- Трендафил Стойчев – Вдигане на тежести, мъже тежка категория
- Кръстьо Семерджиев – Вдигане на тежести, мъже тежка категория
- Стоян Николов – Борба, класически стил тежка категория
- Камен Горанов – Борба, класически стил тежка категория
- Александър Томов – Борба, класически стил супер тежка категория
Бронз
[редактиране | редактиране на кода]- Йорданка Благоева – Атлетика, висок скок
- Владимир Колев – Бокс, мъже полусредна категория
- Атанас Шопов – Вдигане на тежести, мъже средно тежка категория
- Стефан Ангелов – Борба, класически стил супер лека категория
- Иван Колев – Борба, класически стил средна категория
- Димо Костов – Борба, свободен стил полутежка категория
- Красимира Богданова, Диана Дилова-Брайнова, Надка Голчева, Красимира Гюрова, Петкана Макаеева, Пенка Методиева, Снежана Михайлова, Маргарита Щъркелова, Гиргина Скерлатова, Мария Стоянова, Пенка Стоянова и Тодорка Йорданова – баскетбол, жени
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Канада да забрави за нови игри // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 19 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 1 декември 2011.
- ↑ До Олимпиадата през 2012 г., включително; Олимпиадата няма да бъде първата без златен медал за домакините, ако британците не спечелят титла Архив на оригинала от 2012-08-04 в Wayback Machine., Спортал.БГ, 1 август 2012 г.
- ↑ Africa and the XXIst Olympiad // Olympic Review. IOC, 1976. Архивиран от оригинала на 8 август 2007. Посетен на 29 юли 2007 2006.
- ↑ news.bbc.co.uk
|