Зимни олимпийски игри 1980

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1980
Град домакин Лейк Плесид, САЩ
Страни взели участие 37
Спортисти взели участие 1072 (840 мъже, 232 жени)
Състезания 38
Церемония по откриването 13 февруари, 1980
Церемония по закриването 24 февруари, 1980
Официално открити от Уолтър Мондейл
Клетва на спортистите Ерик Хейдън
Клетва на съдиите Тери МакДърмот
Внасяне на олимпийския огън Чарлс Кер
Стадион Екуестриан

Тринадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, САЩ от 13 до 24 февруари 1980 г. Другите градове кандидатирали се за домакинство са Ванкувър и Гарибалди.

Една от сензациите на тази олимпиада е победата на младият студентски хокеен тим на САЩ над абсолютния фаворит СССР. Срещата между двата отбора става световноизвестна с прозвището „чудото на леда“. [1]

Лейк Плесид организира зимна олимпиада за втори път след Олимпиадата през 1932 година.

Разходите за организацията на Игрите възлизат на 363 млн. щатски долара[2]

Това са първите зимни олимпийски игри, на които е използват и изкуствен сняг. Производството му струва над 5 млн. щатски долара[3]

На тази олимпиада дебютира Китай, а Тайван я бойкотира. [4]

Рекорди[редактиране | edit source]

  • Американецът Ерик Хейдън печели всичките пет надбягвания с кънки[3] и поставя рекорд на 10 000м.
  • Хани Венцел от Лихтенщайн печели два златни и един сребърен медал в общо трите алпийски спускания.
  • Руснакът Николай Зимятов печели три златни медала в ски бягането.
  • Състезателката по фигурно пързаляне Ирина Роднина печели златен медал при спортните двойки и става трикратна олимпийска шампионка. [3]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 10 6 6 22
2 . ГДР 9 7 7 23
3 . САЩ 6 4 2 12
4 . Австрия 3 2 2 7
5 . Швеция 3 0 1 4
6 . Лихтенщайн 2 2 0 4
7 . Финландия 1 5 3 9
8 . Норвегия 1 3 6 10
9 . Холандия 1 2 1 4
10 . Швейцария 1 1 3 5
17 България 0 0 1 1

Българско участие[редактиране | edit source]

Очакванията за медал от български медал преди Игрите са към алпиец Петър Попангелов, но първият медал за България на зимни олимпийски игри донася ски бегачът Иван Лебанов, който завършва трети в дисциплината 30 км. [4]

Дисциплини[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Фактите говорят - Русия е фаворит в хокея - статия във в-к 7 дни спорт от 3 февруари 2010 г.
  2. Росен Бабоев. В леговището на врага. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 13 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  3. а б в Снежната артилерия. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 13 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  4. а б Лебанов дарява писалките си на сираче в Норвегия. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 13 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016