Зимни олимпийски игри 1994

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1994
Информация
Град домакин Лилехамер, Норвегия
Страни взели участие 67
Спортисти взели участие 1737 (1215 мъже, 522 жени)
Състезания 61
Откриване 12 февруари, 1994
Закриване 27 февруари, 1994
Открити от Харалд V
Клетва на спортистите Вегард Улванг
Клетва на съдиите Кари Каринг
Внасяне на олимпийския огън Хаакон Магнус
Олимпийски стадион Lysgårdsbakkene Stadion
Зимни олимпийски игри 1994 в Общомедия

Шестнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Лилехамер, Норвегия от 12 до 27 февруари 1994 г.

Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са София, Анкоридж и Йостершунд[1]

Олимпиадата в Лилехамер и втората в Норвегия (след тази в Осло през 1952 година) и е сред най-успешните в олимпийската история. Спортните обекти са на много високо ниво, публиката е компетентна, няма голям брой участници, хванати с допинг. [1] Публиката на състезанията по ски бягане достига 120 000 души. [2]

За пръв и единствен път зимните олимпийски игри се провеждат само две години преди отминалите. Международният олимпийски комитет взима такова решение за да не съвпадат зимната и лятната олимпиада в една и съща година.

За разлика от предишната олимпиада в Албервил, страните от ОНД участват със собствени отбори, тъй като междувременно са приети за суверенни членове на МОК. Отборът на Русия наброява 113 спортисти и е вторият по големина след този на САЩ. Дебютират и отборите на Чехия и Словакия. Участват и спортисти от ЮАР, тъй като е премахнато ембаргото за участие след свалянето на апартейда[1]

По време на церемонията по откриването са почетени жервите на войната в Сараево (домакин на Игрите през 1984 година). Президентът на МОК призовава за спиране на военните действия по време на Олимпиадата, но това не се случва. [1]

На тази олимпиада МОК продължава политиката си към допускане на повече професионални спортисти до участие на олимпийски игри, от което се възползват най-вече състезатели по фигурно пързаляне[1]

Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Заради американската телевизия CBS, първоначалната конструкция на една от ски шанците е трябвало да се промени.
  • Двете най-успешни състезателки на игрите са рускинята Любов Йегорова и италианката Мануела ди Чента. Йегорова печели три златни медала и един сребърен в ски бягането, а Чента - два златни, два сребърни и един бронзов.
  • Швеция печели за първи път титлата по хокей на лед.
  • Фаворитката в бягането с кънки - Гунда Ниеман се проваля като пада тежко на 300 метра. Тя все пак завоюва един сребърен и един бронзов медал.
  • В деня на откриването крадци задигат от музея в Осло известната картина Писъкът на Едвард Мунк.
  • Игрите стават известни с огромните тълпи норвежци наблюдаващи ски скоковете и ски бягането.
  • Председателят на МОК Хуан Антонио Самаранч нарича зимната олимпиада в Лилехамер като „най-добрите зимни олимпийски игри провеждани досега“.
  • Общият брой на продадените билети надвишава милион и двеста хиляди.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . Русия 11 8 4 23
2 . Норвегия 10 11 5 26
3 . Германия 9 7 8 24
4 . Италия 7 5 8 20
5 . САЩ 6 5 2 13
6 . Южна Корея 4 1 1 6
7 . Канада 3 6 3 13
8 . Швейцария 3 4 2 9
9 . Австрия 2 3 4 9
10 . Швеция 2 1 0 3

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

България участва с 19 състезатели, Ива Шкодрева е 11-а в биатлонското бягане на 5 км.

Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Най-добрите в историята. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  2. Ирина Никулчина: Биатлонът бе авантюра за мен. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.