Летни олимпийски игри 1972

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Летни олимпийски игри 1972
Град домакинМюнхен, Германия
Страни взели участие121
Спортисти взели участие7134 (6075 мъже, 1059 жени)
Състезания195 в 23 спорта
Откриване26 август 1972
Закриване11 септември 1972
Открити отГустав Хайнеман
Клетва на спортиститеХайди Шюлер
Клетва на съдиитеХайнц Полай
Внасяне на олимпийския огънГюнтер Цан
Олимпийски стадионОлимпийски стадион
Летни олимпийски игри 1972 в Общомедия

Двадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мюнхен, Германия от 26 август до 11 септември 1972 г.[1]

Това са вторите летни олимпийски игри, проведени в Германия, след така наречената „нацистка олимпиада“ през 1936. На игрите в Мюнхен германците желаят да представят страната си в демократична и оптимистична светлина[2] (по думите на вътрешния министър Паул Люке „възможност за младата Германия да покаже на света, че народът е живеещ в мир и демократичен“[3]). Игрите са наречени неслучайно „щастливите игри“.

Олимпиадата е белязана от мюнхенския атентат. Въпреки терористичния акт, игрите са прекъснати само за 34 часа. Президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Ейвъри Бръндидж става известен с речта си, в която казва „Игрите трябва да продължат“. [1] След Мюнхенското клане седемкратният олимпийски шампион от Игрите по плуване Марк Шпиц напуска Мюнхен и се прибира в САЩ с цел осигуряване на неговата сигурност, понеже изповядва юдаизъм. Египетският отбор също напуска Мюнхен.[4]

Игрите в Мюнхен подобряват рекорда за най-много участници – участват 7134 участника (1059 жени и 6075 мъже) от 121 национални олимпийски комитета. В Мюнхен в програмата на игрите дебютира хандбалът в зала. Германката Лизелот Линзенхоф става първата жена, спечелила олимпийска титла в конния спорт. Стрелбата с лък се завръща в програмата след 52-годишно прекъсване.[1]

Олимпиадата е наблюдавана от почти един милиард души по телевизията, което е рекорд за телевизионно предаване дотогава. За осъществяването на предаването са използвани четири сателита, а програмата е с дължина близо 1200 часа (75 денонощия при 16-дневна олимпиада). Отразяването на Игрите струва на 100 милиона германски марки. Възможно е телевизионното предаване на 13 различни състезания и 60 различни коментатора. По западногерманската телевизия са излъчени 230 часа от Игрите (над 14 часа дневно). Следва телевизията на ГДР с 225 и „Би Би Си“ със 170.[5]

Състезания се провеждат в Мюнхен, Аугсбург, Гьопинген и Кил.[5]

Американският плувец Марк Шпиц печели седем златни медала и поставя седем световни рекорда. Медийна звезда на Олимпиадата е съветската гимнастичка Олга Корбут.[1]

За пръв път на олимпиада има клетва на съдиите.[1]

За първи път САЩ губи златото в баскетбола, а финалът на баскетболния турнир между САЩ и СССР се превръща в най-голямото зрелище на Олимпиадата.[6]

Това са първите олимпийски игри, в които участват отделни отбори на Федерална република Германия и Германската демократична република. Според анализ на „Ди Цайт“ в този момент западногерманците са приели разделението на страните.[7]

Половината от разходите за организирането на Олимпиадата са платени от германското федерално правителство, а провинция Бавария и град Мюнхен покриват по една четвърт от тях. За олимпийските игри за построени и модернизирани над 60 обекта, сред които са олимпийското село, стадион, многофункционален спортен център, спортен комплекс, басейн, колодрум и пресцентър.[2]

Кандидатури[редактиране | редактиране на кода]

Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Мадрид и Монреал. Монреал предлага безплатни нощувки и храна за всички атлети. Кандидатурата на Детройт е осмата на града и включва гаранция за оборот от 10 млн. щатски долара от телевизионни предавания. Мюнхен печели на конгрес на МОК в Рим с мотото да покаже „човешкото лице“ на игрите с 31 гласа във втория кръг срещу по 15 за Монреал и Мадрид въпреки съпротивата от Съветския съюз и Източния блок.[3]

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Олимпиадата е открита на 26 август 1972 г. (събота) в 16:36 ч. местно време, в построения за Игрите мюнхенски олимпийски стадион, от бундеспрезидента на Германия Густав Хайнеман пред 80 хил. зрители на трибуните. Откриването е проследено от около 900 милиона души в 90 държави по телевизията и радиото. След като отборите излизат на стадиона, 3200 мюнхенски ученици изпяват „Поздрав на младежта“ (на немски: Gruß der Jugend) на Карл Орф. Ръководителят на организационния комитет Вили Дауме приветства гостите от цял свят, а напускащият президент на МОК Ейвъри Бръндидж благодари на организаторите на усилията им и пожелава на спортистите да постигнат честно успехи, които да ги изпълнят с гордост.[8]

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

  • За пръв път на олимпиада е въведен олимпийски талисман. Той представлява дакел, наречен Валди.
  • Съветската гимнастичка Олга Корбут печели 3 златни медала и става световноизвестна.
  • Руснакът Валери Борзов печели състезанията на 100 и 200 метра гладко бягане.
  • При награждаването на 400 метра гладко бягане двамата афроамериканци заели първо и второ място си говорят и се шегуват по време на американския химн. Двамата атлети са наказани от МОК с доживотна забрана за участие на олимпиада.
  • Австралийската състезателка по плуване Шейн Гоулд печели три златни медала, един сребърен и един бронзов. По това време тя е на 15 години.
  • Хандбалът и стрелбата с лък се завръщат като олимпийски спортове след дълга пауза.
  • Американецът Дан Гебъл печели титлата в борбата без да позволи съперниците му да отбележат точка срещу него.
  • Вим Руска става първият джудист спечелил 2 златни медала.
  • Полша побеждава Унгария с 2 – 1 на финала на футболния турнир.
  • Спортът рафтинг прави своя дебют. Той е част от програмата по кану-каяк.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Flag of the Soviet Union.svg СССР 50 27 22 99
2 Flag of the United States.svg САЩ 33 31 30 94
3 Flag of East Germany.svg ГДР 20 23 23 66
4 Flag of Germany.svg Германия 13 11 16 40
5 Flag of Japan.svg Япония 13 8 8 29
6 Flag of Australia (converted).svg Австралия 8 7 2 17
7 Полска народна република Полша 7 5 9 21
8 Flag of Hungary.svg Унгария 6 13 16 35
9 Flag of Bulgaria (1971–1990).svg България 6 10 5 21
10 Flag of Italy.svg Италия 5 3 10 18

България на олимпийските игри[редактиране | редактиране на кода]

България записва едно от най-добрите си участия. Това е олимпиадата, на която изгрява силата на българските щанги.

Българските спортисти се състезават в 15 спорта и печелят 6 златни медала – боксьорът Георги Костадинов, щангистите Нораир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов, борците Петър Киров и Георги Мърков. Вицешампиони са борците Огнян Николов, Осман Дуралиев, Стоян Апостолов и Александър Томов, щангистите Младен Кучев, Атанас Шопов и Александър Крайчев, боксьорът Ангел Ангелов, лекоатлетките Диана Йоргова и Йорданка Благоева. Бронзови медалисти са борците Стефан Ангелов и Иван Кръстев Турлаков, лекоатлетите Иванка Христова и Василка Стоева, двойката кануисти Иван Бурчин и Федя Дамянов. [9]

Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Страница на МОК за игрите през 1972
  2. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 258 – 259.
  3. а б OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.
  4. ARABISCHER TERRORAKT: Die Chronik des Entsetzens. Das Inferno von Fürstenfeldbrück beendet Olympia, статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.
  5. а б Knall, Schuß, bumms, raus, weg, статия в списание „Шпигел“ от 28 август 1972 г., архивът е посетен на 10 юни 2012 г.
  6. Българският „Мистър Баскетбол“, който е арменец и живее в Ню Йорк Архив на оригинала от 2012-01-21 в Wayback Machine., статия в Bulgaria21.net от Климент Величков от 7 януари 2012 г.
  7. DEUTSCHES GOLD Zwei Nationen, статия в Die Zeit от 8 септември 1972 г.
  8. OLYMPISCHE SPIELE Gelungener Auftakt, статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г.
  9. Мюнхен 1972 Архив на оригинала от 2012-05-22 в Wayback Machine., страница за Олимпиадата от сайта на Българския олимпийски комитет, посетен на 13 февруари 2012 г.