Баскетбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Баскетболът е игра с топка, която се играе от два отбора с по 5 играча всеки. Всеки отбор се стреми да направи повече точки вкарвайки топката в коша на противника. Размерът на игралното поле е 28 (странична линия) на 15 метра (линията под коша). Височината на коша е 3,05 м.

История и развитие[редактиране | edit source]

Първото баскетболно игрище: Колеж Спрингфилд.

Откакто е бил измислен през 1891 г. от Джеймс Нейсмит, баскетболът се развива до международен спорт. Първите му дни били в YMCA; първите състезания — в колежите. Напоследък баскетболът става все по-професионален спорт и се развиват лиги като Националната баскетболна асоциация или НБА. Добива олимпийски статут през 1936 и, въпреки че е американски спорт, бързо се разпространява и сега има известни играчи и отбори по целия свят.

Женски баскетбол[редактиране | edit source]

През 1891 г. Университета на Калифорния и училище „Мис Хед“ изиграват първите женски междуинституционални игри. Баскетболът за жени започва през 1892 година в колежа „Смит“, когато Сенда Беренсон е учител по физическо възпитание и прави модифицирани правила за жени. Малко по-късно след като е наета в Смит, тя отива в Нейсмит да научи повече за играта.[1]. Очарована от новия спорт, тя организира първо жените в колежанската игра на баскетбол през март 1921, когато Смит и първокурсници и sophomores играят един срещу друг[2]. Нейните правила са публикувани за пръв път през 1899 г. и две години по-късно Беренсон става редактор на първото женско AG Spalding баскетболно ръководство. През същата година, Mount Holyoke и колежа Софи Нюкомб (треньор Клара Грегъри Baer) жени започват да играят баскетбол. До 1895 г. играта се разпространява в колежи в цялата страна, включително Уелсли, Васар и Брин Мор. Първата игра „intercollegiate“ при жените е на 4 април 1896 г., като Станфорд играе срещу Бъркли. Срещата завършва с победата с 2:1 на Станфорд.

Правила и движения[редактиране | edit source]

Точки се получават за преминаването на топката през мрежата на коша отгоре надолу (стрелба), а отборът с повече точки в края на играта печели. Топката може да се придвижва чрез тупкане в земята (дриблиране) или чрез подаване между съотборници (пас). Близките контакти (фалове) не са разрешени и има ограничения за това как може да се манипулира с топката.

Баскетболната среща е разделена на 4 четвъртини, като в американския баскетбол те продължават по 12 минути всяка, а в европейския вариант — по 10.

Точки[редактиране | edit source]

Попадение в коша, реализирано със стрелба пред линията за 3 точки (на 6,7 или 7,2 м от коша) се награждава с 2 точки, а попадение от или зад тази линия — с 3 точки. При фалове, извършени в полето преди линията за три точки, се изпълняват 2 наказателни удара от линията за наказателни удари. Ако фалът е извършен зад линията за три точки, се изпълняват 3 наказателни удара. Всеки вкаран наказателен удар носи 1 точка.

Време[редактиране | edit source]

Времето за атака е 24 секунди, а за изнасяне на топка от собственото поле — 8. Начало на атака е моментът, в който отборът в нападение докосне топката. За край на атаката се счита моментът, в който топката се удари в ринга (пръстена на коша), излезе от рамките на игралното поле или премине във владение на противниковия отбор. При нарушение на времето за атака или изнасяне, топката преминава във владение на противниковия отбор.

Нарушения и фалове[редактиране | edit source]

В баскетбола има два вида нарушения:

  • лични: Лично нарушение се отсъжда при грубо съприкосновение със състезател от противниковия отбор. Такова нарушение може да бъде извършено и в защита, и в атака и се отсъжда предимно за опасни действия с ръце. В определени случаи реферът може да прецени да обяви лично нарушение за неспортсменско поведение (при обиди към други състезатели, публика, рефер, треньори; спорене с рефера и др.) За лично нарушение при стрелба на противников играч пред и след линията за 3 точки, въпросният играч изпълнява съответно 2 или 3 наказателни удара. При пето лично нарушение за мача състезателят няма право да продължи участието си в срещата.
  • отборни: Отборните нарушения са сумата от нарушенията на състезателите, както и няколко специфични нарушения, предимно от неспортсменски характер. Отборът може да получи нарушение при непозволени действия на треньора или на състезателите на резервната скамейка. Петото и всяко следващо отборно нарушение в една част (в случай на продължение фаловете се запазват от последната част) се наказва с два наказателни удара за противниковия отбор. Изключение правят фаловете в атака, които се отчитат като отборни нарушения, но не се изпълняват, а топката се вкарва в игра от противниковия отбор.

Други нарушения[редактиране | edit source]

  • След дрибъл или пас на състезателя е позволено да направи две крачки преди да стреля към коша или подаде топката. Ако състезателят направи повече от 2 крачки, реферът отсъжда „крачки“ и топката преминава в противниково владение. ;При условие, че състезателят е на едно място, тогава той няма право на крачки.
  • Ако отборът в нападение върне топката зад линията, отбелязващата средата на игрището, реферът свири „върната топка“ и топката преминава в противниково владение.

Стрелба[редактиране | edit source]

Играч осъществява стрелба със скок, докато защитникът е нокаутиран

Стрелбата е действието, при което се получават точки, в резултат на вкарване на топката в коша. Докато методите биват разнообразни според играча и ситуацията, най-общата техника може да бъде очертана тук.

Играчът трябва да е поел позиция пред коша, с разкрач, колкото ширината на раменете, с леко свити колене и изправен гръб. Нужно е играчът да държи топката с връхчетата на пръстите на доминиращата ръка (изстрелващата ръка) леко над главата, като другата ръка да е малко по-ниско от нивото на доминиращата. За да се прицели и да насочи топката, лакътят на играча трябва да бъде разположен вертикално, а ръката (има се предвид частта на ръката от лакътя до китката) да гледа в посока, права към баскетболния кош. Топката се запраща към коша, свивайки и изпъвайки коленете и изпъвайки стрелящата ръка, до нейното пълно протягане: топката се изтъркулва от върховете на пръстите, докато китката извърши едно пълно разгъване. Когато стрелящата ръка остане за момент неподвижна след стрелбата, тази част се знае като следване или замах, който продължава и след изстрелване на топката. В повечето случаи, нестрелящата ръка се изплъзва само за ръководене на стрелбата, но не и да я подсили.

Двете най-общи стрелби, които се използват са „стрелба от място“ и „стрелба с отскок“. При стрелба от неподвижна позиция, нито едно от ходилата не се премества по пода и това е характерно за наказателните удари. Стрелба с отскок се извършва във въздуха, близо в края на скока. Това осигурява повече потенциал и замах, и също така позволява на играча да се повдигне над защитника. Неизстрелване на топката преди краката да са стъпили на земята се счита за нарушение.

Дрибъл[редактиране | edit source]

Дрибълът се извършва само с едната ръка на играча, като той може да сменя ръцете си, но никога с двете едновременно. Отскока на топката не бива да е на по-голяма височината на кръста на играча. Ако топката отскочи по високо от кръста то се обсъжда като носена топка!

Подаване (пас)[редактиране | edit source]

Пас произлиза от английския глаголto pass“, което означава подавам. Пасът е средство за придвижване на топката между играчите. Повечето пасове са съпроводени със стъпка напред, за да увеличи силата на стрелбата. Основен пас е „чест паса“ ( от „chest“ — гръден кош, гърди). Изпълнява се, като играчът подава директно топката от своите гърди към гърдите на съотборника си.

Друг начин на подаване е така нареченият „баунс пас“ (от английски: to bounce — подскачам). Тук подавачът издига топката високо над нивото на гърдите си и подава. Топката пресича игрището и се тупва точно пред играча. За осъществяването на „баунс пас“ е необходима повече време отколкото за „чест пас“, като е и по-трудно за противниците да овладеят топката. Във връзка с това, играчите често ползват „баунс пас“ в моменти, когато има пренатъпкване на играчи на дадено място в игрището или да избегнат пазещ защитник.

  • „Овърхед пас“ се използва за подаване на топката над защитник-противник. Това става като топката е издигната вертикално над главата.
  • „Аутлет пас“ — първия пас след овладяна топка към играч под коша в защита, даващ начало на бърз пробив

Борба[редактиране | edit source]

Целта на борбата е спечелване на притежание на топката след пропусната стрелба от игра или след изпълнение на наказателен удар, в случай че топката отскочи от ринга или таблото. Борбата за отскочили топки има важна роля за играта на баскетбол, тъй като голяма част от атаките завършват с пропусната стрелба и това дава възможност на атакуващия отбор повторен шанс за нападение или смяна на притежанието на топката, в случай че борбата е спечелена от отбора в защита. По този начин могат да се разграничат борби в нападение и в защита, повечето от които се печелят от защитаващия се отбор, тъй като има по-добра позиция под собствения кош при разиграването. Голямата част от борбите се печелят от по-високите играчи, играещи на постовете "Център", "Тежко крило" и "Леко крило".

Позиции[редактиране | edit source]

Basketball positions.svg

Въпреки, че правилата не уточняват позициите на играчите, самата игра е обособила такива. През първите 50 години са се използвали един гард, две крила и двама центрове или два гарда, две крила и един център. След 1980 година позициите се конкретизират, като те са:

  1. Пойнт гард (плеймейкър):обикновено е най-бързият играч в отбора, като неговата задача е да осигури точен пас в точното време, също така трябва да е точен от средна и далечна дистанция, а при грешка трябва първи да се прибере в защита.
  2. Атакуващ гард: има за задача да направи колкото се може повече стрелби, основно от далечно разстояние, а в защита трябва да покрие голям периметър и да не позволява на атакуващите играчи да стрелят към неговия кош.
  3. Леко крило: трябва да бележи точки от средна и близка дистанция, като пробива между противниковите защитници. Има за задача да пресича пасовете на другия отбор и да се бори за отскочилите от таблото или от ринга топки след стрелба.
  4. Тежко крило: много често играе с гръб към коша или под него и отваря пътя на лекото крило като блокира защитниците. Стреля почти само от близка дистанция. В защита спира тежкото крило на противника и се опитва да блокира стрелбата на лекото крило.
  5. Център: обикновено най-високия човек на игрището, използва височината и силата си, за да отбележи; в защита брани коша от близо, готов за "чадър" или борба.

Баскетболно игрище[редактиране | edit source]

Схема на баскетболно игрище.

„Игрището представлява равна, твърда плоскост, свободна от всякакви препятствия, с размери от двадесет и осем (28) метра дължина и петнадесет (15) метра ширина, измерени от вътрешната страна на граничните линии. Националните федерации имат право да одобряват за своите първенства съществуващи игрища с минимални размери от двадесет и шест (26) метра дължина и четиринадесет (14) метра ширина.

Всички линии трябва да бъдат начертани в един и същи цвят (за предпочитане бял), широки пет (5) сантиметра и ясно видими. Игралното поле е очертано с граничните линии, състоящи се от крайни линии (по късите страни) и странични линии (по дългите страни). Тези линии не са част от игрището. Всяко външно препятствие, включително и седящите на отборната скамейка, трябва да отстои най-малко на два (2) метра от игралното поле.

Средната линия се очертава успоредно на крайните линии, между средните точки на страничните линии, като продължава с по петнадесет (15)сантиметра извън тях. Средният кръг се очертава в средата на игрището и има радиус от 1.80 м. измерен до външната страна на окръжността. Ако вътрешната част на средния кръг е оцветена, то това трябва да е в същия цвят, в който са оцветени ограничителните полета.

Полукръговете при ограничителните полета са с радиус от 1.80 м., измерен до външната страна на окръжността и центровете им лежат в средните точки на линиите за наказателни удари.

Линията за наказателни удари се очертава успоредно на всяка крайна линия. Външната ѝ страна отстои на 5.80 м. от вътрешната страна на крайната линия и е дълга 3.60 м. Средната ѝ точка лежи на мислената права, която съединява средните точки на двете крайни линии.

Ограничителните полета са обозначени площи на игрището, ограничени от крайните линии, линиите за наказателни удари и линии, които започват от крайните линии, така че външната им страна да отстои на три (3) м. от средните точки на крайните линии и които завършват в крайните точки на линиите за наказателни удари. Тези линии, (без крайните линии), са част от ограничителното поле. Ако вътрешната част на ограничителните полета е оцветена, то това трябва да е в същия цвят, в който е оцветен средният кръг. Местата около ограничителните полета, които се заемат от състезателите по време на изпълнение на наказателни удари, се обозначават по начина, оказан в съответната диаграма.

Полето на трите точки за даден отбор представлява цялата площ на игралното поле, с изключение на площта в близост до противниковия кош, ограничена от и включваща: • Две успоредни линии, започващи от и перпендикулярни на крайните линии, чиито външни страни са разположени на 6.25 м. от точката на пода, определена от перпендикуляра, спуснат от центъра на противниковия кош. Разстоянието от тази точка до средата на вътрешния край на крайната линия е 1.575 м. • Полукръг с радиус от 6.25 м., измерен до външната страна на линията, с център в горе описаната точка и който преминава в успоредните прави.“ Официални баскетболни правила

Екипировка[редактиране | edit source]

Типична евтина баскетболна топка, която може да се закупи от всеки по-голям магазин

По принцип, единствената екипировка за играта е баскетболната топка и баскетболното игрище. Състезателните нива изискват използването на повече средства: часовници, табла с резултати, редуващи се указатели, и система за часовникобройно спиране посредством свирка. Униформите на членовете на отбора се състоят от фланелки, изработени от еднакъв доминиращ цвят и гащета, изработени от еднакъв доминиращ цвят, който може да е различен от фланелките. Състезателите задължително трябва да вкарват фланелките вътре в гащетата. Номерата трябва да са ясно видими - на гърба на фланелката трябва да са високи поне двадесет сантиметра, а на гърдите - най-малко десет. Не са разрешени предпазители за пръст, китка, ръка, лакът или предмишница, накити за глава, бижута или други предмети, които могат да причинят охлузване или нараняване. Разрешени са предпазители за рамото, мишницата, бедрото или подбедрицата, при положение, че не може да се наранят другите играчи, както и наколенки, протектори за счупен нос, очила, които не създават опасност за другите състезатели и ленти за глава, не по-широки от пет сантиметра.

Традиционна баскетболна топка за игра

Стрийтбол[редактиране | edit source]

Стрийтболът е подобен на баскетбола, но правилата са по-свободни и много от тях се договарят от участниците в зависимост от предпочитанията им. Най-често се играе на половин игрище (един кош) и всеки отбелязан кош, независимо от къде е вкаран, се брои за една точка. Ако има маркирана линия за 3 точки, кошът зад нея носи 2 точки. Отборите в състезателния стрийтбол се състоят най-често от по двама или трима състезатели като се играе или до определен брой точки (най-често 11 или 21), или за определено време (напр. 7 мин), след края на което се определя победител на база на точковата разлика. При равен резултат най-често се играят продължения (до няколко минути или до „златен кош“). В общия случай, в стрийтбола няма ограничение в персоналните и отборни нарушения, които се изпълняват с изнасяне на топката от крайните линии или единична стрелба от наказателната линия.

Мъже играещи стрийтбол

Баскетболни първенства[редактиране | edit source]

Баскетболни отбори по държави[редактиране | edit source]

Баскетболът е разпространен в цял свят. В НБА например участват известни отбори като Бостън Селтикс, Лос Анджелис Лейкърс и др. В Африка има много таланти, но средствата там са ограничени. В България се провеждат много срещи, национални, приятелски и др.

Терминология[редактиране | edit source]

FIBA топки

Източници[редактиране | edit source]

  1. ^ „Pioneers in Physical Education“. pp. 661-662. Archived from the original on June 20 2009. Retrieved June 3, 2009
  2. ^ a b „Senda Berenson Papers“. Retrieved June 3, 2009

^ „Pioneers in Physical Education“. pp. 661-662. Archived from the original on June 20 2009. Retrieved June 3, 2009.

^ a b „Senda Berenson Papers“. Retrieved June 3, 2009.

Вижте още[редактиране | edit source]