Направо към съдържанието

Лос Анджелис Лейкърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Los Angeles Lakers
Информация
КонференцияЗападна
ДивизияТихоокеанска
Основан1946 (в НБА от 1948)
ИсторияDetroit Gems (1946 – 1947)
Minneapolis Lakers (1947 – 1960)
Los Angeles Lakers (1960– )
ЗалаCrypto.com Арена
ГрадЛос Анджелис, Калифорния
Цветове на отборалилаво, златно и бяло
     
СобственикДжери Бъс
ПрезидентМич Купчак
ТреньорФранк Фогел
Титли18
НБЛ: 1 (1948)
БАА/НБА: 16 (1949, 1950, 1952, 1953, 1954, 1972, 1980, 1982, 1985, 1987, 1988, 2000, 2001, 2002, 2009, 2010, 2020)
Шампиони на конференцията19 (1972, 1973, 1980, 1982, 1983, 1984, 1985, 1987, 1988, 1989, 1991, 2000, 2001, 2002, 2004, 2008, 2009, 2010, 2020)
Шампиони на дивизията35
НБЛ: 1 (1948)
НБА: 34 (1950, 1951, 1953, 1954, 1962, 1963, 1965, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1974, 1977, 1980, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 2000, 2001, 2004, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2020, 2025)
Уебсайтlakers.com
Домакин jersey
Team colours
Домакин
Гост jersey
Team colours
Гост
Los Angeles Lakers в Общомедия

„Лос Анджелис Лейкърс“ (на английски: Los Angeles Lakers – езерняците от Лос Анджелис) е професионален баскетболен отбор в НБА от град Лос Анджелис, Калифорния. Играят домакинските си мачове и се подготвят в Стейпълс център, зала, която делят с друг отбор от НБА – Лос Анджелис Клипърс и още няколко други градски отбора в различни видове спорт.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 г. Бен Бергър и Морис Чалфън купуват наскоро разпадналия се отбор Детройт Джемс (Detroit Gems)[1] за „Националната баскетболна лига“ (NBL) за паричната сума от $15,000 от собственика му Маури Уинстън.[2] Спортният журналист от Минеаполис Сид Хартмън играе ключова рола зад кулисите в сключването на сделката и създаването на новия тим.[3] Вдъхновен от прозвището на Минеаполис „Земята на 10,000 езера“ към името на отбора е прибавено Лейкърс (Lakers), което значи Езерняците.[4][5] Хартман помага за наемането на Джон Къндла от колежа „Св. Томас“ за техен първи треньор, като организира среща с него и ръководството и хонорара на треньора.[6][7]

Лейкърс има утвърден състав, който включва нападателя Джим Полард, капитана Херм Шефер и централния защитник Джордж Майкън, които стават най-главните играчи в НБЛ.[8] През първия сезон те водят с рекордния резултата 43–17. По-късно печелят шампионата на НБЛ за сезона.[9]

През 1948 г. Лейкърс се местят от НБЛ в „Баскетболната асоциация на Америка“ (БАА) (Basketball Association of America (BAA)). Микън бележи средно 28.3 точки на всяка игра, което е рекорд за новата асоциация. На финала се изправят срещу Уошингтън Кепитълс, които са победени с четири на два сета.[10] Следващият сезон отборът подобрява резултата си с 51–17 и взима отново победата.[11]

Минеаполис Лейкърс печели 5 шампионски титли на НБА (1949 – 50, 1952 – 54), воден от легендарния си център Джордж Майкан. След оттеглянето на Майкан в средата на 50-те години, отборът губи популярност в Минеаполис, което кара собствениците му да го преместят в Лос Анджелис през 1960 г.

Въпреки че през 60-те години в Лос Анджелис Лейкърс играят някои от най-големите звезди на НБА – Джери Уест (който е изобразен и на логото на лигата), Елджин Бейлър, Уилт Чембърлейн и Гейл Гудрич, отборът успява да спечели само 1 шампионска титла (1972). През този сезон Езерняците печелят и 33 поредни победи, което е абсолютен рекорд в историята на всички американски професионални спортни лиги.

В средата на 70-те години в Лос Анджелис идва най-голямата звезда на НБА – Карийм Абдул-Джабар, но Езерняците успяват да се върнат на финалите и да спечелят отново титлата едва през 1980 г., когато в отбора и лигата дебютира Меджик Джонсън. Начело с Меджик, Карийм, Джеймс Уорти и треньора Пат Райли, Езерняците играят може би най-красивия баскетбол в историята на лигата, донесъл им прякора Show Time (Време за шоу), както и още 4 шампионски титли (1982, 1985, 1987 – 88) и 4 загубени финала през 80-те години.

Нова ера

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на новия век триото Шакил О'Нийл, Коби Браянт и треньора Фил Джексън отново връщат Лос Анджелис Лейкърс на върха в лигата. Езерняците печелят три пъти поред титлата в НБА (2000 – 02), но през 2004 г. изненадващо губят на финала от Детройт Пистънс. Загубата слага край на ерата на Шак в Лос Анджелис и той е продаден на Маями Хийт след сканадал със съотборника си Коби Брайънт.

Успехи

[редактиране | редактиране на кода]

Езерняците имат общо 17 шампионски титли в НБА – споделен рекорд с Бостън Селтикс. Лос Анджелис държи рекорда за най-много финали в лигата (28), както и най-много победи през редовните сезони в историята на НБА.[12]

Съперници

[редактиране | редактиране на кода]

Съперничеството между Бостън Селтикс и Лейкърс е едно от двете най-важни и знакови баскетболни вражди в историята на НБА. Наричано е „най-доброто съперничество в НБА“.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „DETROIT GEMS HISTORY“ // NBA Hoops. Посетен на 22 август 2021. (на английски)
  2. ↑ Schumacher 2008, с. 93 – 4.
  3. ↑ Lazenby 2005, с. 19.
  4. ↑ Reavis, Tracey in Sacchare (ed) (2000). p. 95
  5. ↑ „ 1956 – 57 Minneapolis Lakers Roster and Stats “ // basketball-reference.com. Посетен на 22 август 2021. (на английски)
  6. ↑ Lazenby 2005, с. 18.
  7. ↑ Hartman, Sid. „Getting John Kundla to coach Minneapolis Lakers no easy task“ // StarTribune, 2 юли 2016. Посетен на 22 август 2021. (на английски)
  8. ↑ „Minneapolis Lakers“ // Sports Ecyclopedia. Посетен на 23 октомври 20123. (на български)
  9. ↑ Lazenby 2005, с. 27.
  10. ↑ Lazenby 2005, с. 31.
  11. ↑ Lazenby 2005, с. 40, 42.
  12. ↑ „NBA's Best Rivalries“ // Sports Illustrated. Архивиран от оригинала на 23 февруари 2013. Посетен на 23 октомври 2013. (на английски)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лос_Анджелис_Лейкърс&oldid=12571485“.