Чикаго Булс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Chicago Bulls
Информация
Конференция Източна
Дивизия Централна
Основан 16 януари 1966
История Chicago Bulls (1966– )
Зала Юнайтед Център
Град Чикаго, Илинойс
Цветове на отбора червено, черно, бяло
              
Собственик Джери Рейнсдорф
Президент Михаел Рейнсдорф
Треньор Джон Паксън
Титли 6 (1991, 1992, 1993, 1996, 1997, 1998)
Шампиони на конференцията 6 Западна (1991, 1992, 1993, 1996, 1997, 1998)
Шампиони на дивизията 9 1 Среден-запад (1975); 8 Централна (1991, 1992, 1993, 1996, 1997, 1998, 2011, 2012)
Уебсайт bulls.com
Kit body 2018-19 CHI icon.png
Домакин jersey
Kit shorts 2017-18 CHI icon.png
Team colours
Домакин
Kit body 2018-19 CHI association.png
Гост jersey
Kit shorts 2017-18 CHI statement.png
Team colours
Гост
Chicago Bulls в Общомедия

„Чикаго Булс“ (на английски: Chicago Bulls) е баскетболен отбор от Националната баскетболна асоциация на Америка NBA от Чикаго, щата Илинойс. Играят в Централната дивизия на Източната конференция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Отборът е основан през 1966 г. със същото име. Създател на „Чигаго Булс“ е Дик Клейн. Той е първият собственик на отбора.

Прякор на играчите от отбора е „биковете“. Името трябвало да подчертава сила и мощ и да е свързано с традицията в месопреработването на Чикаго. Освен това Чикаго Амфитаетър (първата зала на Биковете) е в близост до прочутите кланици в Чикаго. Градът, по принцип, е световна столица на месото. В началото Клейн е мислил да постави име като Матадори или Тореадори, но е установил, че освен Монреал Канадиънс (NHL) няма друг отбор, който да е имал успех, при положение, че името му е от три срички. Затова, от едно подхвърляне на малкия му син Марк, той избира името Булс (Bulls – Биковете). От самото си създаване Чикаго Булс не е сменял логото си.

До 1994 отборът играе в Чикаго Амфитеатър (известна и като "The Madhouse On Madison"), а оттогава се подвизават при домакинствата си в зала United Center. Първият им официален сезон е още същата година, през която е сформиран отбора – 1966 – 67. Чикаго Булс са шампиони на NBA 6 пъти (1990 – 91, 1991 – 92, 1992 – 93, 1995 – 96, 1996 – 97, 1997 – 98). Всичките успехи на отбора от този период са свързани с имената на Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман и треньора Фил Джаксън. Нямат други финали на Асоциацията. Това ги прави един от малкото отбори, които са успели да спечелят всички финали на NBA, на които са се явявали. Чикаго е играл на общо 10 финала на Конференцията до момента. 7 пъти е шампион на Дивизията си. Имат 27 участия в плейофите.

За дебют на Чикаго се води първия им мач в НБА на 15 октомври 1966 година. Оттогава те са се превърнали в един от най-известните и обичани отбори в Баскетболната асоциация. Финалната им серия с Юта Джаз през сезон 1998, спечелена от Биковете с 4 – 2, остава към днешна дата най-гледаната финална серия в историята на НБА.

Биковете печелят първата си титла на Дивизията през 1975 г. Преломният момент в историята им е 1984 година. Тогава Чикаго успяват да превлекат на Драфта нападащия гард Майкъл Джордан от Университета в Северна Каролина. С времето Джордан се утвърждава в тима и собственикът Jerry Reinsdorf решава да изгради отбора около него. Резултатите не закъсняват и Чикаго Булс се превръщат в хегемон на NBA през 90-те. Оттогава е и рекордът за най-добър баланс за сезона на отбор от Асоциацията. През сезон 1995 – 96 Чикаго постигат 72 победи и 10 загуби, което им определя заслужено място в историята. Няма друг отбор, който да се постигал повече от 70 победи в рамките само на един сезон.

Мача на звездите се е провеждал в залата на Чикаго два пъти – 1973 и 1988. Днес лидер на отбора е разиграващия гард Дерик Роуз, с чиято помощ през 2011 Булс минават границата от 60 победи в редовния сезон и печелят титлата в Централната дивизия за първи път от 1998.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Сезон 1966 – 67 – 33 победи и 48 загуби
  • Сезон 1967 – 68 – 29 победи и 53 загуби
  • Сезон 1968 – 69 – 33 победи и 49 загуби
  • Сезон 1969 – 70 – 39 победи и 43 загуби
  • Сезон 1970 – 71 – 51 победи и 31 загуби
  • Сезон 1971 – 72 – 57 победи и 25 загуби
  • Сезон 1972 – 73 – 51 победи и 31 загуби
  • Сезон 1973 – 74 – 54 победи и 28 загуби
  • Сезон 1974 – 75 – 47 победи и 35 загуби
  • Сезон 1975 – 76 – 24 победи и 58 загуби
  • Сезон 1976 – 77 – 44 победи и 38 загуби
  • Сезон 1977 – 78 – 40 победи и 42 загуби
  • Сезон 1978 – 79 – 31 победи и 51 загуби
  • Сезон 1979 – 80 – 30 победи и 52 загуби
  • Сезон 1980 – 81 – 45 победи и 37 загуби
  • Сезон 1981 – 82 – 34 победи и 48 загуби
  • Сезон 1982 – 83 – 28 победи и 54 загуби
  • Сезон 1983 – 84 – 27 победи и 55 загуби
  • Сезон 1984 – 85 – 38 победи и 44 загуби
  • Сезон 1985 – 86 – 30 победи и 52 загуби
  • Сезон 1986 – 87 – 40 победи и 42 загуби
  • Сезон 1987 – 88 – 50 победи и 32 загуби
  • Сезон 1988 – 89 – 47 победи и 35 загуби
  • Сезон 1989 – 90 – 55 победи и 27 загуби
  • Сезон 1990 – 91 – 61 победи и 21 загуби
  • Сезон 1991 – 92 – 67 победи и 15 загуби
  • Сезон 1992 – 93 – 57 победи и 25 загуби
  • Сезон 1993 – 94 – 55 победи и 27 загуби
  • Сезон 1994 – 95 – 47 победи и 35 загуби
  • Сезон 1995 – 96 – 72 победи и 10 загуби
  • Сезон 1996 – 97 – 69 победи и 13 загуби
  • Сезон 1997 – 98 – 62 победи и 20 загуби
  • Сезон 1998 – 99 – 13 победи и 37 загуби
  • Сезон 1999 – 00 – 17 победи и 65 загуби
  • Сезон 2000 – 01 – 15 победи и 67 загуби
  • Сезон 2001 – 02 – 21 победи и 61 загуби
  • Сезон 2002 – 03 – 30 победи и 52 загуби
  • Сезон 2003 – 04 – 23 победи и 59 загуби
  • Сезон 2004 – 05 – 47 победи и 35 загуби
  • Сезон 2005 – 06 – 41 победи и 41 загуби
  • Сезон 2006 – 07 – 49 победи и 33 загуби
  • Сезон 2007 – 08 – 33 победи и 49 загуби
  • Сезон 2008 – 09 – 41 победи и 41 загуби
  • Сезон 2009 – 10 – 41 победи и 41 загуби
  • Сезон 2010 – 11 – 62 победи и 20 загуби

Най-силен сезон – 1995 – 96 (72 победи и 10 загуби)

Най-слаб сезон – 2000 – 01 (15 победи и 67 загуби)