Скоти Пипън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скоти Пипън
Персонална информация
ПрякорПип
Роден25 септември 1965 г. (58 г.)
Ръст203 см
Тегло103 кг
Постлеко крило
Настоящ отбор
Отборзавършил кариерата
Номер33
Кариера
Професионални отбори
1987 – 1998
1998 – 1999
1999 – 2003
2003 – 2004
2008
2008
Чикаго Булс
Хюстън Рокетс
Портланд Трейл Блейзърс
Чикаго Булс
Торпан Поят
Сундсвал Дрегонс
Национален отбор
1991 – 1997 САЩ
Скоти Пипън в Общомедия

Ско́ти Мо́рис Пи́пън (на английски: Scottie Maurice Pippen е знаменит американски професионален баскетболист, леко крило, шесткратен шампион на НБА (1991 – 1993, 1996 – 1998) в състава на „Чикаго Булс“, двукратен олимпийски шампион в състава на националния отбор на САЩ (1992 и 1996). Член на списъка на 50-те най-велики играчи в историята на НБА (1996). Член на Баскетболната Зала на славата (1996).[1]

През цялата си кариера е изиграл 1178 мача, в които е отбелязал 18940 точки, 7494 борби, 6135 подавания, 2307 прихващания и 947 блокади.

Детство и начало на кариерата[редактиране | редактиране на кода]

Скоти Пипън е роден на 25 септември 1965 година в Хамберг, щат Арканзас, САЩ. Той е бил най-малкото, 12-о дете в семейството на Престон и Етел Пипън.

В Университета на Централен Арканзас, където Пипън постъпва благодарение на програмата „Възможност за базово образование“, той изучава промишлено производство и играе баскетбол. Там го забелязва директорът по подбор на нови играчи в НБА Марти Блейк [2].

Спортна биография[редактиране | редактиране на кода]

Наред с Майкъл Джордан, Пипън в продължение на цяло десетилетие е лидер на един от из най-популярните отбори в историята на НБА. Само Пипън и Джордан са в състава на „Чикаго Булс“ във всичките 6 шампионски сезона. В НБА прекарва всичко 17 сезона.

21-годишният Пипън е избран под общия пети номер в класацията (драфта) на НБА за 1987 година от клуба „Сиатъл Суперсоникс“ и незабавно е заменен в „Булс“ за осми номер в драфта – хаитянския център Олден Полинайс. Първият договор на Пипън с „Булс“ е на стойност 5 милиона долара – заплата и бонуси за 6 години [2].

На 9 декември 2005 г. на специална церемония клубът „Чикаго Булс“ в знак на заслугите на Пипън за винаги извежда от употреба 33-ти номер, с който той е играл, и го издига под сводовете на Юнайтед център. Това е четвъртият по ред номер, изведен от обръщение в „Чикаго Булс“ след 23 (Майкъл Джордан), 4 (Джери Слоан) и 10 (Боб Лав).

През януари 2008 г. 42-годишният Пипън се връща в баскетбола и играе три мача за финландския клуб „Торпан Поят“ (ToPo) и шведския „Сундсвол Дрегонз“. В първия мач за финландския клуб Скоти отбелязва 12 точки, а неговият отбор побеждава с 93 – 81. На следващия ден във втория мач на сметката на Скоти има 9 точки и 9 борби, а ToPo печели с 98 – 85 [3]. В третия мач за „Сундсвол Дрегонз“ Пипън набира 21 точки, прави 12 борби, 6 подавания и 2 прихващания, а „Дракони“ побеждава със 102 – 74. За мача в състава на шведския клуб Пипън получава 66 хиляди долара [4]. Интересно е, че през 2005 г. за ToPo играе един мач бившият партньор на Пипън в златния „Чикаго Булс“ Денис Родман.

През 2010 година Пипън е включен в Баскетболната Зала на славата. [1]

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

  • Двукратен олимпийски шампион с отбора на САЩ – (Барселона, 1992 и Атланта, 1996) г.
  • Дели с Боб Коузи, Карим Абдул-Джабар и Майкъл Джордан десето място по брой на шампионски титли на НБА (по шест).
  • Заема трето място в историята на НБА след Абдул-Джабар и Роберт Ори по брой на мачовете, изиграни в плейофи – 208.
  • През кариерата си е направил 17 трипъл-дубъла в мачовете от редовния сезон и 4 трипъл-дубъла в игрите от плейофите (дели седмо место по този показател в историята на НБА).
  • В редовния сезон 1994/95 НБА в отсъствието на Майкъл Джордан е най-добрият в „Чикаго Булс“ по точки, борби, подавания, блокади и прихващания. В историята на НБА има още само три случая, когато играч е най-добър в отбора по всичките 5 основни показателя: Дейв Коуенс („Бостън Селтикс“ – в сезон 1977/1978), Кевин Гарнет („Минесота Тимбърулвс“ – 2002/2003) и Леброн Джеймс („Кливланд Кавалиърс“ – 2008/2009).
  • Лидер сред всички нападатели в историята на НБА по брой на прихващанията – 2307 за кариерата си.
  • Лидер сред всички баскетболисти в историята на НБА по брой на прихващанията в мачовете от плейофите (395) и заема пето място по прихващани в редовните шампионати.
  • Най-добрият в НБА по прихващания (232) и прихващания средно за мач (2,94) през сезона 1994/95.
  • Участник в мачовете на всички звезди в НБА – 1990, 1992 – 1997
  • Най-ценният играч в мача на всички звезди в НБА през 1994
  • Участник в 1-вия отбор на всички звезди в НБА (1994 – 1996)
  • Участник във 2-рия отбор на всички звезди в НБА (1992, 1997)
  • Участник в 3-тия отбор на всички звезди от НБА (1993, 1998)
  • Участник в 1-вия отбор на всички звезди в защитата от НБА (1992 – 1999)
  • Участник във 2-рия отбор на всички звезди в защитата от НБА (1991, 2000)
  • Член на списъка на 50-те най-велики играчи в историята на НБА (1996)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Джанет Лоу. Майкл Джордан. Уроки чемпиона. М., Альпина Паблишер, 2013. ISBN 978-5-9614-4294-6. с. 226.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Hall of famers – Scottie Pippen // Архивиран от оригинала на 2016-06-24. Посетен на 2015-12-16.
  2. а б Джанет Лоу 2013, с. 74.
  3. Pippen, 42, scores nine points in Finnish league – sport.espn.go.com, 5 януари 2008
  4. Pippen puts his game on display in Scandinavia – sport.espn.go.com, 14 януари 2008