Андон Николов

Медали
Олимпийски игри;
Световни първенства
Европейски първенства

Андон Николов
	Андон Николов
български щангист и треньор по вдигане на тежести
Роден	15 юни 1951 г. (75 г.) София, Народна република България
Националност	България
Спортна кариера
Спорт	Вдигане на тежести
Активност	1972 - 1978
Клуб/отбор	ЦСКА
Постижения	олимпийски и световен шампион
Ръст	182 см
Тегло	90 кг
Треньор	Иван Абаджиев
	Андон Николов в Общомедия

Андон Николов е български състезател, треньор и ръководител по вдигане на тежести. Олимпийски^[1] и световен шампион. Председател на Българска федерация по вдигане на тежести в периода 2004 - 2007 г.^[2]

Биография

Роден е на 15 юни 1951 г. в София. Израства в бедно работническо семейство. Баща му работи първоначално в ТКЗС, а после в печатница, майка му гледа животни. Като дете той среща някои трудности заради своя характер, поради което натрупва много двойки в бележника.^[3] За да го вкара в правия път, учителят му по физическо първоначално го насочва към десетобоя в леката атлетика. Там е отвхърлен, тъй като е твърде възрастен, по това време е вече 16-годишен и учителят го завежда в залата по вдигане на тежести в ЦСКА. Треньорите виждат в него потенциал за щангите и година по-късно след завършване на образование Андон започва да се занимава професионално с този спорт.^[4]

Спортна кариера

Състезава се за СК „ЦСКА“ в категория до 90 кг.

Спортната му кариера започва ударно през 1972 г. Наричат го „неочаквания шампион“.

Олимпиадата в Мюнхен

На европейското първенство през 1972 г. в Констанца, Румъния стига до бронзов медал, като остава трети след Давид Ригерт от СССР и съотборника си Атанас Шопов. Успехът му дава възможност да участва на Олимпиадата в Мюнхен по-късно през същата година. Игрите старират за България със златни медали за Нораир Нурикян и Йордан Биков, а Младен Кучев печели сребърен медал. В категорията на Андон Николов абсолютен фаворит е Давид Ригерт - олимпийски и шесткратен световен шампион. След първото движение в състезанието - повдигане, води Ригерт със 187.5 кг. пред Ханс Бетембург от Швеция, Андон Николов и Атанас Шопов са съответно трети и четвърти с по 180 кг. В изхвърлянето обаче Ригерт записва "нула", правейки три неуспешни опита на началната си тежест от 160 кг. и отпада от класирането в трибоя. Андон Николов печели движението със 155 кг. и взема аванс пред Атанас Шопов от 10 кг., който остава със 145 кг. В последното движение, изтласкване, Шопов побеждава със 192.5 кг. срещу 190 кг., но това не му е достатъчно за първо място и Андон Николов е олимпийски шампион след победа в трибоя със 525 кг. - нов олимпийски рекорд.^[5]

Световни първенства

Успехът на Олимпиадата му донася и титлата "световен шампион", тъй като олимпийския турнир през 1972 г. играе ролята и на световно първенство по вдигане на тежести.

Освен световната титла от Мюнхен, Андон Николов има още три "малки" медала в движенията от световни първенства и две четвърти места в двубоя.

На световното първенство в Хавана, Куба завършва четвърти в двубоя с 352.5 кг., като в изхвърлянето остава втори след Ригерт от СССР и печели "малък" сребърен медал в движението със 162.5 кг. ^[6]

През следващата 1974 г. на световното първенство в Манила, Филипини записва нула в изхвърлянето и остава трети, с бронзов медал, в изтласкването, което го оставя без медал в крайното класиране в двубоя.^[7]

Последното му участие на световно първенство е в Гетисбърг, САЩ през 1978 г. Андон печели в изхвърлянето със 170 кг. и златен медал, но авансът му от 5 кг. в това движение не се оказва достатъчен да заслужи медал в двубоя. В изтласкването Андон Николов е шести със 195 кг., което му носи четвърто място в двубоя и остава на крачка от големия медал.^[8]

Европейски първенства

В дебюта си на международно състезание - Европейското първенство в Констанца през 1972 г. Андон Николов печели бронзов медал.^[9] Освен него, печели още два сребърни медала в двубоя, на шампионатите в Мадрид, Испания, през 1973 г.^[10] и във Верона, Италия, през 1974 г.^[11]. И двата пъти остава подгласник на съветския си съперник, олимпийски, многократен световен и европейски шампион - Давид Ригерт. Последният му голям успех е в Хавиржов, Чехословакия през 1978 г., когато печели бронзов медал в двубоя.^[12]

Спортни постижения

Сред спортните му постижения са:

Бронзов медал от Европейско първенство (1972, 1978)
Сребърен медал от Европейско първенство (1973, 1974)
Златен медал от летните олимпийски игри в Мюнхен 1972 г.
Златен медал от Световна първенство (1972)
Поставя шест световни и девет олимпийски рекорда.

Постижения в трибоя


Година	Място	Категория (до)	С повдигане(кг)				С изхвърляне (кг)				С изтласкване (кг)				Общо	Място
Година	Място	Категория (до)	1	2	3	Място	1	2	3	Място	1	2	3	Място	Общо	Място
Състезател на България
Летни олимпийски игри
1972	Мюнхен, Германия	90 кг	172.5	177.5	180	3	147.5	152.5	155	1	185	~~190~~	190	5	525 OR	1
Световно първенство по вдигане на тежести
1972	Мюнхен, Германия	90 кг	172.5	177.5	180	3	147.5	152.5	155	1	185	~~190~~	190	5	525 OR	1
Европейско първенство по вдигане на тежести
1972	Констанца, Румъния	90 кг	182.5				152.5				190				525	1

Постижения в двубоя (след отпадане на движение повдигане)


Година	Място	Категория (до)	С изхвърляне (кг)				С изтласкване (кг)				Общо	Място
Година	Място	Категория (до)	1	2	3	Място	1	2	3	Място	Общо	Място
Състезател на България
Световно първенство по вдигане на тежести
1973	Хавана, Куба	90 кг	162.5			2	190			7	352.5	4
1974	Манила, Филипини	90 кг	---			-	202.5			1	---	-
1978	Гетисбърг, САЩ	90 кг	170			1	195			6	365	4
Европейско първенство по вдигане на тежести
1973	Мадрид, Испания	90 кг	155				197.5				352.5	2
1974	Верона, Италия	90 кг	175				210				375	2
1978	Хавиржов, Чехословакия	90 кг	167.5				185				352.5	1

Контузии и край на на спортната кариера

По време на кариерата си е преследван от контузии. Претърпява шест операции. По собствените му думи, виоският му ръст, нетипичен за щангист, е способствал за контузиите, страдал е от болки в колената и проблеми със сухожилията. Последната му операция е през 1976 г. в Москва, в болницата е посетен от големия си съперник Давид Ригерт. Започва подготовка в опит да участва на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Вдига големи тежести - 220 кг., но не успява да ги тласка, тъй като, по собтвените му думи, единият му крак е два пъти по-дебел от другия. Решава да се откаже и прекратява спортната си кариера.^[13]

Извън подиума

След прекратяване на спортната си кариера е дългогодишен помощник на Иван Абаджиев в националния отбор по вдигане на тежести.^[14]

През ноември 2004 г. е избран за председател на Българската федерация по вдигане на тежести, на който пост сменя Антон Коджабашев след поредния допинг скандал в спорта.^[15] Остава начело на щангите до 2007 г.

Извън спорта се занимава със собствен бизнес, изградил е две малки игрища за мини футбол, както и една сграда, която отдава под наем. Пенсионер.

Външни препратки

Андон Николов в IWRP^{[неработеща препратка]}.

Източници

[1] Andon NIKOLOV

[2] RusePlus

[3] Животът на Андон Николов – един разказ за воля и сила

[4] Андон Николов в предаването "Зала на славата"

[5] Андон Николов отива в Мюнхен без надежди

[6] Global Statistics^{[неработеща препратка]}

[7] wwwdemo1.iwrp.net^{[неработеща препратка]}

[8] wwwdemo1.iwrp.net^{[неработеща препратка]}

[9] 1972 European Weightlifting Championships

[10] 1973 European Weightlifting Championships

[11] 1974 European Weightlifting Championships

[12] 1978 European Weightlifting Championships

[13] Животът на Андон Николов – един разказ за воля и сила

[14] Андон Николов: До щангите не е достигнало нищо от $1 милион за правата на Наим (видео)

[15] Андон Николов оглави федерацията по вдигане на тежести с 27:15 гласа

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]