Олимпийски игри

Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.

---

Олимпийските игри (на френски: Jeux olympiques; на английски: Olympic Games) или олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което спортисти от над 200 страни и различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Медал, спечелен на Олимпийските игри, се счита за едно от най-високите постижения в спорта. Олимпиадите се провеждат в различни градове и държави под ръководството на Международния олимпийски комитет (МОК).

Флагът на съвременните олимпийски игри, използван за първи път на игрите в Антверпен, 1920 г.

Традицията на Олимпийските игри, съществувала в Древна Гърция, е възникнала като част от религиозен култ. Древните Олимпийски игри са се провеждали в Олимпия, смятана за свещено място от гърците. Олимпия е дала и името на Игрите. Между 776 г. пр.н.е. и 393 г. сл.н.е. са проведени 292 Олимпиади. 293-тата Олимпиада е отменена от римския император Теодосий I, а Олимпийските игри са забранени като езически.

Съвременните Олимпийски игри са възродени в края на XIX век от френския общественик Пиер дьо Кубертен. Олимпийските игри, известни още като Летни олимпийски игри, се провеждат на всеки четири години от 1896 г. насам, с изключение на Първата и Втората световни войни. През 2020 г. за пръв път игрите биват отложени в мирно време. Летните олимпийски игри в Токио се провеждат през 2021 г. поради разразилата се пандемия от коронавирус. Зимните олимпийски игри са създадени през 1924 г. и първоначално са проведени в същата година като Летните игри. От 1994 г. обаче Зимните олимпийски игри се провеждат с две години разлика от Летните игри.

Идеите на олимпизма определят правилото за участие в игрите само на любители спортисти. През 1973 г. МОК взема решение да се допускат и професионалисти. Участието на професионални спортисти започва през 80-те години на XX век.

Символи на Олимпийските игри са бялото олимпийско знаме с пет цветни окръжности и олимпийският огън. Всяка Олимпиада има емблема и талисман.

Олимпийският огън – символ на Олимпийските игри
(Солт Лейк Сити, 2002 г.)

Няколко дни след Олимпийските игри на същите спортни съоръжения се провеждат Параолимпийски игри за хора с увреждания.

Древни олимпийски игри

Древните олимпийски игри са провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището Олимпия (в Елида, Пелопонес).

Към края на VI век пр. н. е. в Древна Гърция се провеждат много спортни фестивали в рамките на религиозни празненства. Главните са четири, наричани „класически“: Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Олимпийските игри са най-прочутите и най-бляскавите сред тях. Провеждат се на всеки четири години, между 6 август и 10 септември, и заемат толкова важно място в историята, че историците от Късната античност започват да изчисляват времето по олимпиадите. Първи това прави историкът Тимей от Таормина.

Награждаване на победителите от олимпийските игри

През класическата епоха игрите траели пет дни. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от религиозния култ. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини спортистите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

С идването на римляните олимпийските игри постепенно загубват значението си, но няма съгласие кога са прекратени окончателно. Най-често се посочва 394 г., когато император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. когато следващият император, Теодосий II, заповядва всички гръцки храмове да бъдат разрушени.

Възраждане на олимпийската идея

Барон Пиер дьо Кубертен

Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например в Англия през XVIII век нееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак това са малки състезания, носещи в най-добрия случай регионален характер. Първите настоящи предшественици на съвременните олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода 1859 – 1888 г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос. Първите игри са финансирани от филантропа Евангелос Запас.

През 1766 г. в резултат на археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично-идеалистичните представи за античността. Желанието да се съживят олимпийският дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.

По мнението на Кубертен именно слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 1870 – 1871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.

Плакат на Първите олимпийски игри

На конгрес, проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната, той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина – в страната родоначалник на игрите Гърция. С цел да организира игрите е основан Международен олимпийски комитет (МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас, който е президент до края на Първите летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон дьо Кубертен.

Съвременни олимпийски игри

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.

Първите съвременни игри преминават с голям успех. Участие в тях вземат общо 241 спортисти (от 14 страни) и игрите са най-голямото спортно събитие дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са толкова доволни, че внасят предложение за „вечно“ провеждане на Олимпиадата в Гърция. Но МОК въвежда принципа на ротация между различни държави, така че на всеки четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.

След първия успех олимпийското движение изпитва и първата си криза. Вторите олимпийски игри през 1900 г. в Париж, Франция, и Третите олимпийски игри през 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ, са проведени съвместно със Световни изложения. Спортните съревнования продължават с месеци и почти не предизвикват интерес от страна на зрителите. На Олимпиадата в Париж за първи път участват и жени. На Олимпиадата в Сейнт Луис участват почти само американски спортисти, тъй като организирането на пътуването на отборите от Европа през океана в онези години не е лесно.

През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в игрите участват цветнокожи състезатели.

На извънредната олимпиада през 1906 г., проведена в Атина, спортните съревнования и постижения отново излизат на първо място. Въпреки че първоначално МОК признава и подкрепя провеждането на „междинни игри“ (само две години след предните), по-късно те не се признават за олимпийски. Някои спортни историци смятат игрите от 1906 г. за спасение на олимпийската идея, тъй като не позволяват игрите да бъдат счетени за „безсмислени и ненужни“.

В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г. Джим Торп губи медалите си, защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години. През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Бръндидж заявява: „Можем да разчитаме на подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството, олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от индивиди, организации и нации за неясни цели“.

След поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис, Конгресът на МОК във Варна през 1973 г. взема решение да се допускат и професионалисти. От 80-те години на ХХ век за първи път се дава право на участие на професионални спортисти. Телевизията оказва голямо влияние за решението, тъй като публиката предпочита да гледа познати спортисти. Аргумент в полза на допускането на професионални спортисти е и подозрението, че спортистите от Източния блок де факто са професионалисти, въпреки че имат аматьорски статут. Така през 80-те години на XX век професионализирането на олимпийските игри започва и завършва с участието на т. нар. „Дрийм тийм“, отборът мечта, на баскетболния турнир в Барселона през 1992 г., когато отборът на САЩ се състои от професионалисти от НБА.

На игрите в Лондон през 2012 г. за първи път всяка участваща държава номинира за участие поне по една жена.

Спонсорите на олимпийските игри имат право да се наричат „олимпийски спонсор“ и да се идентифицират с олимпийската идея, но не получават видимост в самите спортни съоръжения. Всеки спонсор е единствен за вида продукт, който предлага.

Символи

Олимпийското движение използва няколко символа, защитени в световен мащаб, които се определят от Олимпийската харта. Най-известният е олимпийският флаг с петте различно оцветени, пресичащи се пръстена на бяло поле. Шестте цвята бяло, зелено, червено, синьо, жълто и черно са избрани, защото знамето на всяка страна в света има поне един от тези цветове. Знамето е проектирано през 1914 г. и е издигнато в Антверпен на Летните игри през 1920 г.

През 1957 г. МОК одобрява първата модификация на олимпийските кръгове – двата пръстена са свалени малко по-надолу. През 1986 г. МОК актуализира своите графични стандарти, за да включи описание на официалната версия на олимпийските кръгове, заедно с това колко разстояние трябва да има между кръговете. През 2010 г. Изпълнителният съвет на МОК решава, че олимпийските кръгове трябва да се върнат към оригиналната версия на Кубертен – с безпроблемно преплетени кръгове.

Олимпийски флаг

Петте свързани пръстена са разположени в два реда и символизират връзката между спортистите от петте континента (метод за класическо броене):

• горен ред: син – Европа, черен – Африка, червен – Америка;
• долен ред: жълт – Азия, зелен – Австралия и Океания.

Флагът на олимпийските игри в Антверпен е предаден на домакина на следващите игри в Париж в рамките на церемонията по закриването. От 1924 г. предаването на олимпийския флаг на следващия домакин на игрите е често срещано и е неразделна част от Олимпийските игри. На първите игри след Втората световна война, през 1948 г. в Лондон, офицер от шотландската гвардия първо предава знамето на тогавашния президент Едстрьом, който го предава на кмета на Лондон. Тази церемония е преместена на церемонията по откриването през 1960 г. След като през 1980 г. САЩ, Канада, ФРГ, Турция, Япония, Южна Корея и др. бойкотират олимпийските игри в Москва, Съветският съюз и страните от Варшавския договор отговарят с бойкот на следващите игри в САЩ и през 1984 г. кметът на град Лос Анджелис получава знамето на Антверпен от ръцете на тогавашния президент на МОК Самаранч. На церемонията по закриването знамето е предадено на делегацията на Сеул. Поради нарастващото използване на историческото знаме, в Сеул е въведено ново знаме, което оттогава се предава.

Пааво Нурми запалва олимпийския огън през 1952 г. на Олимпийския стадион в Хелзинки

Символ на игрите е олимпийският огън. Той се запалва в светилището Олимпия, Гърция. От там се пренася с факла до мястото, където се провеждат игрите. От него се запалва олимпийския огън на стадиона.

От зимните игри през 1968 г. в Гренобъл има официален олимпийски талисман за промоционални цели, обикновено местен животински вид от региона домакин, по-рядко и човешка фигура, представляваща културното наследство.

Официалното мото на олимпийското движение е „Цитиус, алтиус, фортиус“ (на латински citius, altius, fortius – „По-бързо, по-високо, по-силно“), изречено от отец Дидон през 1895 г. По-късно Пиер де Кубертен възприема думите за девиз на олимпийското движение. Идеалите на Де Кубертен са най-добре отразени в олимпийското кредо: „Най-важното за Олимпийските игри не е победата, а участието, точно както най-важното в живота не е победата, а преследването на цел. Най-важното е не да си завладял, а да си се борил добре.“

Церемония

Сред традиционните ритуали и церемонии на игрите (по реда на провеждането им) са:

• Грандиозни церемонни при откриването и закриването на игрите. За разработването на сценария се привличат най-добрите специалисти от цял ​​свят: сценаристи, организатори на обществени прояви, специалисти по специални ефекти и др. Канят се известни певци, актьори и други именити личности да участват в шоуто. Излъчването на тези събития почти всеки път поставя рекорд по зрителски интерес. Всяка страна организатор на Олимпиада се стреми да надмине по размера и красотата на церемониите всички предишни олимпиади. Сценариите на церемониите се държат в строга тайна до самото им начало. Церемонията се провежда на централните стадиони с голям капацитет, на същото място, където се провеждат състезанията по лека атлетика.
• Церемониите при откриването и закриването започват с театрално шествие, което трябва да предостави на зрителите облика на страната и града, за да се запознаят с тяхната история и култура.
• Тържествено преминаване на спортистите и членовете на делегациите по централния стадион. Спортистите от всяка страна оформят отделна група. Традиционно, първа е делегацията на спортистите на Гърция – страната родоначалник на игрите. Другите групи са по азбучен ред на езика на страната домакин на игрите. Последна е страната домакин. Алтернативно може да е по азбучен ред на официалните езици на МОК – френски или английски. Пред всяка група е представител на страната домакин, носещ табелка с името на съответната страна, на езика на страната домакин на игрите и на официалните езици на МОК. Начело на групата е знаменосец – обикновено спортист, участващ в игрите, който носи флага на страната си. Правото на носене на флага е голяма чест за спортистите. Обикновено това право се дава на най-титулуваните и уважавани спортисти.
• Произнасяне на приветствени речи от президента на МОК (задължително), главата или друг официален представител на държавата, в която се провеждат игрите, понякога кмета на града или председател на Организационния комитет. Последният в края на речта трябва да произнесе думите „(пореден номер на игрите) летни (или съответно зимни) олимпийски игри се обявяват за открити!“. След това обикновено се произвежда оръдеен залп и множество залпове салюти и фойерверки.
• Издигане на знамето на Гърция като страна родоначалник на игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
• Издигане на знамето на страната домакин на игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
• Произнасянето от един от водещите спортисти на страната домакин на олимпийската клетва от името на всички участници в игрите – клетва за честна игра съгласно правилата и принципите на спорта и олимпийския дух (през последните години се произнасят и думи за неизползването на забранени стимулиращи средства – допинг).
• Произнасянето от няколко съдии от името на всички съдии на клетва на безпристрастно съдийство.
• Издигане на олимпийския флаг с изпълнение на официалния олимпийски химн.
• Понякога се издига знамето на света (син флаг, на който е изобразен бял гълъб с маслинова клонка в човката си – традиционните символи на мира), символизиращ желанието по време на игрите да спират всички въоръжени конфликти.
• Увенчаване на церемонията по откриването е запалването на олимпийския огън.

Няколко месеца преди игрите олимпийският факел се запалва на историческото място в Олимпия на церемония, базирана на древни ритуали. Актриса, облечена като „Върховната жрица“ на Хера, казва молитва със следното съдържание:

Церемония по запалване на олимпийския факел в Олимпия (2010)

„Аполоне, боже на слънцето и идеята на светлината, изпрати своите лъчи и запали свещен факел за гостоприемния град ... (име на града)!“. Тя запалва огъня с помощта на параболично огледало от слънчевите лъчи в храма на езическия гръцки бог Аполон (в Древна Гърция Аполон е смятан за покровител на игрите). Предава факлата на първия бегач на последвалата щафетна надпревара. Това бягане води от Олимпия до столицата на съответния град-домакин.

Съветският баскетболист Сергей Белов запалва олимпийския огън на тържественото откриване на XXII Олимпийски игри на Олимпийския стадион в Москва през 1980 г.

Огънят се пренася от страна на страна, а във всяка страна спортист или спортен деец на страната преминава част от щафетата, за да предаде огъня нататък. Щафетата предизвиква голям интерес във всички страни, през които преминава. Носенето на факела се смята за голяма чест. Първата част на щафетата минава през градовете на Гърция. Последната – в градовете на страната домакин на игрите. Щафетата с олимпийския огън до 2007 г. преминава по целия свят. След това, поради страха от терористични атаки, факелът се пренася само в страната, в която се провеждат игрите. В деня на откриване на игрите факелът пристига в града домакин. Спортистите на страната го внасят на централния стадион в края на церемонията. На стадиона факелът преминава няколко пъти от ръка на ръка, докато не се даде на спортиста, на когото е дадено правото да запали олимпийския огън. Това право е най-почетното. Огънят се запалва в специална чаша, проектирането на която е уникално за всяка олимпиада. Също така организаторите винаги се опитват да измислят оригинален и интересен начин на запалването. Чашата се намира високо над стадиона. Огънят трябва да гори по време на цялата олимпиада и се гаси в края на церемонията по закриването.

За първи път олимпийски огън е запален на Летните игри през 1928 г. в Амстердам. Нямало е обаче нито факелна щафета преди церемонията по откриването по онова време, нито огънят е бил запален от определен човек. След идея на Карл Дием, първата факелна щафета се провежда преди Летните игри през 1936 г. в Берлин, а през 1952 г. в Осло е първата факелна щафета по повод зимните игри.

• Връчването на медалите на победителите става на специален подиум, с издигане на флага и националния химн в чест на победителите.
• По време на церемонията по закриването също се провежда театрално представление – сбогуване с олимпиадата, преминаване на участниците, речи на президента на МОК и представител на страната домакин. Закриването на олимпийските игри се обявява от президента на МОК. Следват националният химн на страната, олимпийският химн, сваляне на знамената. Представител на страната домакин тържествено предава олимпийския флаг на президента на МОК, който на свой ред го предава на представител на Организационния комитет на следващата олимпиада. Това е последвано от кратко представяне на града домакин на следващите игри. В края на церемонията олимпийският огън се гаси на фона на лирична музика.

От 1932 г. градът домакин изгражда „олимпийско село“ – комплекс от жилищни помещения за участниците в игрите. Организаторите на игрите разработват символика на олимпиадите: официална емблема и талисман на игрите. Емблемата обикновено има уникален дизайн, стилизиран в съответствие с характеристиките на страната. Емблемата и талисмана на игрите са неразделна част от сувенирите, които се произвеждат в големи количества. Приходите от продажбите на сувенири могат да са значителна част от приходите на олимпиадата, но те невинаги покриват разходите.

На теория, игрите са състезания между отделните спортисти, а не между националните отбори. Въпреки това от 1908 г. получава разпространение т.нар. неофициална отборна надпревара – определяне на мястото, заето от националните отбори въз основа на броя получени медали и набрани в състезанията точки (точки се присъждат на първите шест места по системата: първо място – 7 точки, второ – 5, трето – 4, четвърто – 3, пето – 2, шесто – 1).

Летни олимпийски игри

Проведени са:

• 1896 – I летни олимпийски игри в Атина
• 1900 – II летни олимпийски игри в Париж
• 1904 – III летни олимпийски игри в Сейнт Луис
• 1908 – IV летни олимпийски игри в Лондон
• 1912 – V летни олимпийски игри в Стокхолм
• 1916 – поради Първата световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1920 – VII летни олимпийски игри в Антверпен
• 1924 – VIII летни олимпийски игри в Париж
• 1928 – IX летни олимпийски игри в Амстердам
• 1932 – X летни олимпийски игри в Лос Анджелис
• 1936 – XI летни олимпийски игри в Берлин
• 1940 – поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1944 – поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1948 – XIV летни олимпийски игри в Лондон
• 1952 – XV летни олимпийски игри в Хелзинки
• 1956 – XVI летни олимпийски игри в Мелбърн
• 1960 – XVII летни олимпийски игри в Рим
• 1964 – XVIII летни олимпийски игри в Токио
• 1968 – XIX летни олимпийски игри в Мексико
• 1972 – XX летни олимпийски игри в Мюнхен
• 1976 – XXI летни олимпийски игри в Монреал
• 1980 – XXII летни олимпийски игри в Москва
• 1984 – XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис
• 1988 – XXIV летни олимпийски игри в Сеул
• 1992 – XXV летни олимпийски игри в Барселона
• 1996 – XXVI летни олимпийски игри в Атланта
• 2000 – XXVII летни олимпийски игри в Сидни
• 2004 – XXVIII летни олимпийски игри в Атина
• 2008 – XXIX летни олимпийски игри в Пекин
• 2012 – XXX летни олимпийски игри в Лондон
• 2016 – XXXI летни олимпийски игри в Рио де Жанейро
• 2020 – XXXII летни олимпийски игри в Токио
• 2024 – XXXIII летни олимпийски игри в Париж

Запланувани са:

• 2028 – XXXIV летни олимпийски игри в Лос Анджелис
• 2032 – XXXV летни олимпийски игри в Брисбън

Отборно класиране в Летните олимпийски игри

Номер ОИ	Година	1-во място	2-ро място	3-то място
I	1896	САЩ	Гърция	Германия
II	1900	Франция	САЩ	Великобритания
III	1904	САЩ	Германия	Куба
IV	1908	Великобритания	САЩ	Швеция
V	1912	САЩ	Швеция	Великобритания
VI	1916	не се състоят поради Първата световна война
VII	1920	САЩ	Швеция	Великобритания
VIII	1924	САЩ	Финландия	Франция
IX	1928	САЩ	Германия	Финландия
X	1932	САЩ	Италия	Франция
XI	1936	Германия	САЩ	Унгария
XII	1940	не се състоят поради Втората световна война
XIII	1944	не се състоят поради Втората световна война
XIV	1948	САЩ	Швеция	Франция
XV	1952	САЩ	СССР	Унгария
XVI	1956	СССР	САЩ	Австралия
XVII	1960	СССР	САЩ	Италия
XVIII	1964	САЩ	СССР	Япония
XIX	1968	САЩ	СССР	Япония
XX	1972	СССР	САЩ	ГДР
XXI	1976	СССР	ГДР	САЩ
XXII	1980	СССР	ГДР	България
XXIII	1984	САЩ	Румъния	ФРГ
XXIV	1988	СССР	ГДР	САЩ
XXV	1992	ОНД	САЩ	Германия
XXVI	1996	САЩ	Русия	Германия
XXVII	2000	САЩ	Русия	Китай
XXVIII	2004	САЩ	Китай	Русия
XXIX	2008	Китай	САЩ	Русия
XXX	2012	САЩ	Китай	Великобритания
XXXI	2016	САЩ	Великобритания	Китай
XXXII	2021	САЩ	Китай	Япония
XXXIII	2024	САЩ	Китай	Япония

Зимни олимпийски игри

През 1924 г. в Шамони, Франция е дадено началото на състезания по зимни спортове, които се провеждат в рамките на Зимни олимпийски игри, със същата честота на провеждане. След зимните олимпийски игри през 1992 г. се провеждат игрите през 1994 г., след които през 1998 г. и отново на всеки четири години. Така летните и зимните олимпийски игри вече не са в рамките на една година.

Отборно класиране в Зимните олимпийски игри

Номер ОИ	Година	1-во място	2-ро място	3-то място
I	1924	Норвегия	Финландия	Австрия
II	1928	Норвегия	САЩ	Швеция
III	1932	САЩ	Норвегия	Швеция
IV	1936	Норвегия	Германия	Швеция
–	1940	не се състоят поради Втората световна война
–	1944	не се състоят поради Втората световна война
V	1948	Норвегия	Швеция	Швейцария
VI	1952	Норвегия	САЩ	Финландия
VII	1956	СССР	Австрия	Финландия
VIII	1960	СССР	Германия	САЩ
IX	1964	СССР	Австрия	Норвегия
X	1968	Норвегия	СССР	Франция
XI	1972	СССР	ГДР	Швейцария
XII	1976	СССР	ГДР	САЩ
XIII	1980	СССР	ГДР	САЩ
XIV	1984	ГДР	СССР	САЩ
XV	1988	СССР	ГДР	Швейцария
XVI	1992	Германия	ОНД	Норвегия
XVII	1994	Русия	Норвегия	Германия
XVIII	1998	Германия	Норвегия	Русия
XIX	2002	Норвегия	Германия	САЩ
XX	2006	Германия	САЩ	Австрия
XXI	2010	Канада	Германия	САЩ
XXII	2014	Русия	Норвегия	Канада
XXIII	2018	Норвегия	Германия	Канада
XXIV	2022	Норвегия	Германия	Китай
XXV	2026

Рекламни права

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

По състезателните екипи за олимпийски игри е разрешено да има единствено по едно лого на производител на артикул.

Олимпийски спортове

Характерна особеност на съвременните олимпийски игри е, че през повечето време броят на олимпийските спортни дисциплини нараства. Заедно с това са отпаднали и някои спортове, които са станали по-малко популярни в спортния живот на планетата.

Летни олимпийски спортове

Списъкът на летните олимпийски спортове е по лятната олимпиада през 2012 г.

• академично гребане
• бадминтон
• баскетбол
• бокс
• борба
• вдигане на тежести
• ветроходство
• водна топка
• волейбол
• спортна гимнастика
• художествена гимнастика
• джудо
• кану-каяк
• колоездене
• конен спорт
• лека атлетика
• модерен петобой
• плажен волейбол
• плуване
• синхронно плуване
• скокове във вода
• спортна стрелба
• стрелба с лък
• таекуондо
• тенис
• тенис на маса
• триатлон
• фехтовка
• футбол
• хандбал
• хокей на трева

Зимни олимпийски спортове

Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г. включват състезания в 15 спорта:

• биатлон
• бобслей
• бързо пързаляне с кънки
• кърлинг
• северна комбинация
• скелетон
• ски алпийски дисциплини
• ски бягане
• ски свободен стил
• ски скокове
• сноуборд
• спортни шейни
• фигурно пързаляне
• хокей на лед
• шорттрек

Бойкоти

Карта на страните, бойкотирали Олимпийски игри

Най-значимите бойкоти на олимпийските игри започват през 1956 г., а последните бойкоти са през 1988 г.

• 1956 г. – Нидерландия, Испания и Швейцария бойкотират игрите в Мелбърн в знак на протест срещу жестокото потушаване на въстанието в Унгария от Съветската армия.
• 1968, 1972 и 1976 г. – по-голямата част от страните в Африка бойкотират проведените през тези години олимпийски игри в знак на протест срещу участието на спортисти от ЮАР и Родезия.
• 1980 г. – САЩ, Федерална република Германия, Япония, Кения, Канада и други бойкотират игрите в Москва в знак на протест срещу инвазията на СССР в Афганистан. Великобритания, Франция, Италия, Испания и други участват под флага на националните им олимпийски комитети.
• 1984 г. – страните от социалистическия лагер бойкотират игрите в Лос Анджелис в отговор на бойкота през 1980 г. Единствено Румъния участва със свои спортисти в игрите.
• 1988 г. – Северна Корея бойкотира олимпийските игри в Сеул; в знак на солидарност игрите са бойкотирани и от Етиопия, Куба и Никарагуа.

Шампиони на шампионите

• Най-голям брой медали:
  • Безспорният победител е американският плувец Майкъл Фелпс. Той участва в четири олимпиади – Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012 г. и Рио де Жанейро 2016. Има общо 28 медала, от които 23 златни, 3 сребърни и 2 бронзови.
  • Втора в тази класация е съветската гимнастичка Лариса Латинина – общо 18 медала, от които 9 златни, 5 сребърни и 4 бронзови, от участия в 3 олимпиади (Мелбърн, 1956; Рим, 1960; Токио, 1964 г.).
  • На трето място по брой на медалите са двама спортисти с по 15 медала:

– Марит Бьорген, ски бягане – 8 зл., 4 ср., 3 бр. от 5 олимпиади (2002, 2006, 2010, 2014 и 2018 г.).

– Николай Андрианов, спортна гимнастика – 7 зл., 5 ср., 3 бр. от 3 олимпиади (1972, 1976, 1980 г.).

Майкъл Фелпс, 2009 г. – рекордьор по брой на медалите (28), златни медали от всички (23) и от една олимпиада (8) и медали от индивидуални състезания (16)

Йоханес Клаебо, 2019 г. – втори по брой на златните медали (11) и рекордьор за зимни олимпиади по златни медали и по златни медали от една олимпиада (6)

Изабел Верт, 2004 г. – рекордьорка със златни медали от 7 олимпиади

Лариса Латинина, 1964 г. – втора по брой на медалите (18), медали в индивидуални дисциплини (14) и трета по златни медали (9)

• Най-голям брой златни медали:

1. Първи в класацията е плувецът Майкъл Фелпс, наричан „куршумът от Балтимор“, с 23 златни медала от 4 олимпиади (през 2004, 2008, 2012 и 2016 г.).

2. Втори е ски бегачът Йоханес Клаебо с 11 златни медала от 3 олимпиади (2018, 2022, 2026 г.).

2. Третото постижение е на 6 спортисти с по 9 златни олимпийски отличия:

– Лариса Латинина, спортна гимнастика – 9 зл., 5 ср., 4 бр. от 3 олимпиади (през 1956, 1960 и 1964 г.).

– Кети Ледеки, плуване – 9 зл., 4 ср., 1 бр. от 4 олимпиади (2012, 2016, 2020 и 2024 г.).

– Пааво Нурми, лека атлетика (бягане от 1500 m до 20 km) – 9 зл., 3 ср. от 3 олимпиади (1920, 1924 и 1928 г.).

– Марк Шпиц, плуване – 9 зл., 1 ср., 1 бр. от 2 олимпиади (1968, 1972 г.).

– Карл Луис, лека атлетика (100 и 200 м, щафета 4 по 100 м и дълъг скок) – 9 зл., 1 ср. от 4 олимпиади (1984, 1988, 1992 и 1996 г.).

– Кейлъб Дресел, плуване – 9 зл., 1 ср. от 3 олимпиади (2016, 2020 и 2024 г.).

• Спортисти с по 9 златни медала
• 
  Кети Ледеки, 2024 г.
• 
  Марк Шпиц, 1972 г.
• 
  Карл Луис, 1996 г.
• 
  Кейлъб Дресел, 2018 г.

3. Четвъртото постижение е на 9 спортисти с по 8 златни олимпийски медала:

– Изабел Верт, конна езда – 8 зл., 6 ср. от 7 олимпиади (1992, 1996, 2000, 2008, 2016, 2020 и 2024 г.)

– Марит Бьорген, ски бягане – 8 зл., 4 ср., 3 бр. от 5 олимпиади (2002, 2006, 2010, 2014 и 2018 г.).

– Оле Ейнар Бьорндален, биатлон – 8 зл., 4 ср., 1 бр. от 4 олимпиади (1998, 2002, 2010 и 2014 г.).

– Биргит Фишер (р. 1962), гребане каяк – 8 зл., 4 ср. от 6 олимпиади (1980, 1988, 1992, 1996, 2000 и 2004 г.).

– Бьорн Дели, ски бягане – 8 зл., 4 ср. от 3 олимпиади (1992, 1994 и 2008 г.).

– Савао Като, гимнастика – 8 зл., 3 ср., 1 бр. от 3 олимпиади (1968, 1972 и 1976 г.).

– Джени Томпсън, плуване – 8 зл., 3 ср., 1 бр. от 3 олимпиади (1992, 1996, 2020 и 2004 г.).

– Мат Бионди, плуване – 8 зл., 1 ср. от 3 олимпиади (1984, 1988 и 1992 г.).

– Рей Юри (1873 – 1937), лека атлетика – 8 зл. от 3 олимпиади (1900, 1904, 1908)

• 
  Марит Бьорген, 2013 г. – 15 медала (рекорд за зимни олимпиади),
  8 златни
• 
  Николай Андрианов,
  1974 г. – 15 медала,
  7 златни
• 
  Оле Ейнар Бьорндален,
  2007 г. – 8 златни медала от 4 олимпиади
• 
  Биргит Фишер, 2000 г. –
  8 златни медала
  от 6 олимпиади
• 
  Бьорн Дели, 2011 г. –
  8 златни медала
  от 3 олимпиади
• 
  Рей Юри, 1900 г. –
  8 златни медала от 3 олимпиади

• Най-голям брой златни медали в една олимпиада печели плувецът Майкъл Фелпс – 8 златни отличия по време на олимпиадата в Пекин, 2008 г.
• Най-много медали в индивидуални дисциплини е завоювал Майкъл Фелпс – 16 (2004, 2008, 2012 и 2016 г.), следван от Лариса Латинина – 14 (1956, 1960 и 1964 г.)
• Най-голям брой участия в олимпиади със златен медал има германската състезателка по конна езда Изабел Верт. Тя има 8 златни олимпийски отличия от 7 олимпиади: Барселона (1992), Атланта (1996), Сидни (2000), Пекин (2008), Рио де Жанейро (2016), Рио де Жанейро (2021) и Париж (2024).

Литература

• Шаму, Ф., Гръцката цивилизация
• Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992
• Гилсън, М., Палаци, Р., Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност, изд. Колибри, 2005

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олимпийские игры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​