Класическа Гърция
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
![]() | |||
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) | |||
Бронзова епоха (IV/III - ΙΙ хил. пр. Хр.) | |||
Западномалазийска цивилизация | |||
Минойска цивилизация | |||
Цикладска цивилизация | |||
Еладски период | |||
Микенска цивилизация | |||
Древна Гърция (XI — I в. пр. Хр.) | |||
Ранножелязна епоха (XI—IX в. пр. Хр.) | |||
Архаична епоха (VIII—VI в. пр. Хр) | |||
Класическа епоха (V—IV в. пр. Хр.) | |||
Елинистическа епоха (323 — 146 г. пр. Хр.) | |||
Гърция в Римската империя | |||
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. — 330 г.) | |||
Средновековие и Ново време (330—1832) | |||
Византийска империя (330—1453) | |||
Атинско херцогство (1204—1458) | |||
Османска Гърция (1458—1832) | |||
Съвременна Гърция | |||
Война за независимост (1821—1832) | |||
Първа гръцка република (1822—1829) | |||
Монархия (1832—1924) | |||
Втора гръцка република (1924—1935) | |||
Монархия (1935—1973) | |||
Диктатура на Метаксас (1936—1941) | |||
Окупация (1941—1944) | |||
Гражданска война (1944—1949) | |||
Гръцка военна хунта (1967—1974) | |||
Трета гръцка република (от 1974) | |||
Тематични статии | |||
Военно дело (Древна Гърция) | |||
Гръцки имена | |||
Гръцки език | |||
Гръцка литература
|
Класическият период от историята на Древна Гърция е между V—IV в. пр.н.е. Според други автори започва от битката при Платея през 479 г. пр.н.е. и продължава до битката при Херонея през 338 г. пр.н.е. Класическият период обхваща времето между отхвърлянето на персийската опасност и попадането под македонска зависимост на Елада, и продължава 141 години. [1]
Съдържание
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
През първата половина на 5 в. пр.н.е. между Ахеменидската империя и гръцките полиси се водят продължителни войни, описани подробно от Херодот. В резултат на гръцката победа се засилва влиянието на Древна Атина и Делоския морски съюз, в който Атина играе водеща роля. Тази ѝ роля се оспорва от Спарта през класическия период, което се изразява в избухването на Пелопонеските войни.
Още предходно и постепенно Древна Атина е издигнала и укрепила своята мощ за през класическия период, което позволява на жителите на града да отделят значителен ресурс за развитието на древногръцкото изкуство, култура и философия. По това време се учредява и прочутата Атинска академия. Създават се велики шедьоври на изкуството от най-добрите майстори-художници, архитекти и скулптори. Древна Атина се разраства и изгражда по плана на Перикъл за превръщането на града в „произведение на изкуството“. Развиват се най-вече науката, изкуството и философията. Това е и „златния век“ в историята на Древна Атина. [1]
От друга страна, Спарта не може да преглътне възхода на Древна Атина и така борбата за надмощие между двата полиса ражда военен конфликт между тях и техните съюзници сред останалите полиси. Победата на Спарта във войната довежда до размяна на ролите между двата града и Спарта става най-могъщия полис в Древна Гърция, принуждавайки другите градове да съблюдават спартанските военни порядки.
Значими фигури[редактиране | редактиране на кода]
Разцветът на занаятите и търговията, изкуството и културата през този период се свързва с имената на Фидий, Мирон, Праксител, Софокъл, Еврипид, Платон и Аристотел. В този смисъл се щампова и класическото изкуство и класическата древногръцка философия.[1]
Залез[редактиране | редактиране на кода]
Класическият период се свързва не само с възхода, но и с упадъка на древногръцкия полис и класическата древногръцка култура, за което спомагат най-вече многобройните и изтощителни войни между отделните полиси, които в крайна сметка изтощават древногръцкия свят и Елада, правейки ги лесна плячка за възхождащата Древна Македония.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 233 – Класически период в Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.