Делоски морски съюз
Делоският морски съюз, наричан още Делоска симахия, Делоска лига, Първи атински съюз или Атинско архе, представлява обединение на древногръцките полиси начело с Древна Атина[1]. Основан е през 478 пр.н.е. след победите при Маратон, Саламин и Платея за да затвърди позициите на елинските полиси след победата в Гръко-персийските войни.
Съюзни полиси[редактиране | редактиране на кода]
В различно време в него влизат между 150 и 330 морски полиса[2]. Съюзът включва гръцки градове от йонийското и еолийското малоазиатско крайбрежие, Цикладските острови, Беломорието при Тракия и Македония, Хелеспонт и Пропонтида, както и черноморски гръцки колонии. Някои по-известни членове са Древна Атина, Византион, островите Егина, Тасос, Лесбос, Хиос, Самос, Наксос и Парос.
Названието Делоски съюз е съвременно, древните източници го наричат просто „симахия“ (съюз) или „Атина и нейните съюзници“. Свързано е с мястото на заседаване на Съвета – остров Делос.
Годишен трибут[редактиране | редактиране на кода]
Членовете на съюза са длъжни да плащат трибут – ежегодна вноска симахикос форос за построяване и поддръжка на обща флота. Годишната вноска първоначално е 460 таланта, определена от Аристид, но е увеличена на 1500 таланта през 425 г. пр.н.е.[2]. Общата хазна на съюза се пази на остров Делос в храма на Аполон, а след 454 г. е пренесена в атинския акропол.
Трибутът е определян съобразно богатството на участващите полиси групирани в пет окръга, а размерът му се коригира на всеки четири години. Епиграфските списъци, които описват селищата и дължимите суми са важен исторически документ от Класическата епоха [3]
История на съюза[редактиране | редактиране на кода]
Военният съюз печели някои победи срещу персите, като например при Ейон в тракийски Херсонес и при Евримедон, вследствие на което персийските гарнизони от там са изтеглени. Към 450 г. пр.н.е. персийците се съгласяват да сключат мир и тяхната сфера на влияние е ограничена[2].
Въпреки формалното равенство на всички членове на съюза, постепенно Атина поема първенството и през 454 пр.н.е. Перикъл пренася хазната там. Атина е начело на командването на федеративните войски и флота и взема инициативата в свои ръце, като нерядко използва надмощието си срещу недоволни съюзници. Първи Наксос и Тасос правят опит да напуснат съюза, но са подчинени. По-късно въстават жителите на Митилена от Лесбос през 428 – 7 г. пр.н.е., които с помощта на Спарта и Беотия започват приготовления да се откъснат от опеката на Атина. Известени за бунта, атиняните изпращат 40 триери срещу града и блокират пристанищата му. Митилена се предава, заплашена от глад, и жителите ѝ са наказани жестоко.[2].
Древна Спарта и съюзните ѝ полиси отказват да се включат и остават в Пелопонеския съюз, но надмощието на Спарта е разклатено, а Атина и Делоският съюз не само се изравняват по положение с него, но и се стремят към надмощие[1].
Делоският съюз престава да съществува през 404 пр.н.е. след поражението на Атина в Пелопонеските войни.
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Освен военните победи, функционирането на съюза води и до други, по-дългосрочни последици от икономически и политически характер. Пиратството в Егейско море е на практика елиминирано, търговията между полисите се оживява. За това играе роля и възприемането на атинската сребърна тетрадрахма като обща парична единица и стандартизирането на мерните единици. Демократическата форма на управление и примерът на Атина стават все по-популярни, а членовете на съюза имат възможност да се обръщат към атинските съдилища[2].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368. с. 168 – 9
- ↑ а б в г д Cartwright, Mark. Delian_League. // 4 март 2016. Посетен на 13 март 2018. (на английски)
- ↑ Шаму 1979, с. 380.