Делоски морски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Делоският съюз преди Пелопонеската война през 431 пр.н.е.

Делоският морски съюз, наричан още Делоска симахия, Първи атински съюз или Атинско архе, представлява обединение на древногръцките полиси начело с Атина[1]. Основан през 478 пр.н.е. след победите при Маратон, Саламин и Платея по време на Гръко-персийските войни с отбранителна цел. В различно време в него влизат между 150 и 330 морски полиса[2]. Съюзът включва гръцките полиси от йонийското и еолийското малоазиатско крайбрежие, Цикладските острови, полиси в района на тракийското егейско крайбрежие, Хелеспонт и Пропонтида, както и черноморски гръцки колонии. Някои по-известни членове са Атина, Византион, островите Егина, Тасос, Лесбос, Хиос, Самос Наксос и Парос.

Названието Делоски съюз е съвременно, древните източници го наричат просто „симахия“ (съюз) или „Атина и нейните съюзници“. Свързано е с мястото на заседаване на Съвета – остров Делос, където в храма на Аполон се пази и общата хазна. Членовете на съюза са длъжни да плащат ежегодна вноска форос за построяване и поддръжка на обща флота. Годишната вноска първоначално е 460 таланта, определена от Аристид[2].

Военният съюз печели някои победи срещу персите, като например при Ейон в тракийски Херсонес и при Евримедонт, вследствие на което персийските гарнизони от там са изтеглени. Към 450 г. пр.н.е. персийците се съгласяват да сключат мир и тяхната сфера на влияние е ограничена[2].

Въпреки формалното равенство на членовете на съюза, постепенно Атина поема първенството и през 454 пр.н.е. Перикъл пренася хазната в Атина. Тя е начело на командването на федеративните войски и флота и взема инициативата в свои ръце, като нерядко използва надмощието си срещу недоволни съюзници. Първи Наксос и Тасос правят опит да напуснат съюза, но са подчинени. По-късно въстават жителите на Митилена от Лесбос през 428 – 7 г. пр.н.е., които с помощта на Спарта и Беотия започват приготовления да се откъснат от опеката на Атина. Известени за бунта, атиняните изпращат 40 триери срещу града и блокират пристанищата му. Градът се предава, заплашен от глад, и жителите му са жестоко наказани. Годишните вноски за издръжката на флот са повишени на 1500 таланта през 425 г. пр.н.е.[2].

Спарта и съюзните ѝ полиси отказват да се включат и остават в Пелопонеския съюз, но надмощието на Спарта се разклаща, а Атина и Делоският съюз не само се изравняват по положение с него, но и се стремят към надмощие[1].

Делоският съюз престава да съществува през 404 пр.н.е. след поражението на Атина в Пелопонеските войни.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Освен военните победи, функционирането на съюза води и до други, по-дългосрочни последици от икономически и политически характер. Пиратството в Егейско море е на практика елиминирано, търговията между полисите се оживява. За това играе роля и възприемането на атинската сребърна тетрадрахма като обща парична единица и стандартизирането на мерните единици. Демократическата форма на управление и примерът на Атина стават все по-популярни, а членовете на съюза имат възможност да се обръщат към атинските съдилища[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368. с. 168 – 9
  2. а б в г д ((en)) Cartwright, Mark. Delian_League. // 4 март 2016. Посетен на 13 март 2018.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]