Делоски морски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делоският съюз преди Пелопонеската война през 431 пр.н.е.

Делоският морски съюз, наричан още Делоска симахия, Първи атински съюз или Атинско архе, представлява обединение на древногръцките полиси начело с Атина[1]. Основан през 478 пр.н.е. след победите при Маратон, Саламин и Платея по време на Гръко-персийските войни с отбранителна цел. В различно време в него влизат между 150 и 330 морски полиса[2]. Съюзът включва гръцките полиси от йонийското и еолийското малоазиатско крайбрежие, Цикладските острови, полиси в района на тракийското егейско крайбрежие, Хелеспонт и Пропонтида, както и черноморски гръцки колонии. Някои по-известни членове са Атина, Византион, островите Егина, Тасос, Лесбос, Хиос, Самос Наксос и Парос.

Названието Делоски съюз е съвременно, древните източници го наричат просто „симахия“ (съюз) или „Атина и нейните съюзници“. Свързано е с мястото на заседаване на Съвета – остров Делос, където в храма на Аполон се пази и общата хазна. Членовете на съюза са длъжни да плащат ежегодна вноска форос за построяване и поддръжка на обща флота. Годишната вноска първоначално е 460 таланта, определена от Аристид[2].

Военният съюз печели някои победи срещу персите, като например при Ейон в тракийски Херсонес и при Евримедонт, вследствие на което персийските гарнизони от там са изтеглени. Към 450 г. пр.н.е. персийците се съгласяват да сключат мир и тяхната сфера на влияние е ограничена[2].

Въпреки формалното равенство на членовете на съюза, постепенно Атина поема първенството и през 454 пр.н.е. Перикъл пренася хазната в Атина. Тя е начело на командването на федеративните войски и флота и взема инициативата в свои ръце, като нерядко използва надмощието си срещу недоволни съюзници. Първи Наксос и Тасос правят опит да напуснат съюза, но са подчинени. По-късно въстават жителите на Митилена от Лесбос през 428 – 7 г. пр.н.е., които с помощта на Спарта и Беотия започват приготовления да се откъснат от опеката на Атина. Известени за бунта, атиняните изпращат 40 триери срещу града и блокират пристанищата му. Градът се предава, заплашен от глад, и жителите му са жестоко наказани. Годишните вноски за издръжката на флот са повишени на 1500 таланта през 425 г. пр.н.е.[2].

Спарта и съюзните ѝ полиси отказват да се включат и остават в Пелопонеския съюз, но надмощието на Спарта се разклаща, а Атина и Делоският съюз не само се изравняват по положение с него, но и се стремят към надмощие[1].

Делоският съюз престава да съществува през 404 пр.н.е. след поражението на Атина в Пелопонеските войни.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Освен военните победи, функционирането на съюза води и до други, по-дългосрочни последици от икономически и политически характер. Пиратството в Егейско море е на практика елиминирано, търговията между полисите се оживява. За това играе роля и възприемането на атинската сребърна тетрадрахма като обща парична единица и стандартизирането на мерните единици. Демократическата форма на управление и примерът на Атина стават все по-популярни, а членовете на съюза имат възможност да се обръщат към атинските съдилища[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368. с. 168 – 9
  2. а б в г д ((en)) Cartwright, Mark. Delian_League. // 4 март 2016. Посетен на 13 март 2018.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]