Полис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавното образувание в древността. За рок групата вижте Полис (музикална група).

Полисът (на старогръцки: πόλις буквално град, но също и съобщност от граждани) е термин в съвременната историография, обозначаващ древногръцките укрепени селища, построени около акропол или пристанище с възможност за контрол на околната територия (khôra) и затова често се превежда като „град-държава“. Пример за полис е класическа Атина.

Полисът се развива в Архаичния период от развитието на Древна Гърция като предшества съвременното понятие за град и свързаните с него държава и гражданство. Той не прилича на предхждащите ги финикийски градове-държави като Тир или Сидон, управлявани от цар или малка олигархия, а е политическо образувание, ръководено колективно от жителите му и по-късно еволюира в римското civitas. Английският термин „city-state“ (както и немският Stadtstaat), не е точен превод на древногръцкото полис. Традиционният възглед във френската историография, че раждането на града се свързва с развитието на политически институции и че наличието на следи от урбанизация при археологическите разкопки доказва развитието на полис, е критикувано от Полиняк[1], според когото историците трябва да се освободят от писаното в Атинска полития и да обърнат внимание на култовите светилища - градски и извънградски, посветени на покровителите на територията – действителни или митични основатели на града. Самите гърци често говорят не за Атина, Спарта и Тива като градове, а за техните жители: атиняни, спартанци, тиванци, така че съобщността от граждани играе не-по-малко значение.

Древна Александрия около 30 г.пр.н.е, полис от елинистичната епоха в Египет
Театърът в древна Сиракуза, класически пример за полис

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват различни теории за възникването на полиса[2], сред които:

  • строеж на големи култови светилища като храма на Хера на остров Самос от 8 в. пр.н.е. или извънселищни места за поклонение, отбелязващи границите на територията, например на Аргос и Коринт в Пелопонес
  • появата на определени погребални практики
  • влиянието на колонизацията за формиране на държавност (с вероятно финикийско влияние)

Във всеки случай, в различните полиси са възможни различни модели - макар и съседно разположени, демократична Атина, по-малката Мегара, богатият Коринт и федералната Беотия са съвсем различни. Полисът възниква като общност на свободните жители (гражданите) от градските и селските територии през 86 век пр.Хр. В полиса са влизали земите, рудниците, каменоломните и други. Икономическа основа е трудът на робите. Развити са били два вида собственост: частна — на робовладелците, и общополисна – на всички граждани. Полисът е независим град държава, разположен на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича политика.

След разпадането на родовия строй, на много места из Древна Гърция възникват малки робовладелски държави. Обикновено те включват града с прилежащите му земи. Гърците основават повечето от градовете си край морския бряг, където се построяват пристанища за корабите. Близо до пристанището живеят обикновено търговците и моряците. Тук се извършва търговията с чуждестранни стоки. Градското население има своя крепост – акропол, която била предназначена за защита на града. В зависимост от нарастването на града, около крепостта се появява ново селище, което се нарича „долен“ град, а първоначалното – „горен“ град.

Исторически преглед[редактиране | редактиране на кода]

Полиси по Средиземноморието

Гърците идват на Балканите от север на няколко вълни през третото хилядолетие пр.н.е. Последната вълна е т. нар. „дорийско нашествие“ през Микенския период (1600 – 1100 г. пр. Хр.), времето на Агамемнон, цар на Микена. Интервалът 1100 – 700 г. пр.н.е. е известен като „тъмни векове“ в историята на Гърция, тъй като няма писмени извори от този период и археологическите свидетелства са малко. Вторични източници като трудовете на Херодот, Павзаний и Диодор Сицилийски представят кратък преглед на периода и изброените царе.

Първите полиси[редактиране | редактиране на кода]

Първите градове-държави в Древна Гърция са: Коринт, Аргос, Спарта и Атина.

Устройство на полиса[редактиране | редактиране на кода]

В ранната епоха начело на полиса стои василевс, който е едновременно и военен вожд, и висш съдия, и върховен жрец. Знакът на неговото достойнство е жезъл със скиптър. Ето защо той е наричан скиптъроносец. Василевсът получава по-голямата и по-хубавата част от военната плячка. От общинската земя му се отделя най-големия дял. На угощенията му предоставят почетното място и най-хубавите късове от ястията. По всички по-важни въпроси василевсите се съветват със старейшините на видните семейства, които образуват съвет (буле). За утвърждаване на заповедите, постановленията или решенията на съвета, а така също и за обсъждане на по-важните държавни въпроси е свиквана „еклесия“ – народно събрание от всички възрастни мъже. Мненията по поставените въпроси често се изразяват с обикновени викове – „да“ или „не“. Старейшините са и съдии, които се произнасят според обичайното право.

Владетелят тиран получава властта си незаконно – не по наследство или след избори.

Всеки полис си имал свой собствен календар с празници за боговете, повечето от които били почитани на открито, с жертвеници, достъпни за всички, с храмове и къщи, които се помествали изображенията им. Гражданите действали като жреци в определени дни, но не били подготвени и събрани в „експертни групи“.

Полисните култове подпомагали живота на жителите към по-добро. Те не уреждали живота след смъртта и не е битувала сред всички вярата в отвъдния живот. Мненията по този въпрос били различни и, макар че се появяват единични култове, които осигурявали спокоен живот след смъртта, повечето хора приемали, че умират завинаги или че душите им продължават да живеят като сенки в един „долен свят“, в който няма наказания.

Полисите били сдружения от граждани, а не от едноверци. Жените и дъщерите имали важна обществена роля като жрици по време на общите култове и на празничните поредици /фестивалите/. Но те не играели никаква роля в политическия живот и във време на война. В Атина те не можели да притежават земя. Ако в някой полис са наследили малка фамилна ферма, те били под контрола на тъй наречения kyrios /пазач/. Войната, политиката и земевладението били само мъжки занятия.

След като животът в полисните общности се развива, развиват се и политическите конституции, които регламентират правата на гражданите-мъже. Мъжете основавали домове, владеели роби и били мобилизирани за война. Робите работят на нивите, в къщи и в мините. По статут те се купуват и продават като вещи, но в полисите с развита демокрация те обикновено са чужденци, купени от не-гръцки домове или пленени по време на война.

През аристократичната епоха ранните полиси били управлявани от малки съвети, в които се членувало по наследство. Членове на тези съвети можели да бъдат само собствениците на земя в пределите на полиса, които контролират и основните, предвидени в полисния календар, култове. Тези фамилии с течение на времето си осигуряват престижа на благородническа каста. През периода 750 – 630 г. пр.н.е. те монополизират властта в полисите.

Дори след този период, чак докъм 450 година пр.н.е., гръцката политика и култура си остават предимно аристократични занимания и тогава приносът им в древногръцката цивилизация е изключително важен. Благородническата класа се възползва от отвъдморската търговия, но в по-късно време благородниците се отказват от това занимание, освен ако някое далечно пътуване няма да им донесе допълнителна слава и голяма изгода. Тежката работа се върши от роби и наемници. Аристократите предпочитали да управляват, отглеждат коне, да се срещат на пищни симпозиуми /трапези / symposiа / или да се състезават на атлетически игри. В много области конните надпревари и индивидуалните битки били подготвителните упражнения за войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Полиняк, Франсоа дьо. Раждането на гръцкия град. Култове, пространство и общество VІІІ-VІІ век пр.Хр.. София, издателство на Нов български университет, 2009. ISBN 978-954-535-572-1.
  2. ((en)) Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization. // Енциклопедия Британика. 19 май 2017. Посетен на 15 януари 2018. The beginnings of the polis

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. В. Мишулин, Антична история на Гърция и Рим, София, 1945 г.