Ефор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ефор
древногръцки историк
Роден
Починал
около 330 г. пр.н.е. (70 г.)
?, ?
Научна дейност
Област История

Ефор (на старогръцки Ἔφορος) е древногръцки историк. Роден е в град Куме между 408 и 405 г. пр.н.е. Ученик е на Исократ, в чието училище посещава два курса по риторика.[1]

Ефор е първият древногръцки историк, описал цялата дотогавашна гръцка история в серия от 29 книги, достигнали до нас във фрагменти. Вдъхновен от идеите на Исократ за общогръцко единство, той включва и историята на източните и западните колонии. Произведението се нарича Ίστορίη κοινών πράξεων. Тридесетата книга е написана от сина му Демофил. Всяка от книгите е завършена сама по себе си и има отделен предговор. Произведението започва със митичното завръщане на Хераклидите и дорийското нашествие през 11 век пр.н.е. и завършва с обсадата на Перин през 341 г. пр.н.е.[1]

Ефор познава добре голяма част от историческата и географска литература на своето време и я използва критично. Стилът му е повлиян силно от реториката на Исократ. Съчинението му е използвано като основен извор от по-късните историци Полибий, Диодор, Страбон, Полиен, Трог, Плутарх.[1]

Ефор е автор на трактат „За стила“ (на старогръцки Περί λέξεως) и още две съчинения – Έπιχώριος sc. λόγος и Ευρημάτων βιβλία β'.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Антична литература, енциклопедичен справочник/Богдан Богданов, Анна Николова/изд. „Петър Берон“, София/1988/стр.74