Хераклиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хераклиди
Херакъл със син Телеф, Лувър
Херакъл със син Телеф, Лувър
Характеристики
Описание герои от древногръцката митология

Хераклидите (на старогръцки: Ήρακλείδης, Herakleidai; на латински: Heracleidae, Herakliden, Herakleiden) в гръцката митология са потомците на Херакъл (или Херкулес). Херакъл е общогръцки герой (Heros), почитан преди всичко от дорийците. В митологичните предания на различни места из архаическия гръцки свят той има деца от различни жени. Споменават се в частност във връзка със завладяването на Пелопонес и покоряването на царствата на Микена, Сапрта и Аргос. След излизането на труда на Карл Отфрид Мюлер Die Dorier (1830) легендата за Хераклидите се счита за отражение на дорийското преселение.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Децата на Херакъл[редактиране | редактиране на кода]

  • с петдесетте дъщери на Теспий (освен с една) той създава 51 сина:
с Prokris, най-възрастната дъщеря, синовете-близнаци Anitleon и Hippeus
с най-малката дъщеря – други близнаци.

След смъртта на Херакъл[редактиране | редактиране на кода]

Херакъл е заплануван от Зевс за регент на Аргос, Лакония и на месенския Пилос. Хера го прогонва с хитрост и обещаните му територии отиват в ръцете на Евристей, цар на Микена. След смъртта на Херакъл неговите деца – след дълго обикаляне – намират убежище в Атина. Хил и неговите братя нахлуват в Пелопонес, но заради епидемия след една година се връщат обратно. Те отиват в Тесалия, където Егимий, приятел на Херакъл, осиновява Хил и му дава една трета от своето царство. След смъртта на Егимий неговите два сина, Памфил и Димас се подчиняват доброволно на техния осиновен брат, който така става регент на дорийците, и техните три племена са наречени на тези три герои.

Завръщането на Хераклидите[редактиране | редактиране на кода]

Дорийското преселение се интерпретира като отражение на легендата за завръщането на Хераклидите, в частност в Пелопонес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Georg Busolt, Griechische Geschichte. Bd 1. Kap. 2. Abschn. 7. F.A. Perthes, Gotha 1893 – 1904. G. Olms, Hildesheim 1967
  • George Grote, History of Greece. Bd 1. Kap. 18. Murray, London 1869 – 1884, Routledge, London 2001. ISBN 0-415-22369-5
  • Franz Kiechle, Herakleidai. In: Konrat Ziegler, Walther Sontheimer (Hrsg.): Der Kleine Pauly – Lexikon der Antike in fünf Bänden. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1979, Bd. 2, S. 1037
  • Karl Otfried Müller, Die Dorier. Geschichten hellenischer Stämme und Städte. Breslau 1820 – 24. G. Olms, Hildesheim 1989. ISBN 3-487-09263-8
  • Karl Otfried Müller, The history and antiquities of the Doric race. Bd 1. Kap. 3. J. Murray, London 1830
  • Robert von Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quellen und Deutung. Rowohlt Verlag, Reinbek 1974, S. 198

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

PD-icon.svg Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.