Хераклиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хераклиди
Херакъл със син Телеф, Лувър
Херакъл със син Телеф, Лувър
Характеристики
Описаниегерои от древногръцката митология

Хераклидите (на старогръцки: Ήρακλείδης, Herakleidai; на латински: Heracleidae, Herakliden, Herakleiden) в гръцката митология са потомците на Херакъл (или Херкулес). Херакъл е общогръцки герой (Heros), почитан преди всичко от дорийците. В митологичните предания на различни места из архаическия гръцки свят той има деца от различни жени. Споменават се в частност във връзка със завладяването на Пелопонес и покоряването на царствата на Микена, Сапрта и Аргос. След излизането на труда на Карл Отфрид Мюлер Die Dorier (1830) легендата за Хераклидите се счита за отражение на дорийското преселение.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Децата на Херакъл[редактиране | редактиране на кода]

  • с петдесетте дъщери на Теспий (освен с една) той създава 51 сина:
с Prokris, най-възрастната дъщеря, синовете-близнаци Anitleon и Hippeus
с най-малката дъщеря – други близнаци.

След смъртта на Херакъл[редактиране | редактиране на кода]

Херакъл е заплануван от Зевс за регент на Аргос, Лакония и на месенския Пилос. Хера го прогонва с хитрост и обещаните му територии отиват в ръцете на Евристей, цар на Микена. След смъртта на Херакъл неговите деца – след дълго обикаляне – намират убежище в Атина. Хил и неговите братя нахлуват в Пелопонес, но заради епидемия след една година се връщат обратно. Те отиват в Тесалия, където Егимий, приятел на Херакъл, осиновява Хил и му дава една трета от своето царство. След смъртта на Егимий неговите два сина, Памфил и Димас се подчиняват доброволно на техния осиновен брат, който така става регент на дорийците, и техните три племена са наречени на тези три герои.

Завръщането на Хераклидите[редактиране | редактиране на кода]

Дорийското преселение се интерпретира като отражение на легендата за завръщането на Хераклидите, в частност в Пелопонес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Georg Busolt, Griechische Geschichte. Bd 1. Kap. 2. Abschn. 7. F.A. Perthes, Gotha 1893 – 1904. G. Olms, Hildesheim 1967
  • George Grote, History of Greece. Bd 1. Kap. 18. Murray, London 1869 – 1884, Routledge, London 2001. ISBN 0-415-22369-5
  • Franz Kiechle, Herakleidai. In: Konrat Ziegler, Walther Sontheimer (Hrsg.): Der Kleine Pauly – Lexikon der Antike in fünf Bänden. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1979, Bd. 2, S. 1037
  • Karl Otfried Müller, Die Dorier. Geschichten hellenischer Stämme und Städte. Breslau 1820 – 24. G. Olms, Hildesheim 1989. ISBN 3-487-09263-8
  • Karl Otfried Müller, The history and antiquities of the Doric race. Bd 1. Kap. 3. J. Murray, London 1830
  • Robert von Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quellen und Deutung. Rowohlt Verlag, Reinbek 1974, S. 198

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.