Крез
| Крез Κροῖσος | |
|---|---|
| Цар на Лидия | |
 Изображение на Крез от амфора, изписана 500 – 490 г. пр.Хр. | |
| Роден |
около 596 г. пр.н.е.
|
| Починал | около 546 г. пр.н.е.
|
| Управление | |
| Период | 585 – 546 пр.н.е. |
| Предшественик | Алиат II |
| Наследник | Атис (син на Крез) |
| Семейство | |
| Род | Мермнади |
| Баща | Алиат II |
| Братя/сестри | Ариенида |
| Деца | Атис |
| Крез в Общомедия | |
Крез (на латински: Croesus; на гръцки: Κροῖσος, Kroîsos; * 596/595 пр.н.е.; † 546 пр.н.е.) е последният цар на Лидия в Мала Азия от 560 пр.н.е. до 546 пр.н.е. и е познат със своето богатство. Името му става нарицателно с фразата „Богат като Крез“.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Почти всичко, което знаем за Крез, идва от „История“ на Херодот.[1] Владетелят произлиза от династията Мермнади. Син е на Алиат II (цар 613 – 556 пр.н.е.), „откривателят“ на сеченето на монети. Майка му е от Кария. Потомък е на цар Гиг (710 – 672 пр.н.е.). Брат е на Адрамит, който основава град Adramytteion. Има и две сестри, едната Ариенида е омъжена за Астиаг, цар на Мидия (585 – 550 пр.н.е.), другата с неизвестно име е омъжена за Мелас и му ражда Пиндар, който става тиран на Ефес. Той се жени и има двама сина и няколко дъщери.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Според Херодот, Крез се възкачва на трона на 35 години и управлява 14 години и 14 дни. Според „Хрониката“ на Евсевий Кесарийски Крез управлява 16 години – от 560 до 546 пр.н.е. В една легенда се разказва, че Крез станал цар на Лидия през 561 г. пр. Хр., благодарение на своя прадядо Гигес – телохранител на цар Кандол, който убил господаря си и се оженил за царицата. Делфийскят оракул обаче предсказал, че наследниците на Кандол ще си отмъстят след пет поколения: поколението на Крез.[1]
Крез е първо сърегент при баща си. В началото на управлението си успява да се отърве от своя полубрат, който се опитва да му оспори мястото на трона.[1] Когато става цар, Крез разширява царството си и напада, според Херодот, първо гръцкия град Ефес. Там племенникът му Пиндар управлява като тиран. Царят дарява на града свободата, но племенникът му по негова заповед е изгонен на Пелопонес. Крез е пръв от варварите, който покорява някои елински племена и ги принуждава да му плащат данък, а други племена направил приятели. Покорени са йонийците, еолийците и дорийците в Азия, а лакедемонците прави свои приятели.[2] Царството на Крез заема цялата западна част на Мала Азия до река Халис, която при Мазака/Птерия? (днес Кайзери) образува границата с Мидия, управлявана от Астиаг. Под владението на лидийците според Херодот са били: фригийци, траки, витини, кари, йонийци, дорийци, еолийци и други народни групи. Киликия и Ликия не са били в неговото царство. Завладените градове трябвало да му плащат трибути и данъци.
През 546 година пр.н.е. Крез е свален от трона от персийския цар Кир II, но е оставен жив. Херодот разказва, че точно преди Крез да бъде екзекутиран след разгрома си от Кир, той произнесъл фразата „О, Солоне, Солоне!“. Кир се заинтригувал и Крез му разказва своята история. Години преди войната на Лидия с Персия той се срещнал с видния атински държавник и мъдрец Солон. Крез му се похвалил със своето богатство и могъщество. Солон му отвърнал, че няма по-голямо богатство от човешкия живот, а всичко друго е преходно и мимолетно.[3] Впечатлен от разказа, Кир отменя екзекуцията на Крез, давайки си сметка и за своята собствена преходност и за неоценимата стойност на човешкия живот.[4]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Крез на амфора, Лувъра
Разширение на Лидия през средата на 6 век при цар Крез
Златна монета на Крез от
ок. 550 пр.н.е., Британски музей, Лондон
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Croesus, Livius.org
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Попов 2008, с. 16.
- ↑ Херодот 2010, с. 29 (1.6).
- ↑ Херодот 2010, с. 36 – 38 (1.29 – 33).
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991, стр. 220 – 223, Лидия.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Херодот. „История“. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 671. (на български)
- Евсевий Кесарийски, Chronik, S. 32f., 151, 188f.
- Страбон, География 13, 1, 25; 14, 1, 21.
- F. H. Weissbach: Kroisos. Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft (RE) (1931), Sp. 455 – 472.
- Kroisos. Der Neue Pauly. Bd. 6, Sp. 858 – 860.
- Попов, Проф. Димитър. Богатствата на Крез. // „История на света. Гръцката епоха. 550 г. пр.н.е. – 270 г. пр.н.е.“. Т. Том 3. София, ICON, Св. Климент Охридски, 2008. ISBN 978-954-8517-45-4. с. 14 – 18. (на български)