Дорийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дорийци (на старогръцки: Δωριεῖς, ед. число на старогръцки: Δωριεύς) е древногръцко племе наред с ахейците, йонийците и еолийците. Според митовете, дорийците нахлуват в Елада от север, стигат до полуостров Пелопонес и покоряват местното население. В резултат на нашествието им, местното ахейско население се изселва по западното крайбрежие на Мала Азия.

Съществува диалект на старогръцкия език, който носи името „дорийски“, заедно с еолийски и йонийски. Единствен съвременен потомък на дорийския диалект е цаконският език. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а литературен стил, характерен за епическата поезия.

Със същото име се означава и стил в изкуството и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии.

Съществува остаряла хипотеза[източник? (Поискан преди 3 дни)] в науката, според която дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва желязото. Според тази хипотеза, именно дорийците са индоевропейското население, което е в основата на древногръцката култура, докато старото ахейско население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, линеар Б, което се оказва гръцко. Съвременната наука разглежда историята за дорийците-индоевропеизатори на Балканите като мит в науката[1] и интерпретира мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции[2], протекли на Балканите във връзка с бронзовия колапс - смяната на технологиите и преминаването от използване на бронз към обработка на желязо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bruce Lincoln, Theorizing Myth. Narrative, Ideology, and Scholarship. The University of Chicago Press, Chicago-London, 1999.
  2. Александър Фол, Древната култура на Югоизточна Европа, София, 1998.