Елини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за жителите на Древна Гърция. За селото в Сардиния вижте Елини (Италия).

С термина елини (на гръцки: Έλληνες) се означават жителите на Древна Гърция - на древногръцки Елада. Днес самоназванието на гърците също е елини и то се използва като етноним. За първи път терминът "елини" е употребен от древногръцкия поет Архилох през 7 век пр.н.е.

За първи път с екзонима елини е споменато едно малко племе от Омир, което обитава южната част на Тесалия. Това се потвърждава и от сведенията които са достигнали до съвременната епоха от Херодот, Тукидид, Пароския мрамор, Аполодор. От друга страна, веднъж Аристотел пренася Елада в Епир. По повод на това съждение на Аристотел, в края на 19 век Едуард Майер в труда си на немски "Geschichte des Altertums" (II т., Щутгарт, 1893 г.) приема, че елините в доисторическия си период са заемали Епир, откъдето са се преселили или се били изгонени в Тесалия, и заедно с миграцията си местят със себе си на новите земи и старите племенни и регионални названия.

Късно-генеалогичната поезия (от Хезиод насетне) създава епонима елини, правейки го син на Девкалион и Пира, оцелял след големия местен потоп (неизяснена е връзката с Библейския потоп) и намирайки го за родоначалник на древногръцкия (елински) народ. Древногръцката генеалогична поезия, вижда в лицето на брата Амфиктион на родоначалника сложил родословието на древните гърци - Елин, епоним на Термопилско-Делфийската амфиктиония. Членовете на тази амфиктиония свързват своя произход с фтиотийците (древните жители на територията на днешна Фтиотида), които се наричат ​​елини, и разпространяват това название в Централна и Северна Гърция (не съвременните региони на държавата Гърция, а древните и антични райони на северозапад от Атика до границите на Тесалия и Епир - днес Централна Гърция или исторически Същинска Гърция), а дорийците го пренасят в Пелопонес.

През VII век пр.н.е. главно в източната част на Елада възникват и съотносителните понятия като представа за варварите и панелините, но тези последващи названия постепенно се поглъщат и заменят от употребата на наименованието елини, която обединява всички племена говорещи древногръцки език, с изключение на древните македонци, които водят обособен в своята общност самостоятелен социален живот.

Спор за идентичността на съвременните гърци с древните елини[редактиране | edit source]

Гръцкото национално-освободително движение от втората четвъртина на 19 век води след себе си до образуването на самостоятелна държавност на територията на древна и антична Елада - Кралство Гърция. Създаването или възстановяването на гръцката държава през 1832 г. по силата на решение на великите сили по това време на Лондонската конференция възбужда редица научни спорове сред учените-антрополози (по това време Физическата антропология е млада и е в процес на обособяване като самостоятелна хуманитарна дисциплина). Следствие от породилия се спор, излиза и труда на Якоб Фалмерайер - „История на полуостров Морея през средновековието“. Фалмерайер излага тезата, че населението в началото на 19 век, което обитава територията на някогашната Древна Елада, не е елинско, т.е. древногръцко по своя произход, а е етнически смесено и образувало се през средновековието, когато тази територия била обект на многобройни и разнородни народностни заселявания.

По време на Втората световна война излиза и друг капитален труд по въпроса за произхода на съвременните гърци - Славяните в Гърция. В контекста на този научен спор се поставя и другия спор за името на Република Македония от края на 20 век, т.е. ако съвременните гърци не са наследници на древните елини на какво основание претендират за наследството на Древна Македония и македоните, още повече, че древните и антични автори изключват от елинската общност тази на древните македонци.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]