Йонийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йонийците (на гръцки: Ἴωνες, Íōnes, ед. ч.: Ἴων, Íōn; на латински: Ionier; Ionians; Ioni) са една от основните групи древногръцки племена заедно с еолийците, ахейците, дорийците в Древна Гърция. Проникват около 1600 пр.н.е. в Средна Гърция (Атика с по-късните Атина и Евбея), западното малоазийско крайбрежие и Егейските острови. Според други мнения гръцките племена пристигат преди прото-гърците, към които преди всичко принадлежат също и траките. През 7 век пр. н. е., изхождайки главно от Милет, основават редица колонии по черноморското крайбрежие.

Йонийците смятат за тяхен прародител митичния Йон, внук на Елин, син на Ксут и Креуза и брат на Ахей. Тяхната територия в Мала Азия се нарича Йония. През 800 пр.н.е. 12 йонийски града на западния бряг на Мала Азия (днешна Турция) и острови образуват Dodekapolis, Йонийски съюз. През 550 пр.н.е. лидийският цар Крез завладява почти цяла Мала Азия, но 547/546 пр.н.е. неговото царство попада в ръцете на персите. Йонийските градове без островите трябва да плащат трибути.

През 500/499 пр.н.е. йонийците въстават против персите и са победени в морска битка през 494 пр.н.е., първото военно стълкновение между гърци и перси.

Представители на Йонийската философска школа:

Източници[редактиране | edit source]

  • J.A.R Munro. "Pelasgians and Ionians". The Journal of Hellenic Studies, 1934 (JSTOR).
  • R.M. Cook. "Ionia and Greece in the Eighth and Seventh Centuries B.C." The Journal of Hellenic Studies, 1946 (JSTOR).

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • John Myres, The Encyclopedia Britannica, 1910-1911, Cambridge University Press, Online

Виж още[редактиране | edit source]