Лиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лидия през 6 в. пр.н.е.

Лидите или меоните(Lidi, Lydi, Αρχαίος, λαός, Λυδοί) са индогермански народ, живял на територията, наречена на тях Лидия, в западна Мала Азия. Лидийският език е родствен с индогерманския лувийски език и съдържа също елементи от пред-индогерманския стар-анатолийски език. Лидийците имат своя азбука, подобна на източно- гръцката азбука.

Възходът на лидийците започва с разгрома на фригийското царство през 7 век пр.н.е.. Тяхната столица е град Сарди, (днес Salihli) e основана вероятно през 687 пр.н.е. от цар Гиг (Gyges, 716-678 пр.н.е.). Последният цар на лидите e Крез (Kroisos; * 591/590 пр.н.е.; † 541 пр.н.е.). Лидия e равностойна сила като Мидия, Вавилон и Египет. През 546 пр.н.е. Лидия e завладяна от персийския владетел Кир II Велики.

Лидите откриват първи монетите като пари през последната трета на 7 век пр.н.е.

Вижте също[редактиране | edit source]