Ликийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скалните гробници в Мира
Ликийски саркофаг в град Каш

Ликийците (на гръцки: Λύκιοι) са древна народност обитавала югозападното крайбрежие на Мала Азия през първото хилядолетие пр.н.е. Обитаваната от тях територия придобила названието Ликия. Някои историци ги отъждествяват с термилите – преселници от Крит[1]. Били асимилирани частично от елините и от персите.

Ликийският език спада към анатолийските езици и е приемник на лувийския.

Според останалите ликийски барелефи, ликийците съхранявали във високи и труднодостъпни скални гробници костите на умрелите, както това е видно от снимките от находките в Мира. Начинът на погребване на мъртвите не издава индоевропейския или не произход на ликийците, предвид на разпространената семитска практика на кремиране.

Херодот споменава особения обичай на ликийците да вземат името на майката вместо на бащата.[2] Страбон от друга страна, споменава „троянски ликийци“ и предполага, че са различни от термилите, споменати от Херодот.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ANMED – Corpus Project for Inscriptions in the Pamphylian Dialect, and the Sidetian and Pisidian Languages in the Antalya and Side Museums: 2005
  2. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 1.162 – 7. „Ликийците били от Крит (открай време Крит бил владян от варвари). Минос и Сарпедон се скарали, и Сарпедон отишъл в Азия (земята на ликийците някога се наричала Милиада, а сегашните милии тогава били наричани солими). Името си носят от Лик, който бил изгонен от Атина от брат си Егей и дошъл при Сарпедон. Оттогава жителите се наричали ликийци. Следят родословието си по майчина линия."
  3. Страбон. Geographica, 12.8.4.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Frank Kolb, Barbara Kupke: Lykien. Geschichte Lykiens im Altertum. Zabern, Mainz 1992. (Antike Welt, Sonderheft; Zaberns Bildbände zur Archäologie Bd. 2) ISBN 3-8053-1415-9.
  • Thomas Marksteiner: Trysa – eine zentrallykische Niederlassung im Wandel der Zeit. Siedlungs-, architektur- und kunstgeschichtliche Studien zur Kulturlandschaft Lykien. Wiener Forschungen zur Archäologie 5. Phoibos, Wien 2002. ISBN 978-3-901232-30-5.
  • Andreas Thomsen: Die lykische Dynastensiedlung auf dem Avsar Tepesi. Antiquitas Reihe 3, Bd. 43. Habelt, Bonn 2002. ISBN 978-3-7749-3074-2.
  • Peter Grossmann, Hans-Georg Severin: Frühchristliche und byzantinische Bauten im südöstlichen Lykien. Istanbuler Forschungen 46. Wasmuth, Tübingen 2003. ISBN 3-8030-1767-X.
  • Hansgerd Hellenkemper, Friedrich Hild: Lykien und Pamphylien. Tabula Imperii Byzantini, 8. Wien 2004. ISBN 3-7001-3280-8.
  • Hartwin Brandt, Frank Kolb: Lycia et Pamphylia. Eine römische Provinz im Südwesten Kleinasiens. Zabern, Mainz 2005. ISBN 3-8053-3470-2.
  • Hakan Baykal: Der Weg der Könige. In: Abenteuer Archäologie 1/2006, S. 14-20, ISSN 16129954 [populärwissenschaftlich]
  • Kate Clow: The Lycian way. Turkey’s first long distance walk. Up Country Turkey Ltd., Buxton UK 2000, 2005. ISBN 0953921808 [Wanderführer]
  • Oliver Hülden: Gräber und Grabtypen im Bergland von Yavu. Studien zur antiken Grabkultur in Lykien Antiquitas Reihe 3, Bd. 45. Habelt, Bonn 2006. ISBN 978-3-7749-3425-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]