Ликия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антични селища в Ликия

Ликия (лат.: Lycia) е древна територия в югозападна Мала Азия.

На запад Ликия граничила с Кария, границата минавала по река Аксон (Kirten Dere). На север е граничила с Писидия и Фригия, на изток с Памфилия.

Населението се е наричало ликийци.

През 334 пр.н.е. територията е завладяна от Александър Велики. През 43 г. император Клавдий я прави римска провинция. През 74 г. Веспасиан основава от нея двойната провинция Ликия и Памфилия.

От тук произлиза Свети Николай, роден * между 270 и 286 г. в град Патара и през 330 г. владика на Мира, където умира на † 6 декември 326, 345, 351 или 365 г.

Столица на Ликия е Ксантос. Руините му илюстрират ликийските традиции и елинистическите влияния, особено в погребалното изкуство. Надгробните паметници са изключително съществени за разбиране на историята на ликийците и техния език. Наблизо се намира и елинистическият храм Летоон на богинята Лето, жена на Зевс и майка на Артемида

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]