Нарбонска Галия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нарбонска Галия
Gallia Narbonensis
—  Римска провинция  —
 
 
 
 
 
123 пр.н.е — 314 сл.н.е.  

Герб


Местоположение на Нарбонска Галия

Континент Европа
Столица Нарбо Марциус
Официален език латински
 - Неофициални галски
Държавен глава
  Римски сенат
   - Проконсул
История Античност
Днес част от Флаг на Италия Италия,
Флаг на Монако Монако,
Флаг на Франция Франция
редактиране

Нарбонска Галия (на латински: Gallia Narbonensis) е една от провинциите на Римската република, а по-късно ина Римската империя, включваща територията на днешна южна Франция, а главен град е Нарбонa. Присъединена е през 121 пр.н.е. като първата отвъдалпийска римска територия и започва да се администрира като сенатска провинция. Нарбонска Галия граничи с провинциите Италия на изток, Галия Аквитания на запад, Близка Испания на югозапад и Лугдунска Галия на север. Владението на тази територия позволява на Рим да контролира търговския маршрут между Италия и Тараконска Испания, а също и по долината на река Рона, както и да предотвратява нахлувания на агресивните галски племена на римска територия.

Под римско влияние[редактиране | редактиране на кода]

Преди римското завоевание районът е наричан Далечна или Отвъдалпийска Галия (на латински: Gallia Transalpina), а като римска провинция е наричана и на латински: Gallia bracata според възприемания от римляните за варварски обичай на местните келтски и лигурски племена да носят бричове или панталони (на латински: bracae), в противовес на Цизалпийска Галия, която често е наричана на латински: Gallia togata, тъй като галските ѝ жители носят тоги по римски образец. След като столицата ѝ се пренася в основания през 118 пр.н.е. град Нарбона, провинцията е преименувана на Нарбонска Галия. Селищата в нея са зависили икономически от морската търговия с Рим още преди завладяването им и са стоели в противовес на военноморските сили на Картаген през Пуническите войни. Първата масивна интервенция на римските войски в Отвъдалпийска Галия подставя под римски контрол крайбрежния път между основаните десетилетия преди това от елински заселници Никея и Масилия. Тези два града остават важни търговски центрове и в рамките на Римската империя по протежение на северозападния бряг на Средиземно море, а маршрутът между тях е част от най-прекия наземен път между Рим и иберийските провинции.

Под римска власт[редактиране | редактиране на кода]

През 135 г. пр.н.е. салите застрашават Масилия, което води до безуспешна военна експедиция Марк Фулвий Флак. През 124 г. пр.н.е. консулът Гай Сексций Калвин в крайна сметка завладява голяма част от земите на салите и се връща с триумф в Рим. Той завладява и столицата им - опидум Антремон и основава град Акве Сексцие Салувиорум. В следващите две години Гней Домиций Ахенобарб и Квинт Фабий Максим проникват на север по долината на река Роданус и покоряват племената на алоброгите и съседните им арверни. Създаден е първият римки път в Галия - Виа Домиция. Към 102 г. пр.н.е. провинцията е няколкократно опустошавана по време на Кимврийската война преди Гай Марий да отблъсне окончателно нашествениците. Последвалото възстановяване на Нарбонска Галия позволява нейната пътна мрежа и множество морски пристанища да се използват за търговията в долината на Рона с вино, масло, плодове, сирене, риба и пшеница. Малко преди началото на Новата ера в провинцията е построен стратегическият път Виа Агрипа. След Кризата от III век и установяването на Тетрархията Нарбонска Галия е административно поделена на Първа и Втора (на латински: Narbonesis I et Narbonensis II), които са приобщени към Диоцеза на Седемте провинции в рамките на Преторианска префектура Галия.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gallia Narbonensis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.