Римска провинция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Римската империя при Октавиан Август (31 пр. Хр. – 14 сл. Хр.). Легенда: жълто: 31 пр. Хр., тъмнозелено 31 – 19 пр. Хр., светлозелено 19 – 9 пр. Хр., бледозелено 9 – 6 пр. Хр., розово: клиентски държави

Римска провинция е термин, който обозначава административно-териториална единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим. До 294 година провинцията е най-голямата единица в Римската империя.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Провинция идва от латински език (provincia) и е военно понятие, обозначаващо района на действие (империум) на даден генерал, определен му от Сената[1][2]. Първите провинции, които не са острови, са с неясни граници и едва по време на късната Римска република границите им придобиват по-определени очертания[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата римска провинция е Сицилия, завоювана след Първата Пуническа война (241 пр.н.е.) и Сенатът решава тя да бъде управлявана от претор. Това означава, че се прилага граждански, а не военни закони (поне при нормална ситуация) и че магистратите, натоварени с управлението, служат ограничено време. Римляните продължават да се придържат към тези принципи и по-нататък, дори когато управителите не са претори[3].

Републикански провинции[редактиране | редактиране на кода]

По време на републиката начело на провинцията стои губернатор с ранг консул или претор. Тези две висши магистратури дават голяма военна власт, която престава да е валидна едва пред портите на Рим. Консулите се избират всяка година от центуриатните комиции и са същинските органи на изпълнителната власт. Пряко подчинени на тях са квесторите – магистрати от по-нисък ранг – които отговарят за събирането на данъците. Преторите са също висши магистрати, макар че с по-нисък ранг от консулите, и те са начело на съдебната власт[4]:с. 79.

Със завоюването на още територии чрез военна експанзия се образуват още провинции в съвременния смисъл на административни единици.[5]. С нарастване на броя на провинциите започва да се усеща недостиг на управители и сроковете на служба на губернаторите често се удължават (prorogatio), а има случаи на овластяване и на редови граждани )privati), например Помпей Велики.[6][7] Удължаванията подкопават принципите на Римската конституция за ежегодна смяна на магистратите и допринасят за натрупване на богатства и военна мощ у малцина, което допринася за прехода от република към имперска автокрация.[8][9][6][10]

Част от римските провинции по време на републиката[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сицилия – 241 пр.н.е.
  2. Сардиния и Корсика – 237 пр.н.е.
  3. Далечна Испания (Бетика) – 197 пр.н.е.
  4. Близка Испания (Тараконска Испания) – 197 пр.н.е.
  5. Македония – 148 пр.н.е.
  6. Африка – 146 пр.н.е.
  7. Азия – 133 пр.н.е.
  8. Нарбонска Галия – 120 пр.н.е.
  9. Киликия – 92 пр.н.е.
  10. Крит и Киренайка – 75 пр.н.е.
  11. Понт и Витиния – ок. 70 пр.н.е.
  12. Сирия и Палестина – 63 пр.н.е.
  13. Лугдунска Галия – 52 пр.н.е.
  14. Белгика – 52 пр.н.е.
  15. Аквитания – 52 пр.н.е.
  16. Нова Африка (Нумидия) – 46 пр.н.е.

По време на принципата[редактиране | редактиране на кода]

Когато Октавиан Август преобразува републиката в империя, провинциите се разделят на сенатски и императорски. Общо взето, по-старите провинции от времето на Републиката стават сенатски и се управляват от проконсули, назначавани от Сената, както и преди. Самият Август става губернатор на почти всички провинции, където има легиони, и изпраща да ги управляват негови представители (легати). Така има два типа губернатори[3]:

  • Проконсули – обикновено те преди това са били претори. Те управляват сенатски провинции и тяхната служба трае обичайно 12 месеца. Само богатите провинции Азия и Африка имат право на проконсул, който преди това е бил консул.
  • Пропретори (Legati Augusti pro praetore) са управителите на имперските провинции, в които има армии. Обичайно срокът на тяхната служба е 36 месеца, макар че император Тиберий предпочита по-дълги срокове.

Съществува и трета група губернатори, които принадлежат към конническия елит, който по ранг следва непосредствено след сенаторите. Те управляват или незначителни провинции (като Юдея) или такива с огромно значение (като Египет). В първия случай постът е под достойнството на сенатор, а във втория императорът се опасява, че губернатор с ранг на сенатор ще придобие твърде голяма власт.

Част от римските провинции по време на принципата[редактиране | редактиране на кода]

Римските провинции при император Траян, 117 г.: императорските провинции са оцветени в зелено, сенатските провинции в розово, а държавите-клиенти са в сиво
  1. Египет – 30 пр.н.е.
  2. Илирик – 27 пр.н.е.
  3. Ахая – 27 пр.н.е.
  4. Галатия – 25 пр.н.е.
  5. Лузитания – 19 пр.н.е.
  6. Реция – 15 пр.н.е.
  7. Норик – 15 пр.н.е.
  8. Мизия – 15 пр.н.е.
  9. Панония – 10 пр.н.е.
  10. Далмация – 6 пр.н.е.
  11. Горна Германия – 16 от н.е.
  12. Долна Германия – 16 от н.е.
  13. Кападокия – 17 от н.е.
  14. Тингитанска Мавретания – 40 от н.е.
  15. Цезарийска Мавретания – 40 от н.е.
  16. Ликия и Памфилия – 43 от н.е.
  17. Британия – 44 от н.е.
  18. Тракия – 46 от н.е.
  19. Арабия – 105 от н.е.
  20. Дакия – 107 от н.е.

Късна Римска империя[редактиране | редактиране на кода]

През 294 година император Диоклециан предприема мащабна реорганизация на Римската империя, като въвежда тетрархия, за да преодолее кризата в Римската империя от 3 век. Римската империя е разделена на две половини, Западна и Източна, всяка от които се управлява от абсолютен монарх, наречен август (от латински: господар), и избран от него цезар, представляващ негов наместник (на 1/4 от Империята) и официален наследник. Цезарът можело да е свързан с августа не само чрез кръвно родство, но и чрез осиновяване. Тази система се въвежда с цел предотвратяване на граждански войни, подобни на тези в 3 век, но не постига тази цел.

В последното десетилетие на 3 век много от предишните провинции биват премахнати, заменени или раздробени, като са образувани почти сто провинции, сред които Италия. Губернаторите им са подредени йерархически, от проконсулите на Африка и Азия, през по-низшите рангове consularis и corrector до praeses. Последните се набират само от класата на конниците. Провинциите са групирани в 12 (по-късно броят нараства на 14) диоцеза, начело на които стои vicarius, наместник на императора. Единствено проконсулите на Рим (и по-късно Константинопол) са директно подчинени на тетрарсите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Римските провинции към 400 година

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Richardson, John. Fines provinciae. // Frontiers in the Roman World. Proceedings of the Ninth Workshop of the International Network Impact of Empire (Durhan, 16 – 19 April 2009). Brill, 2011. с. 2ff.
  2. ↑ The Administration of the Empire. // The Cambridge Ancient History 9. Cambridge University Press, 1994. с. 564 – 565, 580.
  3. ↑ а б в Province (Roman) – Livius. // livius.org. Посетен на 31 октомври 2021. (на английски)
  4. ↑ Фретинье, Жан-Ив. История на Сицилия. София, Рива, 2013. ISBN 978-954-320-426-7. с. 431.
  5. ↑ Ando, Clifford. The Administration of the Provinces. // A Companion to the Roman Empire. Blackwell Publishers, 2010. с. 179.
  6. ↑ а б Lintott, Andrew. The Constitution of the Roman Republic. с. 114.
  7. ↑ Brennan, T. Corey. The Praetorship in the Roman Republic. с. 636.
  8. ↑ Nicolet, Claude. Space, Geography, and Politics in the Early Roman Empire. University of Michigan Press, 1991. с. 1, 15.
  9. ↑ Hekster, Olivier, Kaizer, Ted. Frontiers in the Roman World. с. 8.
  10. ↑ Eder, W.. The Augustan Principate as Binding Link. // Between Republic and Empire. University of California Press, 1993. с. 98.
  • Tilmann Bechert, Die Provinzen des Römischen Reiches. Einführung und Überblick. Zabern, Mainz 1999, ISBN 3-8053-2399-9
  • Werner Eck, Provinz. Ihre Definition unter politisch-administrativem Aspekt. In: ders: Die Verwaltung des römischen Reiches in der Hohen Kaiserzeit. Bd. 2. Reinhardt, Basel 1998. S. 167 – 185, ISBN 3-7245-0962-6
  • Thomas Fischer, Die römischen Provinzen. Eine Einführung in ihre Archäologie. Theiss, Stuttgart 2001, ISBN 3-8062-1591-X
  • Rudolf Haensch, Capita provinciarum. Statthaltersitze und Provinzialverwaltung in der römischen Kaiserzeit. Zabern, Mainz 1997 (Kölner Forschungen, 7), ISBN 3-8053-1803-0
  • Claude Lepelley, Rom und das Reich 44 v. Chr.–260 n. Chr. Bd. 2. Die Regionen des Reiches. Teubner, München/Leipzig 2001, ISBN 3-598-77449-4
  • Eckhard Meyer-Zwiffelhoffer, Imperium Romanum. Die Geschichte der römischen Provinzen, C.H.Beck, München 2009 ISBN 978-3-406-56267-9
  • Raimund Schulz, Herrschaft und Regierung. Roms Regiment in den Provinzen in der Zeit der Republik. Schöningh, Paderborn [u.a.] 1997, ISBN 3-506-78207-X
  • Gabriele Wesch-Klein, Provincia. Okkupation und Verwaltung der Provinzen des Imperium Romanum von der Inbesitznahme Siziliens bis auf Diokletian. LIT, Wien 2008, ISBN 978-3-8258-0866-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Римска провинция
Spqrstone.jpg
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman province“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Римска_провинция&oldid=11165232“.