Тракия (римска провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тракия (Римска провинция))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тракия.

Тракия
—  Римска императорска провинция  —
 
46 сл.н.е. — 293 сл.н.е.  

Герб


Местоположение на Тракия (римска провинция)

Тракия, 125 г. сл. Хр.
Континент Европа
Столица Перинт
История Античност
Днес част от Флаг на България България
Флаг на Гърция Гърция
Флаг на Турция Турция
редактиране

Тракия (на латински: Рrovincia Thracia, на гръцки: ἐπαρχία Θρᾳκῶν) е провинция на Римската империя, сформирана през 46 г. сл. Хр., когато бившата държава на одрисите е анексирана от император Клавдий. Два века по-късно част от нея е преобразувана след административните реформи на Диоклециан.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Тракия е разположена в историко-географската област Тракия и има различни граници с течение на времето.[1] Първоначално тя обхваща планинската територия на Одриското царство: Родопите, Рила, Пирин, Витоша, Стара планина до река Цибрица. Освен това тя включва северните предпланини между основаните по-късно от император Траян градове Никополис ад Иструм и Марцианополис и равнините между тях и Черно, Мраморно и Егейско море. Към нея са придадени Егейското крайбрежие на изток от река Места с островите Тасос и Самотраки, които дотогава са в границите на провинция Македония. Към края на II век границата е изтеглена на юг по билото на Стара планина, като Никополис ад Иструм и Марцианополис остават в провинция Долна Мизия[1].

Първоначално Тракия се управлява от прокуратор, но после става сенатска провинция. Главният град е Перинт на Мраморно море, но най-голям град е Филипопол [1]. По време на административните реформи на Диоклециан (управлявал 284 – 305), територията на провинция Тракия е разделена на шест по-малки провинции: Тракия, Хемимонтус, Родопа, Европа, Мизия II и Малка Скития, принадлежащи към диоцез Тракия, който на свой ред е част от преторианска префектура на Изтока.

Римско завоевание[редактиране | редактиране на кода]

Римското завоевание на Балканския полуостров започва през 20-те години на III век пр.н.е. със завладяването на адриатическото крайбрежие и сломяването на съпротивата на илирите. Половин век по-късно през 148 пр.н.е римските легиони покоряват и древна Македония. В първите години от новата ера в долнодунавската област са настанени военни части (военен протекторат), а по-късно се образува провинция Мизия. Заедно с провинциите Македония и Ахая те се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и се управляват с декрети на римския император. Към тях са придадени градовете-колонии по западния бряг на Черно море, свързани с Мизия с тясна ивица по брега на река Дунав[2]. Превръщането на Тракия в прокураторска провинция променя характера и на Ахея и Македония, които вече не са гранични и стават отново сенатски провинции[2]. Тракийското Одриско царство известно време е клиентелистка държава на Рим, но след смъртта на Реметалк III през 46 г. сл. хр. е анексирано и се превръща в римска провинция Тракия. Официалният език в провинцията остава старогръцкият[2]. През 107 – 109 г. статутът на Тракия е сменен и тя също става сенатска провинция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в История на България, Том 1 – Първобитно-общинен и робовладелски строй. Траки. София, БАН, 1979. с. 282. Посетен на 26 юли 2016.
  2. а б в Шопова, Ирина. Тракийските земи през Римската епоха. // Посетен на 25 юли 2016.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]