Тракия (римска провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тракия (Римска провинция))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тракия.

Римската империя и провинция Тракия в 125 г.
Римският диоцез Тракия

Тракия е името на две провинции на Римската империя, едната създадена през 46 година сл.н.е., когато бившата тракийска държава е анексирана от император Клавдий (управлявал 41 – 54), а другата - с по-малка територия, е образувана след административните реформи на Диоклециан.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Провинция Тракия (официално provincia Thracia „Thracian province“, ἐπαρχία Θρᾳκῶν „епархия (диоцез) на траките“) е разположена в историко-географската област Тракия и има различни граници с течение на времето. [1] Първоначално обхваща територията на Одриското царство: Родопите, Рила, Пирин, Витоша, Стара планина от р. Цибрица и северните предпланини (включително територията между основаните по-късно от император Траян градове Никополис ад Иструм и Марцианополис) и равнините между тях и между Черно море, Мраморно море и Егейско море. Към нея са придадени Егейското крайбрежие на изток от р. Места с островите Тасос и Самотраки, които дотогава са в границите на провинция Македония. Към края на 2век границата е прекарана по билото на Стара планина, като Никополис ад Иструм и Марцианополис остават в Долна Мизия[1].

Първоначално Тракия се управлява от прокуратор, но после става сенатска провинция. Главният град е гр. Перинт, но най-голям град е Филипопол [1].

По време на административните реформи на Диоклециан (управлявал 284 – 305), територията на провинция Тракия е разделена на шест по-малки провинции: Тракия, Хемимонтус, Родопа, Европа, Мизия II и малка Скития, принадлежащи към диоцез Тракия, който на свой ред е част от преторианска префектура Ориент.

Римско завоевание[редактиране | редактиране на кода]

Римското завоевание на Балканския полуостров започва през 20-те години на 3 век пр.н.е. със завладяването на адриатическото крайбрежие и сломяването на съпротивата на илирите. Половин век по-късно римските легиони побеждават през 148 пр.н.е древна Македония. В първите години от нашата ера в долнодунавската област са настанени военни части (военен протекторат), а по-късно се образува провинция Мизия. Заедно с провинциите Македония и Ахея те се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и се управляват с декрети на римския император. Към тях са придадени градовете-колонии по западния бряг на Черно море, свързани с Мизия с тясна ивица по брега на р. Дунав[2].

Тракийското Одриско царство известно време е клиентелистка държава на Рим, но след смъртта на Реметалк III, през 45 – 46 г. сл. хр. е анексирано и се превръща в римска провинция Тракия. Тя включва Стара планина и прилежащите ѝ северни области, включително територията между основаните по-късно от император Траян градове Никополис ад Иструм и Марцианополис. Превръщането на Тракия в прокураторска провинция променя характера и на Ахея и Македония, които вече не са гранични и стават отново сенатски провинции[2].

Постепенно към територията на провинция Тракия са придадени Егейското крайбрежие на изток от р. Места с островите Тасос и Самотраки. Седалището на провинциалния управител е в Перинт на Мраморно море, но най-важен градски център е Филипополис. Официалният език в провинцията остава старогръцкият[2].

През 107 – 109 г. статутът на Тракия е сменен и тя става сенатска провинция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в История на България, Том 1 – Първобитно-общинен и робовладелски строй. Траки. София, БАН, 1979. с. 282. Посетен на 26 юли 2016.
  2. а б в Шопова, Ирина. Тракийските земи през Римската епоха. // Посетен на 25 юли 2016.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]