Древна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.
Древна Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство,[1] възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 640 пр.н.е. и съществувало до 148 пр.н.е.. Основното население са древните македони, чиято етническа принадлежност е спорна.
За пръв владетел на Македония се смята Пердика I. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела. За кратък период от време царството се превръща в хегемон на полуострова при царуването на Филип II Македонски и в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока.
Държавата е ликвидирана през 148 пр.н.е с римското завоевание на Балканите, което 200 г. по-късно приключило с покоряването и на тракийското Одриско царство и последвалото през 107 г. от н.е завоевание на земите на тракийските племена отвъд Дунав гети и даки.
