Крестони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кресто̀ни (на гръцки: Κρηστώνες, Γραστώνες[1]) е името на тракийско племе, населявало северните части на планината Дисорон (Круша) и северните склонове на Богданска планина в Югозападна Тракия (Гърция). Споменати са от Херодот[2], който в разказа си за похода на персийския цар Ксеркс I през Втората Гръко-персийска война казва още, че р. Хейдорос (или Ехейдорос - р. Галик) извира от крестонската земя[3]. Областта Крестония и крестоните са споменати и от Тукидид[4]. Херодот говори също и за град Крестон, населяван от пеласги[5], градът е споменат по-късно и от Стефан Византийски, цитиращ Хекатей и неговата „Обиколка на земята“[6]. Според Херодот по време на похода на Ксеркс племената на крестоните и бисалтите са управлявани от един владетел[7].

Известно е името на божеството Кандаон, смятан за бог на войната при крестоните. Не е известно дали това е същото божество, в което жителите на гр. Крестон се кълнат според Ликофрон и Стефан Византийски[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Делев, Петър. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр., УИ "Св.-Климент-Охридски", София, 2014, стр. 313
  2. Херодот V, 3; V, 5
  3. Херодот, VII, 124
  4. Тукидид, История на Пелопонеската война, II, 100; IV, 109
  5. Херодот I, 57
  6. Стефан Византийски, фрагмент 153
  7. „...Там и царят на бисалтите и крестонската земя – тракиец ...“ Херодот, VIII, 116
  8. „... Ликофрон [казва]: „да се закълнат в бога на Крестона.“ ...“ Стефан Византийски, фр. 153
     Портал „Македония“         Портал „Македония