Круша (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Круша.

Круша
Δύσωρο
Поглед към северните склонове на Круша от село Долни Порой
Поглед към северните склонове на Круша от село Долни Порой
Balkans 4087 cut kukushko.png
41.1947° с. ш. 22.9356° и. д.
Местоположение на картата на Кукушко
Общи данни
Местоположение  Гърция
Най-висок връх Круша
Надм. височина 860 m
Геология
Вид планина
Круша в Общомедия

Круша (на гръцки: Δύσωρο, Дисоро, старо и по-често употребявано Κρούσσια όρη, Крусия ори) е ниска планина в Гърция, в областта Егейска Македония.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Кукуш на запад и дем Синтика на североизток, между Бутковското езеро на изток и Дойранското езеро на запад. От Карадаг (Мавровуни),[1] която понякога е смятана за част от Круша,[2] е отделена от шийката Диасело (560 m).[1] На север седловина Дова тепе (306 m) я отделя от планината Беласица.[3] В края на XIX век в горите на Круша планина се правели въглища за продан в Сяр. По това време фауната не е била много богата – от дивеча се срещали зайци, вълци и лисици.[3]

Скалите на планината са гнайси и амфиболити.[1]

Официалното име Дисоро е нововъзродено антично име, употребено от Херодот. Не е ясно дали съвпада с Круша.[1]

Круша е част от мрежата от защитени зони по Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определена като орнитологично важно място (021). Бутковското езеро е влажна зона с международно значение и е записано в Рамсарската конвенция в 1974 година, а езерото с околността в 2003 година е обявено за национален парк. То също е включено в Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определено като орнитологично важно място (020).[1]

Изкачването на върха може да стане от пътя (600 m) от Кукуш (Килкис) на север към Шемница (Кендрико, 360 m) и Гара Порой (Родополи, 100 m).[4]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Круша Δύσσωρο 860 m[1]
Αλεπόρραχη 671 m[1]
Άσπρη Πέτρα 720 m[1]
Βράχος, Καγιάδες 579 m[1]
Γελαστή 622 m[1]
Λυκορράχη 660 m - 500 m[1]
Карадаг Μαυροβούνι, Καρά Νταγ 762 m[1]
Μαυροβούνι 680 m[1]
Карантепе Μαυροκορυφή, Καράν Τεπέ/Λόφος 782 m[1]
Μεγάλη Ράχη 522 m[1]
Μεσορράχη 733 m[1]
Πανόραμα 684 m[4]
Πανόραμα 6354 m[4]
Προφήτης Ηλίας 776 m[4]
Ресели Πύργος, Ρεσελή 767 m[4]
Сусамик Σησαμιά, Σουσαμνίκ 781 m[4]
Τρίκορφα 786 m - 700 m[4]
Φωλεά 818 m[4]
Χελώνα 580 m[4]
Ψωροκέφαλο 760 m[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 398. (на гръцки)
  2. Яранов, Димитър. Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. I. Обща част. София, Придворна печатница, 1938. с. 32.
  3. а б Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 35.
  4. а б в г д е ж з и к Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 399. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония