Круша (планина)
| Круша Δύσωρο | |
Поглед към северните склонове на Круша от село Долни Порой | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | |
| Най-висок връх | Круша |
| Надм. височина | 860 m |
| Геология | |
| Вид | планина |
| Круша в Общомедия | |
Круша (на гръцки: Δύσωρο, Дисоро, старо и по-често употребявано Κρούσσια όρη, Крусия ори) е ниска планина в Гърция, в областта Егейска Македония.[1][2] Това е най-северозападният масив от планинската верига Круша.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Кукуш на запад и дем Синтика на североизток, между Бутковското езеро на изток и Дойранското езеро на запад. От Карадаг (Мавровуни),[1] която понякога е смятана за част от Круша,[3] е отделена от хребета Диасело (560 m).[1] На север седловината Дова тепе (306 m) я отделя от планината Беласица.[4] В края на XIX век в горите на Круша планина се правели въглища за продан в Сяр. По това време фауната не е била много богата – от дивеча се срещали зайци, вълци и лисици.[4]
Скалите на планината са гнайси и амфиболити.[1]
Официалното име Дисоро е нововъзродено антично име, употребено от Херодот. Не е ясно дали съвпада с Круша.[1]
Круша е част от мрежата от защитени зони по Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определена като орнитологично важно място (021). Бутковското езеро е влажна зона с международно значение и е записано в Рамсарската конвенция в 1974 година, а езерото с околността в 2003 година е обявено за национален парк. То също е включено в Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определено като орнитологично важно място (020).[1]
Изкачването на върха може да стане от пътя (600 m) от Кукуш (Килкис) на север към Шемница (Кендрико, 360 m) и Гара Порой (Родополи, 100 m).[5]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Круша | Δύσσωρο | 860 m[1] | |
| Αλεπόρραχη | 671 m[1] | ||
| Άσπρη Πέτρα | 720 m[1] | ||
| Βράχος, Καγιάδες | 579 m[1] | ||
| Γελαστή | 622 m[1] | ||
| Λυκορράχη | 660 m - 500 m[1] | ||
| Карадаг | Μαυροβούνι, Καρά Νταγ | 762 m[1] | |
| Μαυροβούνι | 680 m[1] | ||
| Кара тепе | Μαυροκορυφή, Καράν Τεπέ/Λόφος | 782 m[1] | |
| Μεγάλη Ράχη | 522 m[1] | ||
| Μεσορράχη | 733 m[1] | ||
| Πανόραμα | 684 m[5] | ||
| Πανόραμα | 635 m[5] | ||
| Προφήτης Ηλίας | 776 m[5] | ||
| Ресели | Πύργος, Ρεσελή | 767 m[5] | |
| Сусамник | Σησαμιά, Σουσαμνίκ | 781 m[5] | ЮЗ от Бутково[2] |
| Τρίκορφα | 786 m - 700 m[5] | ||
| Φωλεά | 818 m[5] | ||
| Χελώνα | 580 m[5] | ||
| Ψωροκέφαλο | 760 m[5] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 398. (на гръцки)
- 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Яранов, Димитър. Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. I. Обща част. София, Придворна печатница, 1938. с. 32.
- 1 2 Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 35.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 399. (на гръцки)
| |||||||