Щудер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щудер
Άγιος Παύλος
Поглед към Щудер от района на село Карлъково
Поглед към Щудер от района на село Карлъково
Balkans 4087 cut dramsko.png
41.2693° с. ш. 23.8438° и. д.
Местоположение на картата на Драмско
Общи данни
Местоположение  Гърция
Надм. височина 1768 m
Подробна карта
Bulgaria geographic map Slavyanka Stargatch Bozdag bg.svg
Поглед към Щудер от Елеската котловина

Щу̀дер или Калапо̀тската планина или Сиври тепе или Карачам (на гръцки: Άγιος Παύλος, Агиос Павлос) е малка планина в Егейска Македония, Гърция, част от Боздаг (Фалакро).[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По Щудер минава границата между дем Неврокоп на север и Просечен (Просоцани) на юг. Тя представлява малък и къс планински гребен, който свързва Сминица (Меникио) на запад с Боздаг (Фалакро) на изток.[2] На изток е отделена от същинския Боздаг с Ружденския проход. На запад е Калапотския проход и Елеската котловина (540 m). В южното подножие е село Калапот (Панорама). На север Ружденският проход (820 m) го отделя от Шилка. В северното подножие са селата Елес (Охиро) и Руждене (Гранитис)[1]

Най-високата ѝ точка е връх Щудер - 1768 m, който дава и името на планината.[2] В южната му част е пещерата Маара.[1]

Скалите на планината са кристални варовици, мрамор и конгломерати.[1]

Изкачването до върха може да се направи от селищата Нови Калапот (140 m), Калапот (560 m) и Руждене (780 m) pd около 3,30 часа.[1]

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Името на планината Щудер е производно на старобългарското штюдъ, образ, форма, вид, образувано като зъб-ер или по-вероятно от старобългарското штоудъ, штоудовинъ, щюдовинъ.[3] Едно от турските имена Карачам произхожда от турското Karaçam, черен бор.[4]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Щудер или Сиври тепе Άγιος Παύλος, Φαλακρό, Σιβρί Τεπέ 1769 m[1]
Свети Петър Άγιος Πέτρος 1382 m[1] на главното било в И част
Свети Петър Άγιος Πέτρος, Προφήτης Ηλίας 1018 m[1] в С част, над входа на Ружденския проход
Арнаут Мадралар Αντέρεισμα Θεοδωρίδη, Ξηροβούνι, Αρναούτ Μαντραλάρ, Αρναούτ Μαντραλάς 1132 m[1] в С част, СИ от Щудер
Върхара, Истимен Исте Βράχαρα 1280 m[1] на главното било
Κερασιές 1406 m - 1226 m[1] на главното било в ЮИ част
Κερτέλ Λόφος 1326 m[1]
Главица Κεφαλάκ, Γκλαβίτσα 1079 m[1] в ЮЗ част, ЮИ над Калапот
Цоландико Λοχαγού Ρογκάκου, Τσολάτσιτο, Τσολάτσικο, Τσολάντσικο 1333 m[1] в И част
Μαύρος Λόγγος 1405 m[1] на главното било в ЮИ част
Магур Ραβδί, Μαγκούφ Λόφος 1445 m[1] на главното било, между Свети Петър на И и Щудер на З
Куз баир, Казан Σπουργίτης, Κους Λόφος, Καζάνη 1093 m[1] на главното било в ЮИ част
Τραπέζι 1563 m[1] на главното било И от Щудер
Φουντουκιές 1285 m[1]
Гурелова Γκουρέλοβα 960 m[1] в И част
Елмалук, Елманлук Ελμαυλούκ 960 m[1] в ЮЗ част
Кръст Κρέστη, Κρέσνη 882 m[1] в З част, на Долно Броди
Дисавли Μεγάλη Ράχη, Ντάσαβλι 902 m - 790 m[1] в ЮЗ част
Лисе Οχυρό, Λίσε/Λίσσε, Λύσε/Λύσσε 773 m[1] И над Лисе
Киреч Τούμπα, Κίρετς Λόφος 520 m[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 360. (на гръцки)
  2. а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 223.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония