Направо към съдържанието

Щудер

Щудер
Άγιος Παύλος
Поглед към Щудер от района на село Карлъково
Поглед към Щудер от района на село Карлъково
41.2693° с. ш. 23.8438° и. д.
Местоположение на картата на Драмско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отБоздаг
Най-висок връхЩудер
Надм. височина1768 m
Подробна карта
Поглед към Щудер от Елеската котловина

Щу̀дер, още Калапо̀тската планина, Сиври тепе или Карачам (на гръцки: Άγιος Παύλος, Агиос Павлос), е малка планина в Егейска Македония, Гърция, част от Боздаг (Фалакро).[1]

По Щудер минава границата между дем Неврокоп на север и Просечен (Просоцани) на юг. Тя представлява малък и къс планински гребен, който свързва Сминица (Меникио) на запад с Боздаг (Фалакро) на изток.[2] На изток е отделена от същинския Боздаг с Ружденския проход. На запад е Калапотския проход и Елеската котловина (540 m). В южното подножие е село Калапот (Панорама). На север Ружденският проход (820 m) го отделя от Шилка. В северното подножие са селата Елес (Охиро) и Руждене (Гранитис)[1]

Най-високата ѝ точка е връх Щудер - 1768 m, който дава и името на планината.[2] В южната му част е пещерата Маара.[1]

Скалите на планината са кристални варовици, мрамор и конгломерати.[1]

Изкачването до върха може да се направи от селищата Нови Калапот (140 m), Калапот (560 m) и Руждене (780 m) за около 3,30 часа.[1]

Етимология на името

[редактиране | редактиране на кода]

Името на планината Щудер е производно на старобългарското штюдъ, образ, форма, вид, образувано като зъб-ер или по-вероятно от старобългарското , , .[3] Едно от турските имена Карачам произхожда от турското Karaçam, черен бор.[4]

Върхове
ИмеИмеВисочинаМестоположение
Щудер или Сиври тепеΆγιος Παύλος, Φαλακρό, Σιβρί Τεπέ1769 m[1]
Свети ПетърΆγιος Πέτρος1382 m[1]на главното било в И част
Свети ПетърΆγιος Πέτρος, Προφήτης Ηλίας1018 m[1]в С част, над входа на Ружденския проход
Арнаут МадраларΑντέρεισμα Θεοδωρίδη, Ξηροβούνι, Αρναούτ Μαντραλάρ, Αρναούτ Μαντραλάς1132 m[1]в С част, СИ от Щудер
Върхара, Истимен ИстеΒράχαρα1280 m[1]на главното било
Κερασιές1406 m - 1226 m[1]на главното било в ЮИ част
Κερτέλ Λόφος1326 m[1]
ГлавицаΚεφαλάκ, Γκλαβίτσα1079 m[1]в ЮЗ част, ЮИ над Калапот
ЧолачетоΛοχαγού Ρογκάκου, Τσολάτσιτο, Τσολάτσικο, Τσολάντσικο1333 m[1]в И част
Μαύρος Λόγγος1405 m[1]на главното било в ЮИ част
МагурΡαβδί, Μαγκούφ Λόφος1445 m[1]на главното било, между Свети Петър на И и Щудер на З
Куз баир, КазанΣπουργίτης, Κους Λόφος, Καζάνη1093 m[1]на главното било в ЮИ част
ТрапезаΤραπέζι1563 m[1]на главното било И от Щудер
Φουντουκιές1285 m[1]
ГуреловаΓκουρέλοβα960 m[1]в И част
Елмалук, ЕлманлукΕλμαυλούκ960 m[1]в ЮЗ част
КръстΚρέστη, Κρέσνη882 m[1]в З част, на Долно Броди
ДисавлиΜεγάλη Ράχη, Ντάσαβλι902 m - 790 m[1]в ЮЗ част
ЛисеΟχυρό, Λίσε/Λίσσε, Λύσε/Λύσσε773 m[1]И над Лисе
КиречΤούμπα, Κίρετς Λόφος520 m[1]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 360. (на гръцки)
  2. 1 2 Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 223.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.