Щудер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Щудер
Άγιος Παύλος
Поглед към Щудер от района на село Карлъково
Поглед към Щудер от района на село Карлъково
Balkans 4087 cut dramsko.png
41.2693° с. ш. 23.8438° и. д.
Местоположение на картата на Драмско
Общи данни
МестоположениеFlag of Greece.svg Гърция
Надм. височина1768 m
Подробна карта
Bulgaria geographic map Slavyanka Stargatch Bozdag bg.svg
Поглед към Щудер от Елеската котловина

Щу̀дер или Калапо̀тската планина или Сиври тепе или Карачам (на гръцки: Άγιος Παύλος, Агиос Павлос) е малка планина в Егейска Македония, Гърция, част от Боздаг (Фалакро).[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По Щудер минава границата между дем Неврокоп на север и Просечен (Просоцани) на юг. Тя представлява малък и къс планински гребен, който свързва Сминица (Меникио) на запад с Боздаг (Фалакро) на изток.[2] На изток е отделена от същинския Боздаг с Ружденския проход. На запад е Калапотския проход и Елеската котловина (540 m). В южното подножие е село Калапот (Панорама). На север Ружденският проход (820 m) го отделя от Шилка. В северното подножие са селата Елес (Охиро) и Руждене (Гранитис)[1]

Най-високата ѝ точка е връх Щудер - 1768 m, който дава и името на планината.[2] В южната му част е пещерата Маара.[1]

Скалите на планината са кристални варовици, мрамор и конгломерати.[1]

Изкачването до върха може да се направи от селищата Нови Калапот (140 m), Калапот (560 m) и Руждене (780 m) pd около 3,30 часа.[1]

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Името на планината Щудер е производно на старобългарското штюдъ, образ, форма, вид, образувано като зъб-ер или по-вероятно от старобългарското штоудъ, штоудовинъ, щюдовинъ.[3] Едно от турските имена Карачам произхожда от турското Karaçam, черен бор.[4]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Щудер или Сиври тепе Άγιος Παύλος, Φαλακρό, Σιβρί Τεπέ 1769 m[1]
Свети Петър Άγιος Πέτρος 1382 m[1] на главното било в И част
Свети Петър Άγιος Πέτρος, Προφήτης Ηλίας 1018 m[1] в С част, над входа на Ружденския проход
Арнаут Мадралар Αντέρεισμα Θεοδωρίδη, Ξηροβούνι, Αρναούτ Μαντραλάρ, Αρναούτ Μαντραλάς 1132 m[1] в С част, СИ от Щудер
Върхара, Истимен Исте Βράχαρα 1280 m[1] на главното било
Κερασιές 1406 m - 1226 m[1] на главното било в ЮИ част
Κερτέλ Λόφος 1326 m[1]
Главица Κεφαλάκ, Γκλαβίτσα 1079 m[1] в ЮЗ част, ЮИ над Калапот
Чолачето Λοχαγού Ρογκάκου, Τσολάτσιτο, Τσολάτσικο, Τσολάντσικο 1333 m[1] в И част
Μαύρος Λόγγος 1405 m[1] на главното било в ЮИ част
Магур Ραβδί, Μαγκούφ Λόφος 1445 m[1] на главното било, между Свети Петър на И и Щудер на З
Куз баир, Казан Σπουργίτης, Κους Λόφος, Καζάνη 1093 m[1] на главното било в ЮИ част
Трапеза Τραπέζι 1563 m[1] на главното било И от Щудер
Φουντουκιές 1285 m[1]
Гурелова Γκουρέλοβα 960 m[1] в И част
Елмалук, Елманлук Ελμαυλούκ 960 m[1] в ЮЗ част
Кръст Κρέστη, Κρέσνη 882 m[1] в З част, на Долно Броди
Дисавли Μεγάλη Ράχη, Ντάσαβλι 902 m - 790 m[1] в ЮЗ част
Лисе Οχυρό, Λίσε/Λίσσε, Λύσε/Λύσσε 773 m[1] И над Лисе
Киреч Τούμπα, Κίρετς Λόφος 520 m[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 360. (на гръцки)
  2. а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 223.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.