Направо към съдържанието

Калапот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Панорама.
Калапот
Πανόραμα
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Гърция
41.2446° с. ш. 23.8195° и. д.
Калапот
Източна Македония и Тракия
41.2446° с. ш. 23.8195° и. д.
Калапот
Драмско
41.2446° с. ш. 23.8195° и. д.
Калапот
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина560 m
Население20 души (2021 г.)
Калапот в Общомедия

Калапо̀т (на гръцки: Πανόραμα, Панорама, до 1953 година: Καλαπότι, Калапоти, катаревуса: Καλαπότιον, Калапотион[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 560 m надморскак височина,[2] на 20 km северозападно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в прохода, отделящ планината Щудер (Агиос Павлос) от Сминица (Меникио) и Драмското от Елеското поле.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов най-вероятното обяснение на името е от гръцкото καλαπόδι, калъп за обувки, вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Сминица. Възможно е и да е от καλός, хубав и πόδι, крак или οδόι, пътища – през селото е минавал стар римски път от Неврокоп за Долно Броди и Зъхна. Жителското име е калапо̀жденин, калапо̀жденка, калапо̀ждене[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Стенопис на Св. св. Кирил и Методий с изтрити надписи на български език, държащи кирилицата, която също е заличена от църквата „Свети Димитър“, 1874 година

Старото местно население на Калапот е дервенджийско, чисто българско. До към първата половина на XIX век в селото е развито железодобиването, но сведенията за това са твърде оскъдни. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство.[4]

През втората половина на XIX век селото е част от казата Зъхна на Серския санджак. В 1841 година е изградени църквата „Успение Богородично“.[5] Гръцка статистика от 1866 година показва Калаподи (Καλαπόδι) като село с 1550 жители православни българи.[6] В 1865 е построена църквата „Свети Димитър“, която е изписана в 1874 година.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Калапот (Kalapot) е посочено като село с 328 домакинства и 1000 жители българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Калапод като село с 240 български къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Калапот, голямо село, разположено между Щудер и Шминица, клонове от Боздаг; на С от Зиляхово 3 часа, в един тесен проход, през който се минува за Елес и други неврокопски села. Главно занимание на жителите е кираджилък. Ражда се грозде, от което има за изнасяне. Най-добрата църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Има още 8 други църкви. До селото нов манастир „Св. Димитър“. Училището смесено с 20 ученика. Двуетажно прекрасно здание. 440 къщи само българе.[10] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Калапот брои 2500 жители българи.[11] Всички жители на Калапот в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калапот (Kalapot) има 3200 българи екзархисти и работи българско начално училище с 2 учители и 129 ученици.[12]

В миналото Калапот е било село на черкви и манастири – 8 на брой. Манастири имало в околовръст навсякъде, но най-голям от тях бил „Свети Димитър“, построен със средства на казата.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците,[14] а голяма част от местните българи се спасяват в България.[15] Според гръцката статистика, през 1913 година в Калапот (Καλαπότι) живеят 168 души.[16] След войната селото остава в Гърция.

През 1916 – 1918 година Калапот е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 380 жители и 83 къщи. През пролетта на същата година в селото работят двама свещеници, функционира и манастир.[17]

През 1913 и 1918 година почти цялото население завинаги се изселва в България, като там остават само 2 – 3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот има в Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен Калапотска махала.[18] След Търлиския инцидент в 1924 година още 55 души бягат в България.[2] В 20-те години на мястото на изселилите се българи са заселени 46 гърцки бежански семейства със 161 души.[2] В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско с 46 бежански семейства със 164 жители.[19] В селото се заселват още гърци бежанци от околните села.[2]

След края на българското управление (1941 – 1944), в 1945 – 1946 година има нова емиграционна вълна към България. По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) населението е изселено във вътрешността на страната и след нормализацията се връща само част.[2] В 1953 година селото е прекръстено на Панорама.[20] От 60-те години започва масово изселване към големите градове.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Калапот на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Каин Бунар[21] Καΐν Μπουνάρ Пурнария Πουρνάρια[22] местност в Сминица на З от Калапот[21]
Долно Черешово[21] Κάτω Τσερέσοβα Като Керасия Κάτω Κερασιά[22] ниви в Сминица на З от Калапот,[21] изведено от череша по същия начин както и Крушево[23]
Горно Черешово[21] Άνω Τσερέσοβα Ано Керасия Άνω Κερασιά[22] ниви в Сминица на З от Калапот,[21] изведено от череша по същия начин както и Крушево[23]
Равеница[21] Ραβενίτσα Ипсома Аврамиди Ύψωμα Άβραμίδη[22] връх в Сминица на Ю от Калапот[21]
Главица[21] или Главице[24] Γκλαβίτσα Кефалаки Κεφαλάκι[22] склон и горичка[24] в Щудер на Ю от Калапот,[21] умалително от глава, връх с обла форма[24]
Куз баир[21] Κούζ Μπαΐρ Скиерон Σκιερόν[22] гора в Щудер на С от Калапот[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 168[2] 258[2] 256[2] 597[2] 288[2] 323[2] 54[2] 33[2] 78[2] 89 42 20

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Калапот
  • Ангел Петров Милитиев (1858 – 1937), български революционер от ВМОК
  • Ангел Петков Ласин (1887 – 1960) син на Петко Ласин, участвал в боевете за Битола през Първата световна война, останал в плен седем години в Марсилия, Франция.
  • Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20 (24)-годишен, земеделец, IV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • Георги Дерменджиев (1906 – ?), български революционер от ВМРО
  • Георги Пандев – Миздрахи (1869 – 1929), български революционер от ВМОРО
  • Георги Кемалов (1889 – 1923), деец на БЗНС
  • Георги Кильов – Правото (1884 – 1925), български комунист
  • Георги Попатанасов (1884 – 1923), български революционер и деец на БЗНС
  • Димитър Ардалиев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, надничар, основно образование, 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[26]
  • Димитър Каракузов (? – 6 юли 1906), деец на ВМОРО, загинал при атентат срещу гръцкото казино в Драма, в който участват Пейо Гарвалов и Димо Попигнатов[27]
  • Димитър Кемалов (1899 – 1923), деец на БЗНС
  • Димитър Попангелов, български духовник
  • Иван Костов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[28]
  • Иван Милушев (1893 – 1932), български революционер
  • Иван Перков (1891 – 1988), македоно-одрински опълченец, земеделец, основно образование, 3 рота на 14 Воденска дружина
  • Илия Михайлов Илчев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[29]
  • Кирил Кемалов (1906 – 1973), деец на БЗНС
  • Костадин Дерменджиев (? – 1923), деец на БЗНС
  • Костадин Попиванов (? – 1923), деец на БЗНС
  • Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година[30]
  • Никола Геров (1878 – 1972), български духовник и революционер
  • Никола Попов, български учител, възпитаник на Солунската българска гимназия, комунист до Септемврийското въстание, след което преминава към ВМРО, учител в Мусомища, а след 1941 година в родното си село, умира от рак преди 1944 г.[31]
  • Петко Ласин (ок. 1850 – 1910) посрещал в дома си Гоце Делчев и Яне Сандански
  • Тодор Ангелов, македоно-одрински опълченец, основно образование, жител на Валовища, четата на Стойо Хаджиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[32]
  • Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 4 битолска дружина[33]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 167. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  4. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  5. ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  6. ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. ↑ Μονή Αγίου Δημητρίου Πανόραμα – Δράμας // e-CITYmap DRAMA. Архивиран от оригинала на 2014-10-18. Посетен на 17 октомври 2014.
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
  9. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  10. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1 – 2.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849 – 850.
  14. ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  15. ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
  16. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  17. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105-106.
  18. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
  19. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  23. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  24. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 98.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  27. ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184 – 185.
  28. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  31. ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 16 – 17. Посетен на 15 декември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Калапот&oldid=12590681“.