Калапот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панорама.

Калапот
Πανόραμα
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 754 m
Население 89 души (2001)
Пощенски код 662 00
Телефонен код 25220
Калапот в Общомедия

Калапо̀т (на гръцки: Πανόραμα, Панорама, до 1953 Καλαπότι, Калапоти, катаревуса Καλαπότιον, Калапотион[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 89 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 20 километра северозападно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в прохода, отделящ планината Щудер (Агиос Павлос) от Змийница (Меникио) и Драмското от Елеското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов най-вероятното обяснение на името е от гръцкото καλαπόδι, калъп за обувки, вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Змийница. Възможно е и да е от καλός, хубав и πόδι, крак или οδόι, пътища - през селото е минавал стар римски път от Неврокоп за Долно Броди и Зъхна. Жителското име е калапо̀жденин, калапо̀жденка, калапо̀ждене[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Фреска на Св. св. Кирил и Методий с изтрити надписи на български език, държащи кирилицата, която също е заличена от църквата „Свети Димитър“, 1874 година

Старото местно население на Калапот е дервенджийско, чисто българско. До към първата половина на XIX век в селото е развито железодобиването, но сведенията за това са твърде оскъдни. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство.[3]

През втората половина на XIX век селото е част от казата Зъхна на Серския санджак. В 1841 година е изградени църквата „Успение Богородично“.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Калаподи (Καλαπόδι) като село с 1550 жители православни българи.[5] В 1865 е построена църквата „Свети Димитър“, която е изписана в 1874 година.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Калапот (Kalapot) е посочено като село с 328 домакинства и 1000 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Калапод като село с 240 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Калапот, голямо село, разположено между Щудер и Шминица, клонове от Боздаг; на С от Зиляхово 3 часа, в един тесен проход, през който се минува за Елес и други неврокопски села. Главно занимание на жителите е кираджилък. Ражда се грозде, от което има за изнасяне. Най-добрата църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Има още 8 други църкви. До селото нов манастир „Св. Димитър“. Училището смесено с 20 ученика. Двуетажно прекрасно здание. 440 къщи само българе.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Калапот брои 2500 жители българи.[10] Всички жители на Калапот в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калапот (Kalapot) има 3200 българи екзархисти и работи българско начално училище с 2 учители и 129 ученици.[11]

В миналото Калапот е било село на черкви и манастири – 8 на брой. Манастири имало в околовръст навсякъде, но най-голям от тях бил „Свети Димитър“, построен със средства на казата.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците,[13] а голяма част от местните българи се спасяват в България.[14] Според гръцката статистика, през 1913 година в Калапот (Καλαπότι) живеят 168 души.[15] След войната селото остава в Гърция.

През 1916-1918 година Калапот е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 380 жители и 83 къщи. През пролетта на същата година в селото работят двама свещеници, функционира и манастир.[16]

През 1913 и 1918 година почти цялото население завинаги се изселва в България, като там остават само 2-3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот днес има в Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен Калапотска махала.[17] В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско с 46 бежански семейства със 164 жители.[18] В 1953 година селото е прекръстено на Панорама.[19]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калапот
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Петров Милитиев (1858 - 1937), български революционер от ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Петков Ласин (1887 – 1960) син на Петко Ласин, участвал в боевете за Битола през Първата световна война, останал в плен седем години в Марсилия, Франция.
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20 (24)-годишен, земеделец, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дерменджиев (1906 - ?), български революционер от ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Пандев – Миздрахи (1869 - 1929), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кемалов (1889 – 1923), деец на БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кильов - Правото (1884 – 1925), български комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попатанасов (1884 – 1923), български революционер и деец на БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ардалиев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, надничар, основно образование, 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Каракузов (? – 6 юли 1906), деец на ВМОРО, загинал при атентат срещу гръцкото казино в Драма, в който участват Пейо Гавралов и Димо Попигнатов[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кемалов (1899 – 1923), деец на БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попангелов, български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Милушев (1893 - 1932), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Михайлов Илчев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Дерменджиев (? – 1923), деец на БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Попиванов (? – 1923), деец на БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Геров (1878 – 1972), български духовник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов, български учител, възпитаник на Солунската българска гимназия, комунист до Септемврийското въстание, след което преминава към ВМРО, учител в Мусомища, а след 1941 година в родното си село, умира от рак преди 1944 г.[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Ласин (ок. 1850 – 1910) посрещал в дома си Гоце Делчев и Яне Сандански
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Ангелов, македоно-одрински опълченец, основно образование, жител на Валовища, четата на Стойо Хаджиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 4 битолска дружина[27]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  3. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  4. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  5. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Μονή Αγίου Δημητρίου Πανόραμα – Δράμας. // e-CITYmap DRAMA. Посетен на 17 октомври 2014. Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine.
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1-2.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849 – 850.
  13. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  14. Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  16. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105-106.
  17. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
  18. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  19. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  22. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184-185.
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  25. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 16 – 17. Посетен на 15 декември 2013 г.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония