Калапот
Вижте пояснителната страница за други значения на Панорама.
|
Калапот Πανόραμα |
|
|---|---|
 Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле |
|
  Калапот  Калапот |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 754 m |
| Население (2001) | 89 души |
| Пощенски код | 662 00 |
| Телефонен код | 25220 |
| Калапот в Общомедия | |
Калапо̀т (на гръцки: Πανόραμα, Панорама, до 1953 Καλαπότι, Калапоти, катаревуса Καλαπότιον, Калапотион[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 89 души (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 20 километра северозападно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в прохода, отделящ планината Щудер (Агиос Павлос) от Змийница (Меникио) и Драмското от Елеското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов най-вероятното обяснение на името е от гръцкото καλαπόδι, калъп за обувки, вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Змийница. Възможно е и да е от καλός, хубав и πόδι, крак или οδόι, пътища - през селото е минавал стар римски път от Неврокоп за Долно Броди и Зъхна. Жителското име е калапо̀жденин, калапо̀жденка, калапо̀ждене[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Старото местно население на Калапот е дервенджийско, чисто българско. До към първата половина на XIX век в селото е развито железодобиването, но сведенията за това са твърде оскъдни. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство.[3]
През втората половина на XIX век селото е част от казата Зъхна на Серския санджак. В 1841 година е изградени църквата „Успение Богородично“.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Калаподи (Καλαπόδι) като село с 1550 жители православни българи.[5] В 1865 е построена църквата „Свети Димитър“, която е изписана в 1874 година.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Калапот (Kalapot) е посочено като село с 328 домакинства и 1000 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Калапод като село с 240 български къщи.[8]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Калапот, голямо село, разположено между Щудер и Шминица, клонове от Боздаг; на С от Зиляхово 3 часа, в един тесен проход, през който се минува за Елес и други неврокопски села. Главно занимание на жителите е кираджилък. Ражда се грозде, от което има за изнасяне. Най-добрата църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Има още 8 други църкви. До селото нов манастир „Св. Димитър“. Училището смесено с 20 ученика. Двуетажно прекрасно здание. 440 къщи само българе.[9] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Калапот брои 2500 жители българи.[10] Всички жители на Калапот в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калапот (Kalapot) има 3200 българи екзархисти и работи българско начално училище с 2 учители и 129 ученици.[11]
В миналото Калапот е било село на черкви и манастири – 8 на брой. Манастири имало в околовръст навсякъде, но най-голям от тях бил „Свети Димитър“, построен със средства на казата.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците[14], а голяма част от местните българи се спасяват в България.[15] Според гръцката статистика, през 1913 година в Калапот (Καλαπότι) живеят 168 души.[16] След войната селото остава в Гърция.
През 1916-1918 година Калапот е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 380 жители и 83 къщи. През пролетта на същата година в селото работят двама свещеници, функционира и манастир.[17]
През 1913 и 1918 година почти цялото население завинаги се изселва в България, като там остават само 2-3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот днес има в Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен Калапотска махала.[18] В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско със 46 бежански семейства със 164 жители.[19] В 1953 година селото е прекръстено на Панорама.[20]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Калапот
Петко Ласин (ок. 1850 – 1910) посрещал в дома си Гоце Делчев и Яне Сандански- Ангел Петков Ласин (1887 – 1960) син на Петко Ласин, участвал в боевете за Битола през Първата световна война, останал в плен в Марсилия, Франция цели 7 години.
- Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20 (24)-годишен, земеделец, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[21]
- Георги Динков Пандев – Миздрахи[22] (или Димков, 1869 – 3 август 1929), деец на ВМОРО, избран за касиер на Драмския околийски революционен комитет, разположен в село Просечен на ІІ конгрес на Драмската революционна околия през октомври 1907 година[23][24]
- Георги Кильов - Правото (1884 – 1925), български комунист
- Георги Попатанасов (1884 – 1923), български революционер и деец на БЗНС
- Димитър Ардалиев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, надничар, основно образование, 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[25]
- Димитър Каракузов (? – 6 юли 1906), деец на ВМОРО, загинал при атентат срещу гръцкото казино в Драма, в който участват Пейо Гавралов и Димо Попигнатов[26]
- Димитър Кемалов (1899 – 1923), деец на БЗНС
- Димитър Попангелов, български духовник
- Иван Милушев (1893 - 1932), български революционер
- Илия Михайлов Илчев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[27]
- Костадин Попиванов (? – 1923), деец на БЗНС
- Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година[28]
- Никола Геров (1878 – 1972), български духовник и революционер
- Никола Попов, български учител, възпитаник на Солунската българска гимназия, комунист до Септемврийското въстание, след което преминава към ВМРО, учител в Мусомища, а след 1941 година в родното си село, умира от рак преди 1944 г.[29]
- Тодор Ангелов, македоно-одрински опълченец, основно образование, жител на Валовища, четата на Стойо Хаджиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[30]
- Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 4 битолска дружина[31]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Яна Димитрова Иванова от с. Калапот, Драмско, Егейска Македония - "Спомени", Неврокоп (Гоце Делчев), 1984 година
- ((bg)) Калапот гнездото на Ласини
- ((el)) Калапот на сайта на дем Просечен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Παλαιόν Καλαπότιον -- Πανόραμα
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 131.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр.18.
- ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Μονή Αγίου Δημητρίου Πανόραμα – Δράμας. // e-CITYmap DRAMA. Посетен на 17 октомври 2014.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 1-2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
- ↑ Иванов, Йордан Н. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр. 18.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849 – 850.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105-106.
- ↑ Иванов, Йордан Н. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр.19.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49, 123.
- ↑ Парцел 22. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184-185.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
- ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 16 – 17. Посетен на 15 декември 2013 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
Портал „
