Калапот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панорама.

Калапот
Πανόραμα
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 754 m
Население (2001) 89 души
Пощенски код 662 00
Телефонен код 25220
Калапот в Общомедия

Калапо̀т (на гръцки: Πανόραμα, Панорама, до 1953 Καλαπότι, Калапоти, катаревуса Καλαπότιον, Калапотион[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 89 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 20 километра северозападно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в прохода, отделящ планината Щудер (Агиос Павлос) от Змийница (Меникио) и Драмското от Елеското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов най-вероятното обяснение на името е от гръцкото καλαπόδι, калъп за обувки, вероятно свързано с географията - селото е в дълбок дол между Щудер и Змийница. Възможно е и да е от καλός, хубав и πόδι, крак или οδόι, пътища - през селото е минавал стар римски път от Неврокоп за Долно Броди и Зъхна. Жителското име е калапо̀жденин, калапо̀жденка, калапо̀ждене[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Фреска на Св. св. Кирил и Методий с изтрити надписи на български език, държащи кирилицата, която също е заличена от църквата „Свети Димитър“, 1874 година

Старото местно население на Калапот е дервенджийско, чисто българско. До към първата половина на 19 век в селото е развито железодобиването, но сведенията за това са твърде оскъдни. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии - свидетелство за развито през средновековието рударство.[3]

През втората половина на XIX век селото е част от казата Зъхна на Серския санджак. В 1841 година е изградени църквата „Успение Богородично“.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Калаподи (Καλαπόδι) като село с 1 550 жители православни българи.[5] В 1865 е построена църквата „Свети Димитър“, която е изписана в 1874 година.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Калапот (Kalapot) е посочено като село с 328 домакинства и 1000 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Калапод като село с 240 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Калапот, голямо село, разположено между Щудер и Шминица, клонове от Боздаг; на С от Зиляхово 3 часа, в един тесен проход, през който се минува за Елес и други неврокопски села. Главно занимание на жителите е кираджилък. Ражда се грозде, от което има за изнасяне. Най-добрата църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Има още 8 други църкви. До селото нов манастир „Св. Димитър“. Училището смесено с 20 ученика. Двуетажно прекрасно здание. 440 къщи само българе.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Калапот брои 2 500 жители българи.[10] Всички жители на Калапот в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калапот (Kalapot) има 3 200 българи екзархисти и работи българско начално училище с 2 учители и 129 ученици.[11]

В миналото Калапот е било село на черкви и манастири - 8 на брой. Манастири имало в околовръст навсякъде, но най-голям от тях бил „Свети Димитър“, построен със средства на казата.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците[14], а голяма част от местните българи се спасяват в България.[15] Според гръцката статистика, през 1913 година в Калапот (Καλαπότι) живеят 168 души.[16] След войната селото остава в Гърция.

През 1916-1918 година Калапот е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 380 жители и 83 къщи. През пролетта на същата година в селото работят двама свещеници, функционира и манастир.[17]

През 1913 и 1918 година почти цялото население завинаги се изселва в България, като там остават само 2-3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот днес има в Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен Калапотска махала.[18] В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско със 46 бежански семейства със 164 жители.[19] В 1953 година селото е прекръстено на Панорама.[20]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калапот
  • България Петко Ласин (ок. 1850 - 1910) посрещал в дома си Гоце Делчев и Яне Сандански
  • България Ангел Петков Ласин (1887 - 1960) син на Петко Ласин, участвал в боевете за Битола през Първата световна война, останал в плен в Марсилия, Франция цели 7 години.
  • България Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20 (24)-годишен, земеделец, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[21]
  • България Георги Динков Пандев - Миздрахи[22] (или Димков, 1869 - 3 август 1929), деец на ВМОРО, избран за касиер на Драмския околийски революционен комитет, разположен в село Просечен на ІІ конгрес на Драмската революционна околия през октомври 1907 година[23][24]
  • България Георги Кильов - Правото (1884 - 1925), български комунист
  • България Димитър Ардалиев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, надничар, основно образование, 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[25]
  • България Димитър Каракузов (? - 6 юли 1906), деец на ВМОРО, загинал при атентат срещу гръцкото казино в Драма, в който участват Пейо Гавралов и Димо Попигнатов[26]
  • България Димитър Кемалов (1899 - 1923), деец на БЗНС
  • България Димитър Попангелов, български духовник
  • България Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, земеделец, основно образование, 3 рота на 14 воденска дружина[27]
  • България Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година[28]
  • България Никола Геров (1878 - 1972), български духовник и революционер
  • България Никола Попов, български учител, възпитаник на Солунската българска гимназия, комунист до Септемврийското въстание, след което преминава към ВМРО, учител в Мусомища, а след 1941 година в родното си село, умира от рак преди 1944 г.[29]
  • България Тодор Ангелов, македоно-одрински опълченец, основно образование, жител на Валовища, четата на Стойо Хаджиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[30]
  • България Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 4 битолска дружина[31]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Παλαιόν Καλαπότιον -- Πανόραμα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 131.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр.18.
  4. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 2014-11-14.
  5. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Μονή Αγίου Δημητρίου Πανόραμα – Δράμας. // e-CITYmap DRAMA. Посетен на 2014-10-17.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  8. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 1-2.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 182.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
  12. Иванов, Йордан Н. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр. 18.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849 - 850.
  14. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  15. Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-03.
  17. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105-106.
  18. Иванов, Йордан Н. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр.19.
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  20. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  22. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49, 123.
  24. Парцел 22. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  26. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184-185.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  29. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 16 - 17. Посетен на 15 декември 2013 г.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония