Калапот
Вижте пояснителната страница за други значения на Панорама.
Калапот Πανόραμα |
|
---|---|
![]() Калапот и проходът през Боздаг към Долно Броди и Елеското поле |
|
Страна |
![]() |
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Просечен |
Географска област | Зъхна |
Надм. височина | 754 m |
Население | 89 души (2001) |
Пощенски код | 662 00 |
Телефонен код | 25220 |
Калапот в Общомедия |
Калапо̀т (на гръцки: Πανόραμα, Панорама, до 1953 Καλαπότι, Калапоти, катаревуса Καλαπότιον, Калапотион[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е 89 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 20 километра северозападно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в прохода, отделящ планината Щудер (Агиос Павлос) от Сминица (Меникио) и Драмското от Елеското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов най-вероятното обяснение на името е от гръцкото καλαπόδι, калъп за обувки, вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Сминица. Възможно е и да е от καλός, хубав и πόδι, крак или οδόι, пътища - през селото е минавал стар римски път от Неврокоп за Долно Броди и Зъхна. Жителското име е калапо̀жденин, калапо̀жденка, калапо̀ждене[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Старото местно население на Калапот е дервенджийско, чисто българско. До към първата половина на XIX век в селото е развито железодобиването, но сведенията за това са твърде оскъдни. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство.[3]
През втората половина на XIX век селото е част от казата Зъхна на Серския санджак. В 1841 година е изградени църквата „Успение Богородично“.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Калаподи (Καλαπόδι) като село с 1550 жители православни българи.[5] В 1865 е построена църквата „Свети Димитър“, която е изписана в 1874 година.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Калапот (Kalapot) е посочено като село с 328 домакинства и 1000 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Калапод като село с 240 български къщи.[8]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
„ | Калапот, голямо село, разположено между Щудер и Шминица, клонове от Боздаг; на С от Зиляхово 3 часа, в един тесен проход, през който се минува за Елес и други неврокопски села. Главно занимание на жителите е кираджилък. Ражда се грозде, от което има за изнасяне. Най-добрата църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Има още 8 други църкви. До селото нов манастир „Св. Димитър“. Училището смесено с 20 ученика. Двуетажно прекрасно здание. 440 къщи само българе.[9] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Калапот брои 2500 жители българи.[10] Всички жители на Калапот в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калапот (Kalapot) има 3200 българи екзархисти и работи българско начално училище с 2 учители и 129 ученици.[11]
В миналото Калапот е било село на черкви и манастири – 8 на брой. Манастири имало в околовръст навсякъде, но най-голям от тях бил „Свети Димитър“, построен със средства на казата.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците,[13] а голяма част от местните българи се спасяват в България.[14] Според гръцката статистика, през 1913 година в Калапот (Καλαπότι) живеят 168 души.[15] След войната селото остава в Гърция.
През 1916-1918 година Калапот е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 380 жители и 83 къщи. През пролетта на същата година в селото работят двама свещеници, функционира и манастир.[16]
През 1913 и 1918 година почти цялото население завинаги се изселва в България, като там остават само 2-3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот днес има в Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен Калапотска махала.[17] В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско с 46 бежански семейства със 164 жители.[18] В 1953 година селото е прекръстено на Панорама.[19]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Калапот
Ангел Петров Милитиев (1858 - 1937), български революционер от ВМОК
Ангел Петков Ласин (1887 – 1960) син на Петко Ласин, участвал в боевете за Битола през Първата световна война, останал в плен седем години в Марсилия, Франция.
Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20 (24)-годишен, земеделец, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[20]
Георги Дерменджиев (1906 - ?), български революционер от ВМРО
Георги Пандев – Миздрахи (1869 - 1929), български революционер от ВМОРО
Георги Кемалов (1889 – 1923), деец на БЗНС
Георги Кильов - Правото (1884 – 1925), български комунист
Георги Попатанасов (1884 – 1923), български революционер и деец на БЗНС
Димитър Ардалиев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, надничар, основно образование, 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[21]
Димитър Каракузов (? – 6 юли 1906), деец на ВМОРО, загинал при атентат срещу гръцкото казино в Драма, в който участват Пейо Гарвалов и Димо Попигнатов[22]
Димитър Кемалов (1899 – 1923), деец на БЗНС
Димитър Попангелов, български духовник
Иван Милушев (1893 - 1932), български революционер
Илия Михайлов Илчев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[23]
Костадин Дерменджиев (? – 1923), деец на БЗНС
Костадин Попиванов (? – 1923), деец на БЗНС
Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година[24]
Никола Геров (1878 – 1972), български духовник и революционер
Никола Попов, български учител, възпитаник на Солунската българска гимназия, комунист до Септемврийското въстание, след което преминава към ВМРО, учител в Мусомища, а след 1941 година в родното си село, умира от рак преди 1944 г.[25]
Петко Ласин (ок. 1850 – 1910) посрещал в дома си Гоце Делчев и Яне Сандански
Тодор Ангелов, македоно-одрински опълченец, основно образование, жител на Валовища, четата на Стойо Хаджиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[26]
Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 4 битолска дружина[27]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Яна Димитрова Иванова от с. Калапот, Драмско, Егейска Македония - „Спомени“, Неврокоп (Гоце Делчев), 1984 година
- Калапот гнездото на Ласини
- ((el)) Калапот на сайта на дем Просечен Архив на оригинала от 2007-06-08 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
- ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Μονή Αγίου Δημητρίου Πανόραμα – Δράμας. // e-CITYmap DRAMA. Посетен на 17 октомври 2014. Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1-2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849 – 850.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105-106.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184-185.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
- ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 16 – 17. Посетен на 15 декември 2013 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
|