Ресилово (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Драмско. За селото в България вижте Ресилово. За селото във Воденско вижте Русилово.

Ресилово
Χαριτωμένη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 280 m
Население (2001) 607 души

Ресѝлово (на гръцки: Χαριτωμένη, Харитомени, до 1927 година Ρεσίλοβο, Ресилово[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 607 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Драмското поле в източното подножието на Змийница, южно от Карлъково (Микрополи).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Ресил от личното име Ресо и -ил, развито от реса, myriophillum spicatum, сравнимо например с местното име Брезиловец от бреза.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано като Ресилова, с 57 джизие ханета (домакинства).[3]

През XX век Ресилово е село, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Расилова (Rassilova) е показано като село със 137 домакинства и 180 жители мюсюлмани и 200 българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ресилова като село с 43 български къщи.[6] В 1893 година Атанас Шопов пише че в Русилово „говоримият език на българите е турският“.[7] Според Георги Стрезов към 1891 Росилово е гръцко село.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Росилово има 350 жители турци мюсюлмани и 500 турци християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 240 гагаузи.[10]

Според Йордан Н. Иванов Ресилово е било населено от гагаузи и малко българи.[11]

По време на Балканската война един човек от Ресилово се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 193 жители и 49 къщи.[13]

В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 121 бежански семейства и 496 души.[14] В 1927 година името на селото е сменено на Харитомени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ресилово
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ичов Чоманов (1877 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружива, загинал в Междусъюзническата война на 10 юли 1913 година при Царево село[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ресиловски, български революционер, четник при Филип войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Самарджиев, български революционер, четник при Филип войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Белювски, български революционер, четник при Филип войвода

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 183.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  4. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144 - 145.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 71.
  8. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  10. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202 – 203.
  11. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 183.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 800 и 875.
  13. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 800.


Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония