Ресилово (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Драмско. За селото в България вижте Ресилово. За селото във Воденско вижте Русилово.

Ресилово
Χαριτωμένη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 280 m
Население 607 души (2001)

Ресѝлово (на гръцки: Χαριτωμένη, Харитомени, до 1927 година Ρεσίλοβο, Ресилово[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 607 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Драмското поле в източното подножието на Змийница, южно от Карлъково (Микрополи).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Ресил от личното име Ресо и -ил, развито от реса, myriophillum spicatum, сравнимо например с местното име Брезиловец от бреза.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано като Ресилова, с 57 джизие ханета (домакинства).[3]

През XX век Ресилово е село, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Расилова (Rassilova) е показано като село със 137 домакинства и 180 жители мюсюлмани и 200 българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ресилова като село с 43 български къщи.[6] В 1893 година Атанас Шопов пише че в Русилово „говоримият език на българите е турският“.[7] Според Георги Стрезов към 1891 Росилово е гръцко село.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Росилово има 350 жители турци мюсюлмани и 500 турци християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 240 гагаузи.[10]

Според Йордан Н. Иванов Ресилово е било населено от гагаузи и малко българи.[2]

По време на Балканската война един човек от Ресилово се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 193 жители и 49 къщи.[12]

В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 121 бежански семейства и 496 души.[13] В 1927 година името на селото е сменено на Харитомени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ресилово
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ичов Чоманов (1877 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружива, загинал в Междусъюзническата война на 10 юли 1913 година при Царево село[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ресиловски, български революционер, четник при Филип войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Самарджиев, български революционер, четник при Филип войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Белювски, български революционер, четник при Филип войвода

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 183.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  4. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 - 145.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  7. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 71.
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 800 и 875.
  12. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 800.
     Портал „Македония“         Портал „Македония