Свети Георги (Карлъково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Αγίου Γεωργίου
Mikropoli Karlikovo Pronoia 1909.jpg
Гръцкото братство „Прония“ в Карлъково до църквата, 1909 г.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Карлъково
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Зъхненска и Неврокопска
Тип на сградата трикорабна базилика
Изграждане 1841 година
Статут действащ храм

„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου Μικρόπολης) е българска възрожденска църква в зъхненското село Карлъково (Микрополи), Гърция, част от Зъхненската и Неврокопска епархия.[1]

Архитектурни особености[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на селските гробища, като до нея в 1910 година е построена „Благовещение Богородично“. На плоча на западната страна е изписана датата на завършване – 16 октомври 1841 година. Тремът първоначално е на запад и на юг, но по-късно остава само на запад. В 1893 година е построена независима елегантна каменна камбанария, в която е вградена римска надгробна плоча. В интериора на църквата има много промени. Запазен е оригиналният иконостас с резбовани царски двери. Забележителен е и дървеният балдахин на светата трапеза.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1891 година според Георги Стрезов църквата е под върховенството на Цариградската патриаршия.[2] В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия.[3][4]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[5]

Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 15 ноември 2014.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  3. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 56.
  4. а б Τουρκοκρατία και Βουλγαροκρατία & το κλείσιμο της εκκλησίας. // Μικρόπολη. Посетен на 15 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-10-04 в Wayback Machine.
  5. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 529.
     Портал „Македония“         Портал „Македония