Карлъково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.

Карлъково
Μικρόπολη
— село —
Изглед от Карлъково, Горната махала
Изглед от Карлъково, Горната махала
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 330 m
Население (2001) 1102 души
Пощенски код 66 200
Телефонен код 25220

Карлъ̀ково или Карлѝково или Карлу̀ково (на гръцки: Μικρόπολη, Микрополи, катаревуса: Μικρόπολις, Микрополис, в превод малко градче, до 1927 Καρλίκοβα, Карликова[1]) е село в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия, Гърция.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в подножието на планината Змийница (Меникио), на 330 метра надморска височина, в западната част на дема. Отстои на 29 km от град Драма и на 50 km от българската граница. В съседство се намират селата Калапот (Панорама) и Росилово (Харитомени).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името вероятно произхожда от турското kırlık, степ, пусто място, тъй като Змийница е гола, пустинна планина, и турското -ova, равнина. Жителското име е карлъ̀ковя̀нин, карлъ̀ковя̀нка, карлъ̀ковя̀не.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкото братство „Прония“ в Карлъково, 1909 г.

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, според която цялото население било избито от турците, което обяснява и името му. В края на османското владичество Карлъково е смесено българо-турско село в каза Зъхна, като двете общности живеят разделено в Българската и Турската махала, отделени от дълбок дол. Според Йордан Иванов, съдейки по силното тюркско субстратно влияние в говора християните карлъковци, старото население на селото е било гагаузко и се е обългарило, като към началото на XX век старите хора в Карлъково са двуезични, а младите говорят само български. Така Карлъково е изключение сред околните гагаузки села, които не са асимилирани.[3]

Църквата „Свети Георги“ е построена на гробищата в 1841 година.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Карликова като село с 1250 българи и 750 турци.[5][6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Карлъкова (Karlëkova) е посочено като село с 231 домакинства с 340 жители българи, 280 мюсюлмани и 16 власи.[7] Според гръцки данни в 1885 година в селото има 50 гърци, 750 турци и 1200 славофони патриаршиски и екзархисти.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Карлъково като село със 104 български и 206 турски къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Карлуково, на ЮЗ от Калапот 2 часа. Разположено в подножието на Шминица. Първо място от произведенията захваща тютюнът; грозде излиза тъй също. Гръцка църква и училище с 35 ученика. В Карлуково стои и чаушин, за да пази тишината и съобщенията. 400 къщи; 750 души турци с 1250 българе.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кърлуково живеят 1500 българи, 660 турци и 30 власи.[10] Всички българи християни в селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карлуково (Karloukovo) има 1440 българи патриаршисти и 60 власи.[11]

През октомври 1902 година митрополит Хрисостом Драмски посещава селото и установява, че „Свети Георги“ вече е малка за нуждите на 185-те православни семейства, и че има нужда от изграждането на нова църква. На 5 октомври митрополит Хрисостом изпраща молба до Вселенската патриаршия да се действа пред властите за разрешение за нов храм. В молбата си Хрисостом изтъква, че мнозинството от населението са славяноговорещи, за които трябва да се положат усилия за задържането им в лоното на Патриаршията.[6]

В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия. Заради това през февруари 1906 година свещеникът е отведен от турските власти в Драма, където гръцкият митрополит Хрисостом Драмски му обръсва брадата и главата, чрез което действие цели оскверняването му.[12][6]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[13]

Според гръцки данни в 1910 година в селото има 900 гърци и 1000 мюсюлмани.[6] Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.[6][4]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Карлъково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. По време на Първата световна война в него влиза българска войска. Според гръцката статистика, през 1913 година в Карлъково (Καρλίκοβο) живеят 1632 души.[15] Към 1918 година в Карлуково има 150 български екзархистки семейства, 50 гъркомански и 200 турски. В същата година с изтеглянето на българските войски от региона част от българите се изселват в България. Нови изселване последва в 1925 година. Основните селища, в които се заселват бежанците са Неврокоп, Станимака, Пещера, Пловдив.[16] На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Ортакьой, България и Източна Тракия, Понт и Мала Азия, Турция.[17]

В 1926 година Карлъково е прекръстено на Микрополис.[18] Според преброяването от 1928 одина Карлуково е смесено местно-бежанско село с 267 бежански семейства с 1117 души.[19]

Преди Втората световна война населението на Карлъково наброява 3800 души. От тях през 1961 година остават едва 2600. Основни причини са бежанската вълна в края на войната към България и Югославия и по-късно икономическата емиграция към Германия. Днес потомци на жителите на Карлъково са разпръснати в Пловдив, Варна, Пещера, Гоце Делчев и Щип, Република Македония. По данни от 2001 година населението на Карлъково е 1102 жители.

Бит[редактиране | редактиране на кода]

Характерно за селото е делението на 2 махали – Горна махала и Долна махала (Πάν Μαχαλάς и Κάτ Μαχαλάς), всяка от тях с отделна църква, училище, площад и футболен отбор. Това разделение се е получило на етнически признак – горната махала с българско население, долната с турско, а след изселването на турците – гръцка. Разделението продължава доста дълго, като местните отказват да приобщят новодошлите. С течение на времето и вследствие на браковете между местни жители и понтийските гърци сега такова разделение няма.

Основен поминък на населението е животновъдство и отглеждане на житни култури, маслини и орехи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Поп Димитър Узунов (Димитриос Узунис) от Карлъково[20]
Родени в Карлъково
  • Flag of Greece.svg А. Агатопулос (Α. Αγαθόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Петков (1885 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 2 рота на 14 воденска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 11 юли 1913 година[22]
  • Flag of Greece.svg Атанас Даскалов (Αθανάσιος Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Атанас Малушев (Αθανάσιος Μαλούσης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Ванел Галаганов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, касапин, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина[23]
  • Flag of Greece.svg Васил Стоянов (Βασίλης Στοίδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Георги Буюклиев (Γεώργιος Βουγιουκλής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Георги Попангелов (Γεώργιος Παπαγγελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Димитър Илиев (Δημήτριος Ηλιάδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Димитър Попхристодулов (Δημήτριος Παπαχριστοδούλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Димитър Николов Узунов (Δημήτριος Νικολαίδης Ουζούνης, 1877 – ?), гръцки свещеник и революционер
  • Flag of Greece.svg Димитър Цимелов (Δημήτριος Τσιμελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg И. Лалов (Ι. Λάλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Маринов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[24]
  • Flag of Greece.svg Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Баньов (Ιωάννης Μπάνιου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Вангелов (Ιωάννης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски капитан[25]
  • Flag of Greece.svg Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκαλόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Силов (Ιωάννης Σιλλός, Σόλλας), гръцки андартски деец, четник[25]
  • Flag of Greece.svg Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Коста Узунов (Κώστας Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Костадин Аврамов (Κωνσταντίνος Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Костадин Карлъковски (Κωνσταντίνος Καρλικόβαλης, Константинос Карликовалис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[25][6]
  • Flag of Greece.svg Мамалянгас (Μαμαλιάνγκας), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Михал Даскалов (Μιχάλης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Божиев – български просветен деец, учител в Карликьой в края на ХІХ век[26]
  • Flag of Greece.svg Христо Терзиев (Χρήστος Τερζής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Христос Тенциос (Христо Тенчов, Χρήστος Τέντσιος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, и политик[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρλίκοβα - Μικρόπολις
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 136.
  3. Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, БАН, 1982, стр. 18.
  4. а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 2014-11-15.
  5. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Τουρκοκρατία και Βουλγαροκρατία & το κλείσιμο της εκκλησίας. // Μικρόπολη. Посетен на 2014-11-15.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  8. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.181.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр. 202.
  12. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 56.
  13. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 529.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 851.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-03.
  16. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.18-19.
  17. Δημοτικό Διαμέρισμα Μικρόπολης
  18. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  20. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 21 март 2013 г..
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 547.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  25. а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 26.
  26. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 87.
Дем Просечен (Просоцани)
Просечен (Просоцани) | Бъбълец (Пирги) | Голак (Перихора) | Голашки манастир | Голям Семендрик (Мегалокамбос) | Граменци (Грамени) | Горенци (Кали Вриси) | Калапот (Панорама) | Каракавак (Мавролевки) | Карлъково (Микрополи) | Криводол (Калитеа) | Кобалища (Кокиногия) | Малък Семендрик (Микрокамбос) | Минаре (Ситагри) | Нови Калапот (Ангитис) | Плевня (Петруса) | Пършово (Антохори) | Раменци (Пигес) | Ресилово (Харитомени) | Ставрос | Фотилово (Фотоливос) | Чал (Аргируполи)

Исторически села: Кончен

     Портал „Македония“         Портал „Македония