Карлъково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.

Карлъково
Μικρόπολη
— село —
Изглед от Карлъково, Горната махала
Изглед от Карлъково, Горната махала
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Географска област Зъхна
Надм. височина 330 m
Население 1102 души (2001)
Пощенски код 66 200
Телефонен код 25220
Карлъково в Общомедия

Карлъ̀ково или Карлѝково или Карлу̀ково (на гръцки: Μικρόπολη, Микрополи, катаревуса: Μικρόπολις, Микрополис, в превод малко градче, до 1927 Καρλίκοβα, Карликова[1]) е село в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия, Гърция.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в подножието на планината Змийница (Меникио), на 330 метра надморска височина, в западната част на дема. Отстои на 29 km от град Драма и на 50 km от българската граница. В съседство се намират селата Калапот (Панорама) и Росилово (Харитомени).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името вероятно произхожда от турското kırlık, степ, пусто място, тъй като Змийница е гола, пустинна планина, и турското -ova, равнина. Жителското име е карлъ̀ковя̀нин, карлъ̀ковя̀нка, карлъ̀ковя̀не.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкото братство „Прония“ в Карлъково, 1909 г.

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, според която цялото население било избито от турците, което обяснява и името му. В края на османското владичество Карлъково е смесено българо-турско село в каза Зъхна, като двете общности живеят разделено в Българската и Турската махала, отделени от дълбок дол. Според Йордан Иванов, съдейки по силното тюркско субстратно влияние в говора християните карлъковци, старото население на селото е било гагаузко и се е обългарило, като към началото на XX век старите хора в Карлъково са двуезични, а младите говорят само български. Така Карлъково е изключение сред околните гагаузки села, които не са асимилирани.[3]

Църквата „Свети Георги“ е построена на гробищата в 1841 година.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Карликова като село с 1250 българи и 750 турци.[5][6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Карлъкова (Karlëkova) е посочено като село с 231 домакинства с 340 жители българи, 280 мюсюлмани и 16 власи.[7] Според гръцки данни в 1885 година в селото има 50 гърци, 750 турци и 1200 славофони патриаршиски и екзархисти.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Карлъково като село със 104 български и 206 турски къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Карлуково, на ЮЗ от Калапот 2 часа. Разположено в подножието на Шминица. Първо място от произведенията захваща тютюнът; грозде излиза тъй също. Гръцка църква и училище с 35 ученика. В Карлуково стои и чаушин, за да пази тишината и съобщенията. 400 къщи; 750 души турци с 1250 българе.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кърлуково живеят 1500 българи, 660 турци и 30 власи.[10] Всички българи християни в селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карлуково (Karloukovo) има 1440 българи патриаршисти и 60 власи.[11]

През октомври 1902 година митрополит Хрисостом Драмски посещава селото и установява, че „Свети Георги“ вече е малка за нуждите на 185-те православни семейства, и че има нужда от изграждането на нова църква. На 5 октомври митрополит Хрисостом изпраща молба до Вселенската патриаршия да се действа пред властите за разрешение за нов храм. В молбата си Хрисостом изтъква, че мнозинството от населението са славяноговорещи, за които трябва да се положат усилия за задържането им в лоното на Патриаршията.[6]

В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия. Заради това през февруари 1906 година свещеникът е отведен от турските власти в Драма, където гръцкият митрополит Хрисостом Драмски му обръсва брадата и главата, чрез което действие цели оскверняването му.[12][6]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[13]

Според гръцки данни в 1910 година в селото има 900 гърци и 1000 мюсюлмани.[6] Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.[6][4]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Карлъково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. По време на Първата световна война в него влиза българска войска. Според гръцката статистика, през 1913 година в Карлъково (Καρλίκοβο) живеят 1632 души.[15] Към 1918 година в Карлуково има 150 български екзархистки семейства, 50 гъркомански и 200 турски. В същата година с изтеглянето на българските войски от региона част от българите се изселват в България. Нови изселване последва в 1925 година. Основните селища, в които се заселват бежанците са Неврокоп, Станимака, Пещера, Пловдив.[16] На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Ортакьой, България и Източна Тракия, Понт и Мала Азия, Турция.[17]

В 1926 година Карлъково е прекръстено на Микрополис.[18] Според преброяването от 1928 одина Карлуково е смесено местно-бежанско село с 267 бежански семейства с 1117 души.[19]

Преди Втората световна война населението на Карлъково наброява 3800 души. От тях през 1961 година остават едва 2600. Основни причини са бежанската вълна в края на войната към България и Югославия и по-късно икономическата емиграция към Германия. Днес потомци на жителите на Карлъково са разпръснати в Пловдив, Варна, Пещера, Гоце Делчев и Щип, Северна Македония. По данни от 2001 година населението на Карлъково е 1102 жители.

Бит[редактиране | редактиране на кода]

Характерно за селото е делението на 2 махали – Горна махала и Долна махала (Πάν Μαχαλάς и Κάτ Μαχαλάς), всяка от тях с отделна църква, училище, площад и футболен отбор. Това разделение се е получило на етнически признак – горната махала с българско население, долната с турско, а след изселването на турците – гръцка. Разделението продължава доста дълго, като местните отказват да приобщят новодошлите. С течение на времето и вследствие на браковете между местни жители и понтийските гърци сега такова разделение няма.

Основен поминък на населението е животновъдство и отглеждане на житни култури, маслини и орехи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карлъково
Поп Димитър Узунов (Димитриос Узунис) от Карлъково[20]
  • Flag of Greece.svg А. Агатопулос (Α. Αγαθόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Петков (1885 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 2 рота на 14 воденска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 11 юли 1913 година[22]
  • Flag of Greece.svg Атанас Даскалов (Αθανάσιος Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Атанас Малушев (Αθανάσιος Μαλούσης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Ванел Галаганов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, касапин, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина[23]
  • Flag of Greece.svg Васил Стоянов (Βασίλης Στοίδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Георги Буюклиев (Γεώργιος Βουγιουκλής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Георги Попангелов (Γεώργιος Παπαγγελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Димитър Илиев (Δημήτριος Ηλιάδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Димитър Попхристодулов (Δημήτριος Παπαχριστοδούλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Димитър Николов Узунов (Δημήτριος Νικολαίδης Ουζούνης, 1877 – ?), гръцки свещеник и революционер
  • Flag of Greece.svg Димитър Цимелов (Δημήτριος Τσιμελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg И. Лалов (Ι. Λάλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Маринов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[24]
  • Flag of Greece.svg Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Баньов (Ιωάννης Μπάνιου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Вангелов (Ιωάννης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски капитан[25]
  • Flag of Greece.svg Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκαλόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Иван Силов (Ιωάννης Σιλλός, Σόλλας), гръцки андартски деец, четник[25]
  • Flag of Greece.svg Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Коста Узунов (Κώστας Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Костадин Аврамов (Κωνσταντίνος Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Икономов, български свещеник, установил се след Междусъюзническата война в Ляски, поел на 4 септември 1917 година отново енорията си в Карлъково по време на българското управление в годините на Първата световна война[26]
  • Flag of Greece.svg Костадин Карлъковски (Κωνσταντίνος Καρλικόβαλης, Константинос Карликовалис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[25][6]
  • Flag of Greece.svg Мамалянгас (Μαμαλιάνγκας), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Михал Даскалов (Μιχάλης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Божиев – български просветен деец, учител в Карликьой в края на ХІХ век[27]
  • Flag of Greece.svg Христо Терзиев (Χρήστος Τερζής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[6]
  • Flag of Greece.svg Христос Тенциос (Христо Тенчов, Χρήστος Τέντσιος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, и политик[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρλίκοβα - Μικρόπολις
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 136.
  3. Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, БАН, 1982, стр. 18.
  4. а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 15 ноември 2014.
  5. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Τουρκοκρατία και Βουλγαροκρατία & το κλείσιμο της εκκλησίας. // Μικρόπολη. Посетен на 15 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-10-04 в Wayback Machine.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.181.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202. (на френски)
  12. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 56.
  13. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 529.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 851.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  16. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.18-19.
  17. „Δημοτικό Διαμέρισμα Μικρόπολης“, archived from the original on 2007-06-09, https://web.archive.org/web/20070609172944/http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=mikropoli, посетен 2008-07-11 
  18. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  19. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  20. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 21 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 547.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  25. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  26. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94, 97.
  27. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 87.
     Портал „Македония“         Портал „Македония