Голак (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Голак.

Голак
Περιχώρα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Просечен
Надм. височина 204 m
Население 361 души (2001)

Гола̀к или Кулак (на гръцки: Περιχώρα, Перихора, до 1926 година Γκουλάκι, Гулаки[1] или Κουλάκ, Кулак[2][3]) е село в Гърция, дем Просечен. Според преброяването от 2001 година населението му е 361 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югоизточното подножие на планината Змийница (Меникио), източно от град Сяр (Серес) и югозападно от Драма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Голак е гол и -ак, тоест местност лишена от растителност, сравнимо с Голак.

В XIX век Кулак е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Колак (Kolak) има 10 домакинства и 40 жители българи.[4] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Кулак има 150 жители българи християни.[6]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кулак махала (Koulak Mahala) има 136 българи екзархисти.[8]

Вероятно жителите му се изселват след Междусъюзническата война в 1913 година.

Селото е основано наново след 1918 година от преселени от Мала Азия лази в едноименната местност на 700-800 метра северно от Грачен.[9] В 1926 година името на селото е сменено на Перихора. Според преброяването от 1928 година Голак е бежанско село със 105 бежански семейства и 379 души.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Περιχώρα - Ένα χωριό πανέμορφο στους πρόποδες της οροσειράς του Μενοικίου. // Ψίθυροι. Посетен на 30 юни 2014. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
  3. Σουρμπασάν. // ΓΕΝΝΗΘΕΙΣ ΕΙΣ ΚΑΥΚΑΣΟΝ ΡΩΣΙΑΣ. Посетен на 30 юни 2014.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 121.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 178.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  9. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99, 105.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 


     Портал „Македония“         Портал „Македония