Голак (дем Просечен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Голак.
| Голак Περιχώρα | |
| — село — | |
  Голак  Голак  Голак | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Население | 132 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 62042 ZYXNH |
| Телефонен код | 23240 |
Гола̀к или Кулак (на гръцки: Περιχώρα, Перихора, до 1926 година Γκουλάκι, Гулаки[1] или Κουλάκ, Кулак[2][3]) е село в Гърция, дем Просечен.[4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югоизточното подножие на планината Сминица (Меникио), източно от град Сяр (Серес) и югозападно от Драма.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името Голак е гол и -ак, тоест местност лишена от растителност, сравнимо с Голак.[5]
В XIX век Голак е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Колак (Kolak) има 10 домакинства и 40 жители българи.[6] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Кулак има 150 жители българи християни.[8]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кулак махала (Koulak Mahala) има 136 българи екзархисти.[10]
Вероятно жителите му се изселват след Междусъюзническата война в 1913 година.[5]
Селото е основано наново веднага след Първата световна война от преселени от Мала Азия лази в едноименната местност на 700-800 метра северно от Грачен.[11] В 1923 година в селото са заселени още 105 бежански семейства.[4] В 1926 година името на селото е сменено на Перихора. Според преброяването от 1928 година Голак е бежанско село със 105 бежански семейства и 379 души.[12]
Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски култури, като е развито частично и скотовъдството.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[4] | 122[4] | 536[4] | 564[4] | 562[4] | 536[4] | 302[4] | 249[4] | 396[4] | 361 | 181 | 132 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Περιχώρα - Ένα χωριό πανέμορφο στους πρόποδες της οροσειράς του Μενοικίου // Ψίθυροι. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 30 юни 2014.
- ↑ Σουρμπασάν // ΓΕΝΝΗΘΕΙΣ ΕΙΣ ΚΑΥΚΑΣΟΝ ΡΩΣΙΑΣ. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 30 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 121.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 178.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99, 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||
