Драма (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.

Драма
Δράμα
Църквата „Света София“
Църквата „Света София
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Драмско поле
Надм. височина 95 m
Население (2001) 42 501 души
Пощенски код 661 00
Телефонен код 25210-2
Драма в Общомедия

Драма (на гръцки: Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Драма, част от административната област Източна Македония и Тракия и на Драмската епархия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица (Ангитис) в южното подножие на планината Боздаг (на гръцки Фалакро). Наброява 42 501 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Част от градските крепостни стени

Според Йордан Н. Иванов името, ще да е било речно име (на Драматица), и произхожда от тракийското *drōma, *dràma, река, от което на славянска почва се е получило Драма. Сравними са селищното име Драма, крепостта Драмица. Жителското име е дра̀мченин, дра̀мченка, дра̀мчене; дра̀малѝя, дра̀малѝйка, дра̀малѝи.[1] Според други версии произходът на думата се извежда от «Υδράμα»-«Δύραμα» (богат на вода).

Вертикален слънчев часовник от 1069 г. в Археологическия музей на Драма

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Драма:

Драма е стар град, и такъв си останал и досега. От зданията само правителственият дом, сграден преди година, е за забелязване. В града има много джамии; една от тях е направена от султан Баязид Илдъръм. Тук живеят същи помаци, с доказана генеалогия, от самите „гази“, завоеватели на тия страни.

Като търговски град Драма е стоварище на тютюна; подире и депо на кавалското пристанище за каква и да е стока. Има и фабрика за спирт. Между Драма и Кавала работи шосе. Драма е седалището на „лива“, военен началник, който зависи от III-я корпус в Битоля. Християнското население е под Зъхненския гръцки владика, който живее, както се казва на мястото, в Алистратик. Между многото първоначални училища и „руждиета“, има и едно ново „идадие“, прогимназия с европейска програма на реалка. Жители се броят 300 д. турци; има още 100-тина къщи християне гърци и няколко еврейски. Преди 30 години броят на християнските къщи бил 39. Българе тук не се чуват; ако и да се преселяват от околията, те бързо се претопяват.[2]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Драма има 9 040 жители, от които 6 300 турци, 1 500 гърци, 350 българи, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Драма се състои от 320 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи униати, 32 българи протестанти, 700 гърци и 1 500 власи. В града действат едно прогимназиално и две основни гръцки училища с 6 учители и 250 ученици.[4] Българинът Илия Хадигеоргиев притежава търговски дюкяни в града и околните села[5].

В града през 1912 година е открита българска болница, в която практикува и турският лекар Фаик, и която е отворена за лечение и на мюсюлмани[6]. При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Драма са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Градът е освободен от четите на Христо Чернопеев и Михаил Чеков на 24 октомври 1912 година[8], а според други източници от четите на Тодор Паница и Георги Скрижовски[9].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война Драма е освободен от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драма (Δράμα) живеят 12 903 души.[10]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Драмски археологически музей
  • Драмски музей на църковното изкуство към митрополията в Драма
  • Общински парк със статуи
  • Живописният район около изворите на Света Варвара
  • Градска градина със статуя на свободата
  • Воденицата на Зонке, стара мюсюлманска воденица, със склад за брашно
  • Джамия със стенописи, която се намира на кръстовището на улиците Армен (Άρμεν) и Агамемнос (Αγαμέμνονος), която е доминирала над Драма по време на османското владичество
  • Пещерата Маара, която е на няколко километра от града
  • Стари къщи в града
  • Градски стени от византийския период

Лачища[редактиране | редактиране на кода]

Фреска, изобразяваща град Драма, върху фасадата на джамия в града.

Намиращото се на 2 километра южно от града село Лачища днес е квартал на Драма. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Лачища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Лако, Лачо, хиокористика на Лазар, на което съответства хърватският топоним Лачичи.[12] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Лачища (Ладжиста) има 25 жители гърци.[13] В 1928 година село Лачища е прекръстено на Проастио(н), тоест предградие.[14]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ (бивша джамия) в Драма

В близкото минало икономическото развитие на Драма и областта зависи от хартиената и текстилната промишленост. Тези промишлености обаче са вече или прекратени, или изнесени в съседна България, което оказва отрицателно влияние върху местната икономика и заетост. Други източници на препитание са земеделието (предимно тютюневи плантации), рудодобив (най-вече на мрамор) и лесовъдство. Неотдавна са направени опити за оползотворяване на местната природа и за развиване на екотуризъм. Близо до Драма съществува ски-курорт на вр. Фалакро (Боздаг).

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В Драма се провежда годишен фестивал за късометражни филми, както и Драмски фестивал на младежката песен, който се провежда и край изворите на Света Варвара и в който взимат участие местни състави и състави от цяла Гърция

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните жители на Драма са османските военачалници Ибрахим паша (1789 – 1848), и Махмуд Драмали паша (около 1780 - 1822), гръцкият физик Василис Ксонтопулос (1951 - 1990), поетът Насос Вагенас (р.1945) и актьорът Никос Сергианопулос (1952 - 2008).

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Драма има няколко спортни клуба, сред които футболните Докса Драма, Пандрамайкос и ПАОП Неас Амису и баскетболният КАОД.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 118.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32 - 33.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.197.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 204 - 205.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.52
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.844.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.113
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.120
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-04.
  11. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 2014-11-22.
  12. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  13. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 199.
  14. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λατζίστα - Προάστειον


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.