Бърхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бърхово
Κόκκινα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 720 m
Население обезлюдено души (?)

Бърхово или Берисчен (на гръцки: Κόκκινα, Кокина, с варианти Κόκκινο, Кокино и Κοκκινιά, Кокиния, до 1927 година, Μπούρχοβο, Бурхово, катаревуса Μπούρχοβον, Бурховон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бърхово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Осеница, Ловчища, Глум, Граждел и Владиково.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Бърхово (Бархова) с мюсюлмани: 8 домакинства, неженени - 5; немюсюлмани: 16.[3] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Бърхово както следва: мюсюлмани - 34 семейства и 64 неженени.[4] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Бърхово (Борхова) са зачислени 17 мюсюлмански домакинства.[5]

Население на Бърхово 1530 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1530 16 - - 8 5 29
1569 - - - 34 64 98
1723 - 17 17

В XIX век Бърхово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бърхово (Barhovo) е посочено като село с 24 домакинства и 60 жители помаци.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Бърхово (Бархово) има помашко мъжко население 85 души, което живее в 24 къщи.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бархово (Берисченъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 220 българи-мохамедани[8].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Бърхово живеят 64 семейства или общо 325 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бърхово (Μπούρχοβον) живеят 283 души.[9]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Бърхово емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Бурхово (Μπούρχοβο) на Кокина (Κόκκινα)[2]. През 1928 година в Бърхово са заселени 25 гръцки семейства с 67 души - бежанци от Турция.[10] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπίτσοβον -- Πετρότοπος
  2. а б „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  4. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 564-566.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 224.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  7. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195. (на български)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  11. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 17. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония