Бърхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бърхово
Κόκκινα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 720 m
Население (?) обезлюдено души

Бърхово или Берисчен (на гръцки: Κόκκινα, Кокина, с варианти Κόκκινο, Кокино и Κοκκινιά, Кокиния, до 1927 година, Μπούρχοβο, Бурхово, катаревуса Μπούρχοβον, Бурховон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бърхово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Осеница, Ловчища, Глум, Граждел и Владиково.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Бърхово (Бархова) с мюсюлмани: 8 домакинства, неженени - 5; немюсюлмани: 16.[3] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Бърхово както следва: мюсюлмани - 34 семейства и 64 неженени.[4] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Бърхово (Борхова) са зачислени 17 мюсюлмански домакинства.[5]

Население на Бърхово 1530 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1530 16 - - 8 5 29
1569 - - - 34 64 98
1723 - 17 17

В XIX век Бърхово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бърхово (Barhovo) е посочено като село с 24 домакинства и 60 жители помаци.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Бърхово (Бархово) има помашко мъжко население 85 души, което живее в 24 къщи.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бархово (Берисченъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 220 българи-мохамедани[8].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Бърхово живеят 64 семейства или общо 325 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бърхово (Μπούρχοβον) живеят 283 души.[9]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Бърхово емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Бурхово (Μπούρχοβο) на Кокина (Κόκκινα)[2]. През 1928 година в Бърхово са заселени 25 гръцки семейства с 67 души - бежанци от Турция.[10] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπίτσοβον -- Πετρότοπος
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  4. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 564-566.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 224.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  7. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195. (на български)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 17. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония