Бичово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бичово.
| Бичово Πετρότοπος | |
  Бичово  Бичово  Бичово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 823 m |
Бичово (на гръцки: Πετρότοπος, Петротопос, до 1927 година, Μπίτσοβο, Бицово, катаревуса Μπίτσοβον, Бицовон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бичово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Русково, Колюш, Глум, Орхово, Черешово и Радишани. Селото е разположено между реките Орова и Пигова. На север от селото са възвишенията Каридес с най-висока точка 1179 m.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Бичово (Пичово) както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 10 неженени. Отбелязано е също, че край селото съществува действащ манастир на калугерите от Верия.[3]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бичово е българомохамеданско селище. В него живеят 237 българи мохамедани[4] в 50 къщи.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Бичово попада в Гърция.
През 1923 година жителите на Бичово са изселени насилствено в Турция[6] и са настанени в село Хъсърджъарнавудкьой (област Одрин, община Мерич), Турция.[7] През 1927 година името на селото е сменено от Бичово (Μπίτσοβον) на Петротопос (Πετρότοπος),[2][8] което означава „Каменно място“. Към 1928 година в Бичово са заселени 9 гръцки семейства с 22 души - бежанци от Турция.[9] Поради отдалечеността на селото и отсъствието на училище и църква, бежанците се изселват.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 329[8] | 248[6] | 38[6] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 142. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
