Бичово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бичово
Πετρότοπος
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Чеч
Надм. височина 823 m
Население (?) обезлюдено души

Бичово (на гръцки: Πετρότοπος, Петротопос, катаревуса Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1927 година, Μπίτσοβο, Бицово, катаревуса Μπίτσοβον, Бицовон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бичово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Русково, Колюш, Глум, Орхово, Черешово и Радишани. Селото е разположено между реките Орова и Пигова. На север от селото са възвишенията Каридес с най-висока точка 1179 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Бичово (Пичово) както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 10 неженени. Отбелязано е също, че край селото съществува действащ манастир на калугерите от Верия.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бичово е помашко селище. В него живеят 237 помаци[4] в 50 къщи.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Бичово попада в Гърция.

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Бичово емигрират в Турция и са настанени в село Хъсърджъарнавудкьой (област Одрин, община Мерич), Турция.[6] През 1927 година името на селото е сменено от Бичово (Μπίτσοβον) на Петротопос (Πετρότοπος),[2] което означава „Каменно място“. Към 1928 година в Бичово са заселени 9 гръцки семейства с 22 души - бежанци от Турция.[7] Но климатът и планинският терен не се харесват на гръцките бежанци, пристигащи от плодородната Източна Тракия, и те изоставят селото след известно време, заселвайки се в по-богати региони на страната.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπίτσοβον -- Πετρότοπος
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 92-93.
  4. Кънчов, Васил. Драмска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 200.
  5. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  6. Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 31.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


     Портал „Македония“         Портал „Македония