Направо към съдържанието

Бичово

Вижте пояснителната страница за други значения на Бичово.

Бичово
Πετρότοπος
Гърция
41.3914° с. ш. 24.3311° и. д.
Бичово
Източна Македония и Тракия
41.3914° с. ш. 24.3311° и. д.
Бичово
Драмско
41.3914° с. ш. 24.3311° и. д.
Бичово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина823 m

Бичово (на гръцки: Πετρότοπος, Петротопос, до 1927 година, Μπίτσοβο, Бицово, катаревуса Μπίτσοβον, Бицовон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.

Бичово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Русково, Колюш, Глум, Орхово, Черешово и Радишани. Селото е разположено между реките Орова и Пигова. На север от селото са възвишенията Каридес с най-висока точка 1179 m.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Бичово (Пичово) както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 10 неженени. Отбелязано е също, че край селото съществува действащ манастир на калугерите от Верия.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бичово е българомохамеданско селище. В него живеят 237 българи мохамедани[4] в 50 къщи.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Бичово попада в Гърция.

През 1923 година жителите на Бичово са изселени насилствено в Турция[6] и са настанени в село Хъсърджъарнавудкьой (област Одрин, община Мерич), Турция.[7] През 1927 година името на селото е сменено от Бичово (Μπίτσοβον) на Петротопос (Πετρότοπος),[2][8] което означава „Каменно място“. Към 1928 година в Бичово са заселени 9 гръцки семейства с 22 души - бежанци от Турция.[9] Поради отдалечеността на селото и отсъствието на училище и църква, бежанците се изселват.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 329[8] 248[6] 38[6]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 92-93.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  5. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  6. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
  7. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
  8. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 142. (на македонска литературна норма)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012