Чаталджа (дем Драма)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За града в Турция вижте Чаталджа.

Чаталджа
Χωριστή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Драмско поле
Надм. височина 98 m
Население 2625 души (2001)
Селяни в Чаталджанско, 1940-те
Гроздобер в Чаталджанско, 1940-те

Чаталджа (на гръцки: Χωριστή, Хористи, до 1927 година Τσατάλτζα, Цаталдза[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Драмското поле, югоизточно от град Драма.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Чаталджа е село в Драмска кааза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чаталджа (Tchataldja) живеят 2100 гърци.[2]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Чаталджи има 350 гръцки къщи и 50 турски.[3] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 1750 жители гърци християни и 300 турци.[3][4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Чаталджа (Tchataldja) се състои от 1800 гърци и в селото действат едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с трима учители и 180 ученици.[5]

Църквата „Въведение Богородично“ е построена в 1906 година.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Чаталджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война от 1913 година селото остава в пределите на Гърция. В 1927 година името му, производно от турското çatal,[8] е сменено на Хористи. Мюсюлманското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 272 бежански семейства и 1080 жители общо.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чаталджа
  • Flag of Greece.svg Ахилеас Запранис (р. 1965), гръцки учен
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов (Гьоре Христов), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Нестроева рота на 5 одринска дружина[10]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Доду (Γεώργιος Δώδου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник на Константинос Даис (Царас) през 1907-1908 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Михайлов, македоно-одрински опълченец, четата на Симеон Георгиев[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  3. а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
  6. Χωριστή - Εισόδια της Θεοτόκου. // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-06-02 в Wayback Machine.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  8. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 217.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764 и 765.
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.
     Портал „Македония“         Портал „Македония