Направо към съдържанието

Чаталджа (дем Драма)

Тази статия е за селото в Гърция. За града в Турция вижте Чаталджа.

Чаталджа
Χωριστή
— село —
Гърция
41.13° с. ш. 24.2083° и. д.
Чаталджа
Източна Македония и Тракия
41.13° с. ш. 24.2083° и. д.
Чаталджа
Драмско
41.13° с. ш. 24.2083° и. д.
Чаталджа
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областДрамско поле
Надм. височина120 m
Население2660 души (2001 г.)
Пощенски код661 00
Телефонен код2521
Селяни в Чаталджанско, 1940-те години
Гроздобер в Чаталджанско, 1940-те години

Чаталджа (на гръцки: Χωριστή, Хористи, до 1927 година Τσατάλτζα, Цаталдза[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

Селото е разположено на 120 m надморска височина[2] в Драмското поле, югоизточно от град Драма.

Името произтича от турското çatal.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Чаталджа е село в Драмска кааза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чаталджа (Tchataldja) живеят 2100 гърци.[4]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Чаталджи има 350 гръцки къщи и 50 турски.[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 1750 жители гърци християни и 300 турци.[5][6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Чаталджа (Tchataldja) се състои от 1800 гърци и в селото действат едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с трима учители и 180 ученици.[7]

Църквата „Въведение Богородично“ е построена в 1906 година.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Чаталджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война от 1913 година селото остава в пределите на Гърция. В 1927 година името му е преведено на Хористи. Мюсюлманското му население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор в 1923 година и на негово място са настанени 272 гръцки бежански семейства с 1090 души.[2] В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 272 бежански семейства и 1080 жители общо.[10]

Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски култури, а се занимава частично и с краварство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Чаталджа на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име[11] Описание
Узун гьол[12] Ούζούν Γκιόλ Макрирема Μακρύρεμα река на Ю от Чаталджа[12]
Орта бара[12] Όρτά Παρά Капнохорафа Καπνοχώραφα възвишение на ЮЗ от Чаталджа[12]
Ени гьол[12] Γενή Γκιόλ Кенурия Дексамени Καινούργια Δεξαμενή местност на ЮЗ от Чаталджа[12]
Драмаюлу[12] Δραμαϊλοϋ Одос Драмас οδός Δράμας възвишение на СЗ от Чаталджа (162,1 m)[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2884[2] 2201[2] 3200[2] 3184[2] 2633[2] 2652[2] 2111[2] 2104[2] 2364[2] 2625 2725 2512
Родени в Чаталджа
  • Ахилеас Запранис (р. 1965), гръцки учен
  • Георги Христов (Гьоре Христов), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]
  • Георгиос Доду (Γεώργιος Δώδου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник на Константинос Даис (Царас) през 1907-1908 година[14]
  • Мито Михайлов, македоно-одрински опълченец, четата на Симеон Георгиев[15]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 202. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 217.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  5. а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
  8. Χωριστή - Εισόδια της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2014-06-02. Посетен на 2 юни 2014.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 22. (на гръцки)
  12. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764 и 765.
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.