Добряджил
| Добряджил Δεμπρενζίλι | |
|---|---|
  Добряджил  Добряджил | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Население (1923) | изселено души |
Добряджил или Дебреджил (на гръцки: Ντομπριανζίλ, Δεμπρενζίλ, Δεμπρενζίλι[1]), познато още като Добряжил, Дюбражил и Дембреджили, е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Добряджил се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Кашица, Стареджик, Колярба, Рашово и Дерекьой. От селото води началото си Добряджилската река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Добряджил (Дебрежали) са зачислени 41 мюсюлмански домакинства.[2]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Добряджил (Добряжилъ, Дюбряжил) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани[3] в 60 къщи.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Добряджил (Дебрежилъ) живеят 117 семейства или общо 582 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Добросул попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Добряджил (Δεμπρενζίλι) живеят 667 души.[5]
През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Добряджил“ емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. След това името на селото не е сменено и не са правени опити за населването му с гръцки бежанци от Турция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. с. 27.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 211-212.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
Портал „
