Кранища
| Кранища Δενδράκια | |
| — село — | |
  Кранища  Кранища  Кранища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Надм. височина | 760 m |
| Население | 21 души (2021 г.) |
Кранища (на гръцки: Δενδράκια, Дендракия, до 1927 година Κράνιτσα, Краница[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Кранища е разположено в планината Боздаг, на около 14 километра на северно от град Драма на 760 m надморска височина.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Крано, сравними са фамилното име Кранов, сръбските лични имена Крана, Крано.[3] Йордан Заимов смята, че името Крано е от Крайно, разширено от Крайо.[4]
Според Йордан Н. Иванов името е патроним от изчезналото лично име *Крано, *Краньо, при съществуващо родово име Кранов, което може да се свърже с кран, но и с гръцкото κρανιά, дрян.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Кранища е село в Драмска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крапица има 224 жители, а Краново - 98 жители, всички българи мохамедани.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. В 1927 година името на селото е променено на Дендракия.[2]
Мюсюлманското население на Кранища е изселено и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Кранища е представено като изцяло бежанско с 30 бежански семейства и 114 жители общо.[7]
Населението произвежда тютюн, жито, картофи и други селскостопански продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 457[2] | 297[2] | 124[2] | 184[2] | 168[2] | 132[2] | 12[2] | 65[2] | 81[2] | 46 | 26 | 21 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 174. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 187.
- ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 44. (на немски)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 144.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198, 199.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
