Пепелаш
|
Пепелаш Μυρσινερό |
|
|---|---|
  Пепелаш  Пепелаш  Пепелаш |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | обезлюдено души (?) |
| Пощенски код | - |
| Телефонен код | - |
Пепела̀ш или Пепелѐш (на гръцки: Μυρσινερό, Мирсинеро, катаревуса Μυρσινερόν, Мирсинерон, до 1927 година, Πεπελές, Пепелес[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пепелаш се намира на северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Перух и Зърновица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името на селото произлиза от пепел и наставка -аш, -еш, по цвета на почвата или по прякор. Сравнимо е местното име Пепеля̀ш в Годечко.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Пепелаш (Пепелашъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 520 българи-мохамедани[5] в 50 къщи.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Пепелаш попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Пепелаш и Елес махале (Πεπελές και Ελές Μαχαλέ) живеят 746 души.[7]
През 1920 година в селото са регистрирани 542 жители.[8]
През 1923 година жителите на Пепелаш са изселени в селата Тайфуркьой (вилает Чанаккале, община Галиполи), Тойбелен и Коджапънар (вилает Балъкесир), както и в село Йени Сьольос (вилает Бурса, окръг Орхангази) - Турция.[9] През 1927 година името на селото е сменено от Пепелес (Πεπελές) на Мирсинерон (Μυρσινερόν).[2] През 1928 година в Пепелаш са заселени 24 гръцки семейства с 84 души - бежанци от Турция.[3] През 1940 година в селото живеят 99 души.[8] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
- ↑ а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 187. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 31, 41, 46, 50.
- ↑ Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 99. (на английски)
| ||||||||||||||
Портал „