Височен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Височен
Ξηροπόταμος
Височани в полите на Боздаг
Височани в полите на Боздаг
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Драмско поле
Надм. височина 268 m
Население 2601 души (2001)

Висо̀чен или Висо̀чени (срещат се и формите Висо̀чан, Висо̀чани на гръцки: Ξηροπόταμος, Ксиропотамос, до 1927 година Βησωτσάνη, Висоцани[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Драмското поле на около 8 километра северозападно от град Драма в подножието на Боздаг при дола Чорлак.[2] През 1970-те години край Височен е създадено селото Метаморфоси Сотирос (Μεταμόρφωση Σωτήρος), което в 2001 година има 176 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Високо край съжото село със съответствия във всички славянски езици. Жителското име е висо̀ченин, висо̀ченка, висо̀чене.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в османски регистър на соколари и ястребари от 1480 година.[2] В края на XIX век Височен е предимно българско село в Драмска кааза на Османската империя. Гробищната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от 1815 година.[4] В селото работи гръцко училище към църквата „Свети Георги“, в което в 1888 - 1889 година преподава Димитриос П. Йоанидис, а в 1890 - 1891 - Н. Астериадис.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Височен, на СЗ от Драма 2 часа, до реката Куричай. Преди 8 години тук стоял мюдюрин, който се пренесъл подире в Просочен. Селянете всички са земледелци. Гръцка църква и училище; 200 къщи, между които около 50 са турски.[6]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Височан има 220 къщи българи и 40 турци.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Височан има 1150 жители българи християни и 250 турци.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Височен (Vissotchen) се състои от 1840 българи екзархисти, 20 гърци, 36 власи и 30 албанци и в селото действат едно основно българско и едно основно гръцко училище с по един учител и 50 и 25 ученици съответно.[9] Според гръцки данни в 1906 година в селото има около 135 патриаршистки семейства, 55 - 60 екзархийски и 35 - 40 мюсюлмански. През февруари 1906 година митрополит Хрисостом Драмски посещава Височен и отсяда в къщата на Йоанис Самарас.[5]

В доклад до Атина гръцкият подконсул в Кавала съобщава, че в селото има 225 къщи, от които 120 гръцки, 55 български и 50 турски, а жителите му са 1481 – 741 българогласни гърци, 411 българи и 330 турци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Височен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Към 1918 година според българския лингвист Йордан Н. Иванов в селото има 300 семейства, от които 130 патриаршистки, 120 екзархистки и 50 турски. Екзархистите се изселват отчасти в 1913, а по-късно в 1919, 1925 и 1927 година.[2] В 1927 година името му е сменено на Ксиропотамос. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 324 жители общо.[11]

След изтеглянето на българските войски от Драмско в 1944 година част от българите гъркомани се изселват в България. Най-много височани живеят в Гоце Делчев и района, както и в Пловдив, Пазарджик и Хасково.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Височани
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кръстев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Пета одринска дружина[13]
  • Flag of Greece.svg Димитър Мандраджиев (Δημήτριος Μανδρατζής, Димитриос Мандрадзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, терорист на гръцкия комитет[14]
  • Flag of Greece.svg Иван Еклемов (Ιωάννης Εκλεμές, Йоанис Еклемес, ? – 1908), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит в престрелка с българи[14]
  • Flag of Greece.svg Иван Самаров (Ιωάννης Σαμαράς, Йоанис Самарас, 1878 – 1911), гръцки андартски деец, агент от трети ред[14][15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Тимчев (Тинчев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстана Янева (1914-1944), съветска разузнавачка в Берлин.[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 10.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
  4. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  5. а б „Ο Μακεδονικός Αγώνας στον Ξηροπόταμο“, архив на оригинала от 2 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120202195002/http://dim-xirop.dra.sch.gr/efimerides_arxeia/maked_agonas_1.pdf, посетен 2 февруари 2012 
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34 - 35.
  7. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 11.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 386.
  14. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  15. Χατζηαναστασίου, Τάσος (2018). «Η περιοχή της Δράμας 1870 – 1913. Αλυτρωτικές βλέψεις από την άλλη μεριά των συνόρων». Από τον Μακεδονικό Αγώνα… στην απελευθέρωση της Δράμας. Πρακτικά Συνεδρίου. Δράμα: Κέντρο Πολιτιστικής Ανάπτυξης Ανατολικής Μακεδονίας, стр. 196.
  16. За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 550.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  18. Ольга Харина. „Я люблю людей...“ Кристана Ивановна Янева (1914-1944) Международная школьная интернет конференция
     Портал „Македония“         Портал „Македония