Височен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Височен
Ξηροπόταμος
Височани в полите на Боздаг
Височани в полите на Боздаг
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Драма
Географска област Драмско поле
Надм. височина 268 m
Население (2001) 2601 души

Висо̀чен или Висо̀чени (срещат се и формите Висо̀чан, Висо̀чани на гръцки: Ξηροπόταμος, Ксиропотамос, до 1927 година Βησωτσάνη, Висоцани[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Драмското поле на около 8 километра северозападно от град Драма в подножието на Боздаг при дола Чорлак.[2] През 1970-те години край Височен е създадено селото Метаморфоси Сотирос (Μεταμόρφωση Σωτήρος), което в 2001 година има 176 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Високо край съжото село със съответствия във всички славянски езици. Жителското име е висо̀ченин, висо̀ченка, висо̀чене.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в османски регистър на соколари и ястребари от 1480 година.[2] В края на XIX век Височен е предимно българско село в Драмска кааза на Османската империя. Гробищната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от 1815 година.[4] В селото работи гръцко училище към църквата „Свети Георги“, в което в 1888 - 1889 година преподава Димитриос П. Йоанидис, а в 1890 - 1891 - Н. Астериадис.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Височен, на СЗ от Драма 2 часа, до реката Куричай. Преди 8 години тук стоял мюдюрин, който се пренесъл подире в Просочен. Селянете всички са земледелци. Гръцка църква и училище; 200 къщи, между които около 50 са турски.[6]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Височан има 220 къщи българи и 40 турци.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Височан има 1150 жители българи християни и 250 турци.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Височен (Vissotchen) се състои от 1840 българи екзархисти, 20 гърци, 36 власи и 30 албанци и в селото действат едно основно българско и едно основно гръцко училище с по един учител и 50 и 25 ученици съответно.[9] Според гръцки данни в 1906 година в селото има около 135 патриаршистки семейства, 55 - 60 екзархийски и 35 - 40 мюсюлмански. През февруари 1906 година митрополит Хрисостом Драмски посещава Височен и отсяда в къщата на Йоанис Самарас.[5]

В доклад до Атина гръцкият подконсул в Кавала съобщава, че в селото има 225 къщи, от които 120 гръцки, 55 български и 50 турски, а жителите му са 1481 – 741 българогласни гърци, 411 българи и 330 турци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Височен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Към 1918 година според бъларският лингвист Йордан Н. Иванов в селото има 300 семейства, от които 130 патриаршистки, 120 екзархистки и 50 турски. Екзархистите се изселват отчасти в 1913, а по-късно в 1919, 1925 и 1927 година.[2] В 1927 година името му е сменено на Ксиропотамос. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 324 жители общо.[11]

След изтеглянето на българските войски от Драмско в 1944 година част от българите гъркомани се изселват в България. Най-много височани живеят в Гоце Делчев и района, както и в Пловдив, Пазарджик и Хасково.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Височани
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кръстев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Пета одринска дружина[13]
  • Flag of Greece.svg Димитър Мандраджиев (Δημήτριος Μανδρατζής, Димитриос Мандрадзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, терорист на гръцкия комитет[14]
  • Flag of Greece.svg Иван Еклемов (Ιωάννης Εκλεμές, Йоанис Еклемес, ? – 1908), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит в престрелка с българи[14]
  • Flag of Greece.svg Иван Самаров (Ιωάννης Σαμαράς, Йоанис Самарас, 1878 – 1911), гръцки андартски деец, агент от трети ред[14][15]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Тимчев (Тинчев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстана Янева (1914-1944), съветски разузнавач в Берлин.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βησωτσάνη -- Ξηροπόταμος
  2. а б в г Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 10.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 91.
  4. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  5. а б Ο Μακεδονικός Αγώνας στον Ξηροπόταμο
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 34 - 35.
  7. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 198.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 204-205.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 11.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.386.
  14. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  15. Χατζηαναστασίου, Τάσος (2018). «Η περιοχή της Δράμας 1870 – 1913. Αλυτρωτικές βλέψεις από την άλλη μεριά των συνόρων». Από τον Μακεδονικό Αγώνα… στην απελευθέρωση της Δράμας. Πρακτικά Συνεδρίου. Δράμα: Κέντρο Πολιτιστικής Ανάπτυξης Ανατολικής Μακεδονίας, стр. 196.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.704.
  17. Ольга Харина. "Я люблю людей..." Кристана Ивановна Янева (1914-1944) Международная школьная интернет конференция
     Портал „Македония“         Портал „Македония