Направо към съдържанието

Ловчища

Тази статия е за чечкото село. За другото драмско село вижте Ловча (Драмско). За селото в България вижте Нова Ловча.

Ловча
Καλλίκαρπο
— село —
Гърция
41.3983° с. ш. 24.2183° и. д.
Ловча
Източна Македония и Тракия
41.3983° с. ш. 24.2183° и. д.
Ловча
Драмско
41.3983° с. ш. 24.2183° и. д.
Ловча
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина660 m
Население14 души (2021 г.)

Ловчища или Ловча (на гръцки: Καλλίκαρπο, Каликарпо, катаревуса: Καλλίκαρπον, Каликарпон, до 1927 Λοφτίτσα, Лофтиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Драма.

Ловчища е разположено на 660 m надморска височина[2] в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, край Туковската река на 9 километра северно от село Осеница (Сидиронеро).

Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското ловьць, ловьчь. Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Ловчища (Ловиче) е посочено като село, в което живеят 84 немюсюлмански семейства.[4] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Ловчища (Лохтоще), спадащо към Испанеполе е вписано както следва: мюсюлмани - 4, неженени - 3; немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 6.[5] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ловчища (Лофча) е посочено като село, в което живеят 45 немюсюлмански семейства.[6]

В XIX век Ловча е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лосчища (Lostchischta) е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Ловчища (Лошчища) има помашко мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.[8]

Според Васил Кънчов Ловчища има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча,[9] като към 1900 година населението му се състои от 390 жители българи мохамедани.[10]

През Балканската война в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Ловчища живеят 81 семейства или общо 463 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Ловчища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ловчища ( Λόφτσιστα) живеят 513 души.[11] В 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Ловчища са изселени като мюсюлмани в Турция и на тяхно място са заселени около 40 гръцки бежански семейства от Турция. В 1928 година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Каликарпон.[13]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) цялото население е изселено във вътрешността на страната, като след края ѝ в Ловчища се връщат само част.[2]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито, картофи и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 513[2] 410[2] 144[2] 181[2] 58[2] 112[2] 46[2] 25[2] 26[2] 50 24 14
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 178. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  6. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  8. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  9. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012